НЗОК ще отсява с кои болници да работи

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще избира с кои болници да сключва договор, а няма да е задължена както досега да работи с всички лечебни заведения, покриващи определени изисквания. За всяка област на страната ще има максимален брой болници, с които касата ще може да работи. Това предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, които бяха приети в сряда от Министерския съвет. Идеята на здравния министър Стефан Константинов болниците да се конкурират за договор с НЗОК е стара, но сега вече се облича в закон. И за 2012 година обаче НЗОК ще сключва договор с болниците както и досега, защото законовите промени няма да могат да бъдат приети от парламента достатъчно бързо. Така новите правила ще важат на практика за договорите, които НЗОК сключва с болниците за 2013 година.

Сега касата сключва договори с всички болници, отговарящи на определени критерии, тъй като е възприето, че парите трябва да следват пациента и той има правото да си избере къде да се лекува.

За да се определи къде от колко болници има нужда ще се използват данните от изготвената през миналата година Национална здравна карта .

“На този етап не си поставяме за цел да закриваме болници със здравната карта. Искаме да спрем раздробяването на здравеопазването. През следващата година това няма да доведе до рестриктивни действия срещу болниците, но ще спрем негативни тенденции", коментира Константинов пред журналисти след заседанието на Министерския съвет.

Максималният брой на болниците, с които НЗОК ще може да сключи договор ще се определят в зависимост от общата осигуреност с болнични легла в областта. Ако те са повече от средното за страната, НЗОК няма да има право да сключва договор с повече болници, отколкото през предходната година. Така при появата на нови лечебни заведения касата ще трябва да прецени дали да сключи договор с някоя от новите болници и да прекрати работата си с някоя от старите или обратното. В областите, където болничните легла и сега са недостатъчно, ще могат да се сключват договори и с нови болници.

Константинов заяви, че има девет области със свръхпредлагане на болнични услуги като сред тях са София, Пловдив и Пазарджик и там не би било добре да се откриват нови лечебни заведения. “Ако някой иска да работи със Здравната каса трябва да покаже по-добри резултати и да убеди, че това е болницата, с която трябва да се сключи договор“, коментира той.

"Критериите, по които ще се решава дали здравната каса да работи с определена болница са много ясни – колко пациенти са преминали през нея, какво оборудване има, какви лекари има, дали предлага комплексност на медицинската услуга“, посочи здравният министър.

Възможно е сливане на държавни болници

Константинов заяви, че на следващ етап, през 2012 година, може да се обединят държавни болници и така да се оптимизират разходите, като от това ще спечелят общинските болници в по-слабо населените райони.

От министерството смятат, че малки болници, които не успеят да сключат договор с НЗОК могат да се преобразуват в диагностично-консултативни центрове, за което биха получили европейско финансиране.

Със закона влиза в сила и изискването специализираните болници да имат не по-малко от 30 легла, а многопрофилните не по-малко 60 легла. В края на миналия месец тричленен състав на Върховния административен съд отмени това изискване, тъй като беше регламентирано чрез наредба и водеше до ограничение на права, дадени с по-висш нормативен акт. Затова сега изискването се залага в закон.

Ще се регулира и броят на специализираните клиники

Промените в Закона за лечебните заведения предвиждат още високотехнологичните методи на лечение да бъдат регулирани на национално ниво. Става въпрос за инвазивната кардиология, трансплантациите, кардиохирургията, роботизираната хирургия.

“Ще се определят нуждите на държавата от броя и местонахождението на центровете. Няма да посочваме центровете поименно, но за да гарантираме качеството, ще кажем на какво население какъв център е нужен“, обясни Константинов.

Заради добре платените клинични пътеки в последните години клиниките по инвазивна кардиология постоянно се увеличават, а проверки на медицинския одит установиха, че на места се извършват манипулации на здрави хора.

“Няма да стимулираме преглеждането на здрави хора само за да поддържаме центрове, които не могат да си оправдаят съществуването“, коментира Константинов.

В почти всички здравни заведения се регламентира възможността да има еднодневно лечение. Създава се т. н. “дневен стационар” към болниците и останалите лечебни заведения, като за целта трябва да се осигурят минимум десет легла. В него може да се извършва диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебното заведение.

Болниците, а не фирми ще продават консумативи на пациентите

На заседанието си в сряда правителството одобри и промени в Закона за медицинските изделия и Закона за здравето. Според тях занапред болниците ще бъдат задължени да купуват всички медицински изделия, които използват за лечение на пациентите си, и да им ги предоставят на същите цени.

Така от здравното министерство очакват да се преустанови практиката болниците да насочват пациенти за скъпи консумативи към определени фирми, за което някои лекари получават комисионни.

Личните лекари могат да са съучредители на медицински центрове

С промени в Закона за лечебните заведения се предвижда общопрактикуващите лекари да получат възможност да бъдат съучредители на медицински центрове и на диагностично-консултативни центрове, каквато възможност досега нямаше.

Предвижда се и ограничение за клиничните лаборатории - те задължително трябва да се управляват от лекар.

Задължават се болниците да имат информационно звено, което ще отговаря за електронния обмен на данни.