Обама търси баланса между интервенцията и изолацията

Президентът Барак Обама заяви, че САЩ остават единствената държава със способност за водачество на световната сцена, но изтъкна, че ще е грешка тази сила да се насочи в безконтролни военни авантюри.

Подходът на Обама, представен в реч на церемония по дипломиране във военната академия в Уест Пойнт вчера, подчерта усилията му да поддържа баланс между световна изолация и
интервенция. Нито едно от двете "не отговаря в пълна степен на изискванията на сегашния момент", каза той.

"Напълно вярно е, че в 21-и век американската изолация не е вариант. Но да се каже, че имаме интерес да постигаме мир и свобода отвъд границите ни, не означава да се каже, че всеки проблем има военно решение", заяви Обама пред повече от 1000 дипломирали се офицери.

Обама често се е затруднявал да опише ясно не само какво трябва да запълни пространството между интервенцията и изолацията, но и успехите на администрацията да намери средното
положение. Предпочитаният му инструментариум, който включва икономически санкции, дипломатически преговори и изграждане на международни коалиции рядко води до бързи решения и често пъти е по-неясен от по-лесните за обясняване военни действия.

Стратегията на президента също постига смесени резултати. Макар и дипломацията и санкциите да са довели САЩ и Иран по-близо до ядрено споразумение от когато и да било, никой от тези два подхода не е спрял кръвопролитията на продължаваща четвърта година гражданска война в Сирия, нито попречи на Русия да анексира украинска територия.

Резултатът в САЩ е канонада от критики от републиканци и други хора, които казват, че президентът прахосва световното водачество на Америка и е одързостил международни противници като Сирия и Русия, както и Китай. Общественото одобрение на президентската външна политика спада, въпреки че тя се доближава до обявеното противопоставяне на американците на нови военни конфликти.

Вчерашната реч на Обама бе част от усилията на Белия дом да отговори на критиците и да очертае по-ясно външнополитическата си философия. Той представи планове да получи одобрение от Конгреса за отпускане на 5 милиарда долара в помощ на други страни, които се борят с тероризма, намекна за по-активна американска военна програма за обучаване и екипиране на сирийски бунтовници и заяви, че търсенето на международен консенсус чрез ООН или НАТО е пример за американско водачество, а не слабост.

Президентът пламенно защити вярването си, че едностранните американски военни действия трябва да са запазени за случаи, когато са застрашени основните национални интереси или
обществената безопасност.

"Бих предал дълга си към вас и към страната, която обичаме, ако ви изпратя да се подлагате на рискове само защото съм видял проблем някъде по света, който се нуждае от уреждане, или защото съм се притеснил от критици, според които военната намеса е единственият начин, по който Америка няма да създава впечатление, че е слаба", каза Обама на дипломиралите се кадети.

Речта на Обама дойде ден след като той обяви планове за приключване на войната в Афганистан до 2016 г., слагайки край на конфликт, който започна в седмиците след терористичните нападения на 11 септември 2001 г. Той бе аплодиран от публиката,
когато отбеляза, че кадетите имат честта да са "първият дипломирал се след (атентатите от) 11 септември випуск, на който може да не се наложи да бъде пратен да се бие в Ирак или
Афганистан".

Тринадесет години след атентатите от 11 септември Обама заяви, че тероризмът остава най-пряката заплаха за американската сигурност, макар и рисковете от масирано нападение на
територията на САЩ от една централизирана Ал Каида да са отстъпили пред по-разпръснати заплахи от свързани с нея групировки.

С промяната на заплахата трябва да се променя и реакцията на Америка, каза Обама. Вместо широкомащабни военни действия той призова за партньорство със страни, където терористичните мрежи се опитват да се установят, включително Йемен, Либия и Мали.

В Афганистан също САЩ ще наблегнат на контратерористични мисии в последните две години на американското военно присъствие. Президентът също така се постара да представи Сирия повече като предизвикателство в борбата с тероризма, отколкото като хуманитарна криза. Той защити решението си да държи американската армия настрана от междуверска етническа война и заяви, че отговорът на Америка ще се съсредоточи върху оказването на повече помощ на умерената опозиция и на съседни страни, включително Йордания и Ливан, които са изправени пред бежански наплив и се опасяват от прехвърляне на екстремизма през границите им.

По БТА