НЗОК спира да плаща за разхищение на скъпи лекарства

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) вече ще плаща на болниците само за конкретно приложеното количество лекарство при химиотерапията на даден пациент, а не както досега – за отчетените от болниците опаковки. Така касата очаква да намали неефективните разходи за лекарства, включително да редуцира изхвърляните от болниците остатъци, които сега също се плащат от фонда и при някои болници достигат 15%-20%. Това обявиха от здравната каса в понеделник.

Освен това така се очаква да се редуцират и случаите, при които болниците отчитат по-високи количества лекарства за един пациент от съответстващите на неговото тегло.

Разходът за лекарства на здравната каса тази година ще надхвърли 1 млрд. лева и е единственото перо, по което се очаква сериозен преразход от около 100 млн. лева. За онкологични лекарства в болниците касата ще плати над 300 млн. лева.

През тази година касата залага няколко нови момента при контрола и плащането на онколечението в болниците.

"Здравната каса ще плаща за всеки случай само приложеното количество лекарствено вещество, а не за цели опаковки, каквито бяха трактовките на Наредба 4 на някои изпълнители на медицинска помощ", обясни Гева Стоилова, началник отдел в дирекция "Болнична помощ".

Сега остатъците от опаковките, които не са приложени на пациентите, се изхвърлят, но касата пак плаща на болниците за тях. Затова касата задължи лечебните заведения да организират графика на химиотерапията по начин, по който медикаментите да се оползотворяват с най-малко остатъци.

"Има болници с до 3% остатък и такива с 15-20% остатък", обясни шефката на лекарствената дирекция на касата д-р Галя Кондева.

Разтварянето на лекарства само в болничната аптека

Ще бъде засилен и контролът за това разтварянето на лекарствата да става задължително в болничните аптеки от фармацевти – изискване, което беше въведено през миналата година и също има за цел по-безопасното и ефективно оползотворяване на скъпо струващите медикаменти.

Проверките на касата са установили обаче, че има болници, които нарушават това изискване и продължават да разтварят медикаменти в отделенията.

Друга промяна е въвеждането на електронни протоколи за назначеното онколечение в болниците, което ще позволява на касата да наблюдава целия процес почти в реално време и така да повиши контрола си.

Само 12 болници не са подновили договорите си с касата

Към този момент районните здравни каси са сключили 358 договора за болнична помощ в цялата страна, като от старите си договорни партньори касата не е подновила договорите си само с 12 лечебни заведения. Сред тях са 8 многопрофилни болници, 1 специализирана хирургична болница, 1 онкоцентър, и 1 медицински център.

Поради действащия мораториум върху финансирането на нови дейности НЗОК е сключила договор само с един нов медицински център.

Лични лекари със специалност ще работят в болници

Друга промяна предвижда от тази година в населени места, където липсват или има недостиг на лекари от някои специалности, дейността им да се поеме от обшопрактикуващи лекари със специалност.

В центрове за спешна медицинска помощ и болници, където няма други лекари със същата специалност, джипитата ще могат да работят в спешния кабинет или да извършват прегледи и медицински дейности. Те обаче няма да могат да са основни изпълнители на медицински дейности по клинични пътеки.

Така се дава възможност едновременно на личните лекари да поддържат квалификацията си, а на лечебните заведения да попълнят липсващи кадри.

Джипита ще пращат рискови пациенти задължително на специалист

От тази година НЗОК ще плаща един допълнителен профилактичен преглед за пациенти с повишен риск от заболявания, а когато те са във висок риск задължително ще бъдат насочвани към специалист.

Досега насочването към специалист беше по преценка на личния лекар, а вторичният профилактичен преглед не се заплащаше от касата, обясни д-р Галя Йорданова, директор на дирекция "Извънболнична медицинска помощ" в НЗОК.

Сега при профилактичния преглед джипитата правят оценка на риска за сърдечно-съдови заболявания, диабет, щитовидна жлеза и злокачествени заболявания – рак на маточната шийка, рак на млечната жлеза, рак на простата и на дебелото черво. Ако на базата на назначените изследвания пациентът се окаже над определени граници, които го поставят във висок риск от развитие на някое от тези заболявания, личният лекар задължително ще трябва да го насочи към лекар- специалист.

От 1 януари 2019 година пък с направлението за ендокринолог пациентът ще получава освен медицински преглед и ехография на щитовидната жлеза. Досега НЗОК плащаше само за лекарския преглед, но не и за изследването с ехограф, което се поемаше от пациента.

От НЗОК припомнят, че годишният профилактичен преглед при джипито е задължителен и при неявяване пациентът е заплашен от глоба от 50 до 100 лева и лишаване от здравноосигурителни права за срок от 1 месец. Досега обаче не е известен случай на санкциониран пациент.