Обединена Европа - последната утопия

Преди няколко дни участвах в дебат на тема Европа с евродепутата Даниел Кон Бендит пред аудитория от млади професионалисти в берлинското външно министерство. Във встъпителната си реч моят събеседник показа растящ ентусиазъм. "Помислете, каза той, че всяко дете, родено днес в Европа, ще си купи своя първи сладолед, като плати в евро. Ако през 1945 г. някой беше казал на моите родители (евреи), че един от синовете им един ден ще бъде почетен гост в германското външно министерство, щяха да го помислят за луд", продължи изказването си той. "Въпреки всичките си недостатъци, Кол и Митеран са най-големите държавници на нашето време, защото успяха да превърнат обединението на Германия в триумф за Европа."

От известно време имам впечатлението, че Европа, и по-точно Европа на 15-те държави-членки, се превръща в последната утопия за представителите на левицата. Ако някой им каже, че тази Обединена Европа не е толкова важна и славна колкото смятат, те бързат да отговорят с някоя хегелианска фраза от типа: "Така е, днешна Европа има много слабости, но това са временни явления и ние работим за тяхното преодоляване." Така се слага край на всяка критика с уверението, че не всичко е съвсем наред, но с времето и това ще стане.

Лично аз не съм евроскептик - и още по-малко в смисъла, който британците влагат в тази дума. Но моята позиция по европейската интеграционна политика носи съвсем различен знак в сравнение с тази на Даниел Кон Бендит.

Отбелязвам, че ЕС управлява малко повече от 1,1% от брутния вътрешен продукт на своите държави-членки, които от своя страна разполагат с квота, равна или по-висока от 40 %. Припомням странните политически инициативи, които поглъщат голяма част от бюджета като в областта на земеделската политика, например. Но подчертавам най-вече демокрацията.

Да не забравяме: самото учредяване на Европейския съюз не стана по демократичен път. Първоначално нито съветът на министрите, нито Европейската комисия и дори Парламентът не заслужаваха това определение. Вярно е че сега Европейският парламент е демократично избран и има известна власт за взимане на съвместни решения. Но дори и най-запалените му поддръжници не биха се осмелили да твърдят, че това е достатъчно за европейската демокрация.

Действително колкото повече се вглеждаме в ЕС, толкова повече оставаме изненадани от техническия характер на това обединение. То прилича повече на международния пощенски съюз, отколкото на Съединените американски щати. Това е администрацията на един митнически съюз с огромна структурна надстройка от институции. Това е може би най-лошото на Европа: толкова технически подробности, облечени в нещо подобно на режисирана евронационалистика.

Явно е, че Даниел Кон Бендит, Юрген Хабермас, Йошка Фишер и други личности с подобни убеждения симпатизират на европейското обединение толкова, че да говорят за Европа както националистите от старата генерация говореха за родината (със съответните изключения: когато споменах Швейцария в Берлин, Даниел Кон Бендит възкликна: "Но Швейцария не е Европа!")

Напоследък понятието Европа доби антиамерикански и антикапиталистически оттенък. Европа, която според Хабермас трябва да има своя Конституция, ще се защитава от хегемонията на американския капитализъм.

От своя страна, аз не съм емоционално обвързан с никоя географска или политическа структура. Аз държа на свободата. Мога да се ентусиазирам само от този който я защитава и прокламира дори когато става дума за една страна.

В този списък САЩ, въпреки някои техни прояви, са начело. Докато Европа или ЕС изглеждат по-склонни към бюрокрация и протекционизъм, отколкото към въвеждане на либерално устройство. Не се опитвам да отрека по този начин необходимостта от европейско сътрудничество, нито от интеграция в някои области. Митническият съюз представлява разумна мярка и единният пазар на Жак Делор е блестящ проект. Човек обаче може да се усъмни в реалните перспективи на усилията за определяне на единни външна политика и сигурност.

Колкото до сигурността с НАТО сме в добри ръце. Това важи и за бъдещето: всеки път когато някой конфликт заплашва да се разрасне, Европа ще призове Америка на помощ. От друга страна с термина правосъдие и вътрешни работи се означават различни въпроси, които могат да се разгледат по-ползотворно в рамките на европейското сътрудничество.

А еврото? На него може и да се гледа като на резултат от споделените опасения на Кол и Митеран: страхът от възраждане на германския национализъм. Съмнявам се обаче, че еврото ще бъде достатъчна бариера срещу този риск. Рублата не беше достатъчна за поддържането на спойката в бившия Съветски съюз, както и кроната не успя да предотврати разпадането на Чехословакия. Еврото е преди всичко икономическа мярка в помощ на единния пазар, отнасяща се до известен брой страни-членки. Трябва да се запитаме дали онези, които отдавна критикуват "национализма на германската марка", по същия начин няма да обвинят и еврото в национализъм. Да се надяваме, че няма, защото след разширението на ЕС държавите-членки, които участват в Евроленд ще са по-малко от половината.

Но в дебата с евродепутата Кон Бендит бях изненадан преди всичко от разликата в тона на неговата реч и на моята: неговият мечтателски ентусиазъм, неговото вълнение, от една страна, и моят прагматичен и скептичен рационализъм, от друга. Струва си да се отбележи, че в периода след Втората световна война, в началото на процеса на европейска интеграция християндемократите бяха ентусиасти, докато от страна на левицата имаше много предпазливост и дори опозиция. Но каквото и тълкувание да дадем на тази промяна, остава фактът, че основните противоречия са между тези, които се стремят към все по-тесен съюз, и онези, които ценят стойности като демокрацията и свободата. За сега няма даден знак за възможно разрешаване на спора.