НЗОК ще ореже сериозно парите за болниците, за да се вмести в бюджета си

Обсъжданите към момента мерки изключват актуализация на изначално сбъркания бюджет

НЗОК ще ореже сериозно парите за болниците, за да се вмести в бюджета си

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) ще прибегне до орязване на цените на клинични пътеки и до прехвърляне на дейности от болничната в извънболничната помощ, за да намали плащанията към болниците и да се вмести в бюджета си, в който се очертава дупка от 200 млн. лева в края на годината. Това стана ясно след среща между здравната каса и Лекарския съюз в понеделник, която приключи без постигането на конкретни договорки.

Председателят на Надзорния съвет на касата и зам.-финансов министър Кирил Ананиев съобщи, че при очаквания дефицит е необходимо намаление в цените на клиничните пътеки от порядъка на 18.7%, а не както първоначално се смяташе – 12-13%. Паралелно с това обаче ще се работи и по изваждането на някои медицински дейности от болничната в извънболничната помощ, което също ще спести разходи и така няма да се наложи толкова драстично намаление на цените на пътеките. Според Ананиев дефицитът няма да бъде преодолян само с изваждане на дейности от болниците и все пак ще е нужно и намаление в цените на пътеките, но всичко ще се уточнява тепърва. От думите му стана ясно, че вариантът за актуализация на бюджета на касата е крайна мярка, която към този момент не се обсъжда.

"Вариант за актуализация не мога да коментирам, тъй като това е решение на Министерския съвет и на парламента. Ние сме финансова институция, която управлява бюджет, приет от Народното събрание", заяви той.

По-рано управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов заяви пред Дарик радио, че се обсъжда изваждане в извънболничната помощ на пътеки за лечение на очни, кожни болести, уши, нос и гърло и др.

"Другото, което бих предложил, е част от дейностите в клиничните пътеки могат да се извършват в болница, но да не се плащат на тази цена - цялата клинична пътека, защото има клинични пътеки, които са с диагностична процедура, която е много по-евтина, отколкото цялата клинична пътека. Самите лекари, собственици и шефове на лечебни заведения твърдят, че някои от пътеките им струват значително по-евтино, отколкото ние им плащаме. Затова не на основание обема, а на основание на това, че са надфинансирани, ние ще предложим намаление на цената на някои клинични пътеки", заяви Комитов.

Здравният министър Петър Москов коментира също в понеделник, че ако се намаляват цените на клиничните пътеки, то това трябва да бъде за някои болници, които са си позволили да правят разходи, различни от договорените с касата.

Председателят на Лекарския съюз Венцислав Грозев коментира след срещата в касата, че съсловната организация е категорично против намаление в цените на клиничните пътеки, но приема да се обсъжда вариант за изваждането на дейности от болничната помощ. Всички решения обаче щели да се взимат с изричната санкция на събора на БЛС.

От касата вече дадоха сигнали, че дори да не се постигне съгласие, ще внесат едностранно предложение за намаление на цените на пътеките.

Какъв пакет от мерки за ограничаване на разходите ще бъде приет, се очаква да стане ясно до месец.

Надзорът на касата упрекна здравния министър за дефицита

Същевременно председателят на надзора на касата Кирил Ананиев направи анализ за причините за преразхода на касата, с който също хвърли камъни в градината на здравния министър Петър Москов. Той припомни, че в края на миналата година Надзорният съвет на НЗОК е приел проекобюджет от 3.155 млрд. лева, след което здравното министерство поиска намаление с 80 млн. лева. "Това е много сериозна сума, която много ни затрудни", заяви Ананиев. Тогава здравният министър Петър Москов заяви, че ще бъде направена икономия вследствие на предлагани от него промени в лекарствената политика, засилване на контрола и др., но реформите закъсняха и икономии не бяха реализирани.

Ананиев обясни, че вторият фактор за преразхода е ранното разпределение на резерва, от който се взеха 20 млн. лева и бяха предоставени на доболничната помощ. "Нито намаляха хоспитализациите, нито се подобри финансовото състояние на болниците. Всъщност това доказва, че доболничната помощ не изпълнява целите си и не се явява цедка за приема в болница", коментира Ананиев.

Освен това той посочи, че с наредбата, одобрена от здравния министър, са включени нови дейности, за които касата плаща и които формират допълнителен разход от 35 млн. лева до края на годината.

"Бяха променени медицинските стандарти , които ще дадат допълнителен разход от 88 млн. лева до края на годината", допълни още Ананиев.

Той съобщи, че перата с преразход в бюджета на НЗОК са три. "За лекарства за домашно лечение от началото на годината всеки месец са правени разходи по 54 млн. лева, докато от май нататък остават по 41 млн. лева, което означава дефицит от 105 млн. лева. При лекарствата за онколечение при разход от 19 млн. лева за четирите месеца, за останалите осем месеца остават по 11 млн. лева месечно, което е 57 млн. лева преразход на годишна основа. При болничната помощ от началото на годината до април са харчени 132 млн. лева, а от май нататък по 117 млн. лева, което е 120 млн. лева дефицит", съобщи той.

БСК: Нереалистичен бюджет и забавени реформи доведоха до дефицита

Срещу намалението на цените на пътеките се обявиха в понеделник и от Българската стопанска камара, които също имат представител в надзора на касата. Оттам също напомниха, че още при приемането на бюджета са прогнозирали дефицит и прогнозите им сега се оправдават.

От БСК коментираха, че преразходът се дължи на липсата на адекватни мерки за засилване на контрола, не са били навреме прехвърлени дейности от болничната в извънболничната помощ и е продължило разширяването на съществуващата мрежа от болници.

Работодателската организация отправя критики и за забавянето във въвеждането на електронното здравеопазване.

"Дефицитът се формира главно от нереалистичния размер на осигурителните вноски за осигуряваните от държавата лица. Продължава съществуващата трайна тенденция на намаляване на дела на средствата от Републиканския бюджет за финансиране на системата на здравеопазването, при успоредно увеличаване на размера на средствата за сметка на социалните фондове и населението", заявиха от БСК.

Още по темата
Още от България