Обама: САЩ не са във война с исляма

В обръщение към турския парламент в понеделник американският президент Барак Обама заяви, че САЩ не са във война с исляма, предададоха осведомителните агенции в понеделник.

Президентът обърна голямо внимание на изграждането на по-добра връзка между американците и мюсюлманите и изтъкна, че терористични организации като Ал Каида са екстремисти, които не представляват мнозинството от мюсюлманите.

"Нека кажа това толкова ясно, колкото мога. САЩ не са и никога няма да бъдат във война с исляма. Всъщност нашето партньорство с мюсюлманския свят е ключово за премахването на една периферна идеология, която хората от всичкивероизповедания отхвърлят", заяви Обама.

Той подчерта, че отношенията на Америка с мюсюлманския свят не може и няма да се основават на противопоставянето на Ал Каида и че САЩ ще търсят широка ангажираност, основаваща се на взаимен интерес и уважение.

"Ще изразим нашето дълбоко уважение към ислямската вяра, която е направила толкова много през вековете, за да направи света по-добър, включително и моята собствена страна", каза американският президент.

Ал Джазира и Ал Арабия, две от най-големите арабски сателитни телевизии, излъчиха речта на Обама на живо.

В обръщението си към турския парламент президентът нарече страната важен съюзник на САЩ в много сфери, включително в борбата срещу тероризма.

Той приветства напредъка на Турция като демократична страна и обърна внимание, че всички демокрации трябва да съблюдават спазването на правата на малцинствата. Обама подчерта, че лично се вълнува силно от този въпрос като президент на страна, в която "не твърде отдавна беше трудно някой, който изглежда като мен, да гласува".

Американският президент повтори позицията си, изразена в края на миналата седмица и пред европейските лидери в Прага, че членството на Турция в Европейския съюз "би разширило и заздравило" европейските основи.

Подкрепата на САЩ за турското членство в ЕС се приема със скептицизъм от някои членове на съюза. Френският президент Никола Саркози например заяви вчера, че решението трябва да се вземе от ЕС, а не от Вашингтон.

Обама каза пред турския парламент, че САЩ не говорят като член на ЕС, а като "близък приятел на Турция и Европа".

В края на осемдневната си обиколка, която ознаменува дебюта му на световната сцена, американският президент е на двудневно посещение в Турция. То започна от столицата Анкара. Там Обама разговаря с турския си колега Абдуллах Гюл и премиера Реджеп Ердоган, а след речта си във Великото национално събрание има отделни срещи с лидерите на опозиционни партии. Укрепването на връзките с Турция е особено важно за САЩ в момент, когато новата администрация във Вашингтон търси решения на проблемите и конфликтите в района от Иран до Афганистан.

Турция и САЩ продължават съвместната борба  с тероризма с предишната  си решимост, заяви Ердоган след разговора си с американския президент. Двамата са обсъдили и енергийни въпроси.

По-късно Обама пристигна в Истанбул, за да се включи във вторият годишен форум на инициативата на ООН "Алианс на цивилизациите".

И новият генерален секретар на НАТО с помирително послание към исляма

По-рано в понеделник форумът бе открит при изключителни мерки за сигурност в хотел "Чъраган сарайъ" от турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.

Инициативата за "Алианса на цивилизациите" бе обявена от генералния секретар на ООН през 2005 година. Идеята бе дадена от турския премиер Ердоган и испанския му колега Хосе Луис Сапатеро след кървавите терористични актове в двете страни. "Алиансът на цивилизациите" има за цел да съдейства за културния и меджуетническия диалог между Запада и ислямския свят.

България се присъедини към Групата на приятелите на "Алианса на цивилизациите" през 2007 г., а на втория годишен форум е представена от президента Георги Първанов. В истанбулския форум участват и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, президентът на Словения Данило Тюрк, испанският премиер Хосе Луис Сапатеро, външните министри на около 30 държави.

Едно от ключовите изказвания в началото на форума бе на новоизбрания генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Както е известно, изборът на Расмусен стана възможен, след като в последния момент Турция се отказа от намерението си да наложи вето заради отказа на вече бившия датски премиер да предприеме мерки срещу вестник "Юландс постен", който през 2005 г. отпечата предизвикалите международен скандал и вълна от протести в мюсюлманския свят карикатури на пророка Мохамед.

На срещата на "Алианса на цивилизациите" Расмусен се опита да изпрати помирителен сигнал без да се отказва от своите убеждения, като призова за баланс между свободата на изразяване и уважението към религиозните чувства.

Генералният секретар на НАТО посочи, че предразсъдъците трябва да бъдат преодолени, а диалогът между културите и религиите да бъде "основан на взаимно уважение и разбиране". Расмусен обаче подчерта, че всички видове цензура са врагове на диалога.

Той не се извини директно за поведението си през 2005 година, но каза, че уважава всички религии. "Уважавам исляма като една от основните религии в света, както и религиозните му символи", каза Расмусен и обеща, че като генерален секретар на НАТО ще обърне "сериозно внимание на религиозните и културни чувствителни въпроси на различните общности в нашия все по-плуралистичен и глобализиращ се свят".