Нужно бе доста време, но най-после илюзиите в света за Барак Обама рухват. В Европа, някога център на глобалния култ към Обама, разочарованието е особено горчиво. Вчерашните вестници бяха пълни с безмилостни писания за вероломството на САЩ под ръководството на Обама.
"Шпигел", германското списание, което съобщи, че американската Агенция за национална сигурност е подслушвала офисите на ЕС, гръмко обяви, че "тоталитарните амбиции на АНС засягат всички ни. Една правова държава не може да го позволи. Никой от нас не може да го позволи." Президентът на Франция Франсоа Оланд настоя шпионирането да спре моментално. Френският в. "Монд" дори предложи ЕС да помисли дали да не предостави политическо убежище на издайника на АНС Едуард Сноудън.
Но ако либералите искат да направят списък с вероломните действия на администрацията на Обама, подслушвателните устройства във факсовете на ЕС вероятно би трябвало да са надолу в този списък.
Много по-важно би било нарушеното обещание да се затвори центъра за задържане в Гуантанамо и най-вече масираната употреба на безпилотни самолети за убиването на заподозрени терористи в Пакистан, Йемен и къде ли не още.
Постепенно чуждестранният фенклуб на Обама проумя, че неговият някогашен герой използва методи, които щяха да бъдат порицани остро, ако той беше бял републиканец. Както се изрази турският учен Хакан Алтинай, "Обама говори като президент на Американското дружество за граждански свободи, но действа като Дик Чейни".
Не само действията на Обама в областта на сигурността разочароват такива като Алтинай. Либералите в Турция, Египет, Русия, Иран и други страни се оплакват, че президентът на САЩ е прекалено колеблив в осъждането на нарушенията на правата на човека в страните им. Или ако се изразим в духа на Алтинай: когато става дума за външна политика, Обама използва реториката за човешките права на Джими Картър, но управлява като Хенри Кисинджър.
И все пак онези, които твърдят, че светът е бил заблуден и че Обама е просто измамник, грешат. Преди да се задавят в пяната на гнева и разочарованието, критиците на президента трябва да се замислят върху някои контрааргументи.
Първо, някои от решенията на Обама, мразени от либералите, са отчасти резултат от други решения, които те харесваха. Чужденците аплодираха шумно решението на администрацията му да приключи войните в Ирак и Афганистан. Но ако не можеш да преследваш враговете си на терена, са ти необходими други методи. Спорната експанзия на програмата за удари с безпилотни самолети е тясно свързано с неговата неохота да разполага войски на място.
Също така Обама основателно получи известно уважение за решението си да прекрати мъченията на заподозрени терористи, включително на такива практики като симулираното давене. Но нуждата да се събира информация за терористични заплахи остава - и масираното електронно следене отчасти е отговор на това.
Европейците възразяват, че подслушването на представителството на ЕС във Вашингтон няма нищо общо с "войната срещу тероризма". Вярно, но наистина ли е толкова изненадващо, че понякога съюзници се подслушват взаимно? Британците от време на време обсъждат дали да шпионират американците - но отхвърлят идеята с аргумента, че неизбежно ще ги хванат и това ще навреди на "специалните отношения". За французите се смята, че извършват търговски шпионаж срещу американците. Израелците шпионират САЩ и осъждането на техния агент Джонатан Полард го доказа.
Сегашната европейска враждебна реакция срещу Обама напомня на подобен процес на разочарование, през който преминаха американските либерали през последните години. В статия в "Ню Йорк таймс" Морийн Дауд направи неблагоприятно сравнение между Обама и фиктивния президент, изигран от Майкъл Дъглас в един филм. Това предизвика остър отговор от Обама, когато в реч неотдавна той се обърна към Дъглас: "Майкъл, каква е тайната ти, човече? Дали не е това, че си актьор в либерална фантазия на Аарон Соркин?"
Вината не е изцяло на Обама, че той се превърна в съда, в който либералите от цял свят изливаха своите фантазии. Разбира се, като всеки политик той напомпваше очакванията, когато се кандидатира за президентския пост. Но когато Обамаманията наистина стартира през 2008 г., бързо се превърна в нещо отвъд разума.
Какво би могъл кандидатът Обама да каже на 200-те хиляди берлинчани, които дойдоха да го аплодират същата година - "Прибирайте се, хора, това е глупаво"? Когато новият президент получи Нобеловата награда за мир просто затова, че го има, всичко, което можеше да направи, бе да я приеме смирено.
Напълно основателно е да се твърди, че Обама трябваше да направи повече, за да ореже бързо растящата тайна държава, която наследи, встъпвайки в длъжност. Комбинацията от "война с тероризма" и новия информационен свят създадоха възможности и ограничения - Обама може да е реагирал погрешно на моменти. Но все пак президентът на САЩ трябваше да балансира между разнообразие от такива ограничения - като продължаващата терористична заплаха и здраво окопалата се власт на света на разузнаването.
Обама живее в реален свят, пълен с трудни избори. Всъщност, неговите прекалено разпалени критици са тези, които живееха в измислен свят.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
27 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Западноевропейците, естествено, са пълни боклуци! Начело с Нобеловия комитет.
Досадно е да повтаряме писаното от мен и съфорумци като уважавания ген. Аугусто Пиночет още през 2009 г. за това левичарско недоразумение и политическа нула. Е, колко време им трябваше да го разберат кухоглавите му фенове-дрогираните търтеи на социалната хранилка, холувудските сноби, другарите от NYT и CNN,интелектуалните иди.оти начело с Ноам Чомски, латинокомунягите - наркотрафиканти като Чавес и Моралес... 8 изгубени за САЩ и света години-това е равносметката за мандата на Барак Хусеин.
Обама-новият световен лидер! Внимателните анализи на критиците на политиката на американския президент,показват че те живеят в един нереален свят-това може да се дължи на липса на познания за новите световни политически и научни тенденции. Политиката на администрацията на Президента Обама навлиза в нов етап,като използва нови стратегии и програми.От ефективното им изпълнение ще се определи бъдещето на света!
Безспорно Обама не изпълни очакванията на електората и на света,който имаше прекалено гоеми очаквания към него.Но и страните,които протестират,имат какво да направят по въпроса за правата на човека и демокрацията в страните си.
За пръв път се съгласявам с индивида палещ смрадливата си пура и ...ааре... !Съгласен съм с предположението му че ако Обама го изберат отново,"СПИНочет"трябва да бяга кат тати си,вдън горите телилейски!Така е "генерале",ГРУ не спи и знае кого да сложи на съответният трон а ти оти и си пали поредната воняща пура!
Браво на Ген.Пиночет! Точен и аргументиран както винаги. Това нв се харесва на червената паплач, но какво да се прави като това и е нивото. The Trapper
САЩ изискват от другите да спазват неща, които те самите не спазват! Това е голям проблем и не е проблем на останалите , а на САЩ!
Обама ще бъде и трети мандат президент!С този човек Америка има шанс!
Хубаво е хората да имат мечти. Мечтите дават насока на света към по-добро бъдеще. Политиката е обаче изкуството на възможното. Големия път, както е казал Конфуций, се измнинава с малки крачки. Америка прави това по-често отколкото останалите страни. Америка на Обама е на правия път, нищо че ни се иска това да става с по-големи крачки и по-бързо. Съпротивата и инерцията са големи, и трябва да се преодоляват внимателно, за да не се обърне колата.