Обещаните Covid-зони в поликлиниките масово не работят ефективно

Covid-зонитe в поликлиниките, които трябва да поемат леките и средно тежките случаи с прегледи, изследвания и безплатни лекарства, още не функционират ефективно. Причините са, че една част от медицинските центрове още не са подписали анекси към договорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); не са направени актуализации в софтуерите за предписване и отпускане на безплатните лекарства; чакат се допълнителни указания и др.

От петък НЗОК обяви готовност да плаща безплатните лекарства за домашно лечение на коронавирус: антибиотици, кортикостероиди, антикоагуланти (повече за тях вижте ТУК).

На практика обаче това не се случва, защото част от поликлиниките, които първоначално са заявили готовност да са Covid-зони, не са подписали анексите към договорите си с НЗОК или пък не са актуализирали софтуерите си, за да предписват лекарствата. Отделно, част от указанията относно правилата за предписването на лекарствата бяха публикувани от НЗОК в понеделник.

Същевременно личните лекари нямат право да предписват безплатните лекарства за домашно лечение на Covid-19, а само да пренасочат пациентите си към Covid-зона.

От Здравната каса обясниха, че от четвъртък анексите са на разположение в регионалните ѝ подразделения и ръководителите на медицинските центрове трябва да ги подпишат. По последна информация са разкрити 60 Covid-зони в цялата страна (актуален списък вижте ТУК). Не всички от тях работят реално обаче. В София, например, към момента само четири медицински центъра имат сключен договор с НЗОК, съобщиха от фонда за Mediapool. Това са медицински център (МЦ) "Детско Здраве", МЦ "Александровска", МЦ "Надежда" и 17-то ДКЦ. Другите центрове от списъка само са подали декларации, че искат да работят с Covid-пациенти и ги чакат да си подпишат договорите.

От края на август насам МЗ уверява, че "до две седмици Covid зоните ще станат 150", но броят им нараства бавно.

Според управителя на НЗОК проф. Петко Салчев всяко нещо трябва да бъде организирано бавно и внимателно, а не първо да се обявява и след това да се търсят неудачите. Той коментира в понеделник пред БНР, че се е избързало с обявяването на идеята. Салчев изрази и учудване, че медицинските центрове и до момента не са пригодили софтуерите си за работа в електронна среда. "Те от началото на годината трябваше да могат да работят с електронни направления и рецепти. И изведнъж се оказва, че голяма част от центровете не са се пригодили към електронна среда, а много искаха да работят с пациенти с Covid", заяви Салчев. Той изрази очакване до няколко дни поликлиниките да решат проблема със софтуерните си фирми.

Фармацевти също потвърждават, че все още в аптеките не влизат пациенти, на които да са изписани безплатните лекарства по линия на НЗОК. Магистър-фармацевт Димитър Маринов, зам.-председател на Столичната фармацевтична колегия, коментира пред Mediapool, че по-големият проблем е, че тези лекарства са дефицитни. Става въпрос за нискомолекулните хепарини, антибиотика азитромицин и някои кортикостероиди.

"Няма ден, в който да няма питане за хепарини. Това са едни от най-изписваните медикаменти. В една рецепта за Covid това е една трета от нея. Когато пациентите сами си плащаха тези лекарства при предходните вълни ги нямаше. Сега си представете как ще се намират когато са им безплатни. А в същото време ваксините мухлясват във фризерите, но лекуваме безплатно", заяви той.

Маринов постави и въпроса с контакта на аптекарите с Covid-пациенти. "Не че досега не сме имали контакт с такива пациенти, но сега с електронните рецепти вече има ясно доказателсство, когато заразен пациент отиде в аптеката точно кой магистър-фармацевт е бил в контакт с него. И мои колеги започват с право да искат допълнително финансиране за неблагоприятни условия на труд", заяви той.

Иначе фармацевтите изразяват готовност за отпускането на медикаментите, които ще могат да се получават във всяка аптека, която работи с НЗОК.