Обещаното благоденствие така и не е настъпило в анексирания от Русия Крим

Повече от две години след като Русия анексира Крим и обеща на неговите два милиона жители по-добър живот, местните се оплакват, че цените са скочили, заплатите и пенсиите са замръзнали, а туристите са избягали.

Слънчевият планински полуостров на Черно море отново влезе в новините, след като руският президент Владимир Путин обвини Киев, че изпраща диверсанти през границата, за да саботират индустрията на полуострова.

Местните жители обаче смятат, че щетите вече са причинени от нехайството на Москва.

"Присъединихме се към Русия и на нея вече не ѝ пука за нас. Хората са наивни. Мислеха си, че щом станем част от Русия, всичко ще бъде като в Русия. Цените вече скочиха до руското ниво, но заплатите си останаха същите. Това е главният проблем", каза за Ройтерс Евгени, работник в завода "Кримски титан" в град Армянск.

Опасявайки се от наказание от шефа си, Евгени отказа да съобщи фамилията си, както и другите работници, които говориха пред кореспондента на Ройтерс.

Армянск, сънливо кримско градче близо до новоустановената граница с Украйна, не е далеч от мястото, където според Русия е имало въоръжени сблъсък с украинските диверсанти миналата седмица. Киев твърди, че такива сблъсъци изобщо не е имало и обвинява Москва, че е изфабрикувала инцидента като възможен претекст за нови военни действия срещу Украйна.

Предполагаемият заговор стана водеща тема за медиите в Крим, отклонявайки вниманието от проблемите на региона. Но според някои жители на Армянск, който е далеч от кримските царски дворци и живописното крайбрежие, тези проблеми трябва спешно да се решават.
Армянск никога не е просперирал. Една четвърт от неговите 20 000 жители работят в химическия завод "Кримски титан", пътувайки до работа с десетки еднакви зелени автобуси всяка сутрин и вечер.

Когато Крим е бил под контрола на Украйна, цените на стоките и услугите са били достъпни и работниците от завода можели дори да се поглезят от време на време, разказват те. Но след като Киев блокира товарните доставки миналата година, цените са скочили до небето.

"Мога да си купувам само храна, дрехи - трудно", каза Павел, техник, който сподели, че получава 17 000 рубли (265 долара) на месец. Това е едва около половината от средния месечен доход в Русия. "Това щеше да е достатъчно в Украйна, защото цените бяха по-ниски. В шок съм. Заплатата ми не помръдва, а всичко поскъпва", добави той.

Други трима работници казаха, че месечните им заплати варират от едва 10 000 рубли за асистент в лаборатория до 21 000 рубли за директор на инженерен отдел.

Заводът "Кримски титан" е контролиран от украинския олигарх Дмитро Фирташ. Негов говорител и администрацията на завода не отговориха на молбите за коментар.

Русия строи мост, който да свърже Крим с Южна Русия, чрез който се надява да прокара нов маршрут за снабдяване и да свали цените. Не се очаква обаче първите камиони да преминат по него по-рано от 2018 г.

Москва е наясно с проблемите на Армянск. Той е включен в списък от над 300 руски градове, идентифицирани като нуждаещи се от държавни инвестиции за диверсификциране на икономиката им. В отговор на запитване на Ройтерс кримското министерство на икономиката заяви, че в града още няма разработени проекти.

Русия е обявила планове да инвестира 680 милиарда рубли (около 10 милиарда долара) в Крим до 2020 г. Това не включва милиардите рубли, които тя харчи всеки месец за пенсии и заплати на учители, лекари и държавни служители.

Очакваше се пенсионерите, държавните служители и хората, работещи в туристическия бранш, да получат значителни финансови облаги след анексирането. Вместо това рублата загуби около половината от стойността си спрямо долара от 2014 г. насам поради ниските цени на петрола и западните санкции.

През май руският премиер Дмитрий Медведев бе заснет при посещение в Крим как отговаря на една жена, която го спира, за да се оплаче от ниските жизнени стандарти за половин милион пенсионери на полуострова.

"Невъзможно да се преживява с пенсия в Крим. Цените са безумни. Какво са 8000 рубли? Тове е мизерия, не ни дават правилна индексация. Изтриват си краката с нас", възмущаваше се жената. ("Невозможно прожить, цены бешенные, неправильную индексацию нам насчитывают, обижают нас, не дают 4% даже. Что же такое 8 тысяч? Это мизер. Ноги о нас вытирают).

Отговорът на Медведев стана хит в интернет: "Пари няма. Дръжте се". (цялото изказване на Медведев беше: "С пенсиите ще се заемем в цялата страна. Не можем да го направим само на едно място. Просто няма пари. Като намерим пари - ще направим индексация. Вие тук, дръжте се! Желая ви всичко хубаво, добро настроение", преди набързо да се оттегли. )

Със своите балнеоложки курорти и черноморски плажове Крим е популярна туристическа дестинация още от времето на монархията, когато Антон Чехов е писал за нравите на дворяните, отдъхващи в Ялта.

Путин заяви миналата година, че туризмът в Крим трябва да стане печеливш и че Москва ще обмисли мерки за привличането на чуждестранни гости. Но анексирането лиши полуострова от украинските туристи, които пристигаха основно с влак, а техният брой не беше компенсиран от руски туристи, които трябва да ползват самолет.

Когато Крим беше под контрола на Украйна, по официални данни са го посещавали 6 милиона туристи годишно. След анексирането туристическият поток секна рязко и още не може да се възстанови.

"Когато бяхме част от Украйна, имаше повече хора. Човек трудно си проправяше път през тълпата", разказва келнер с отегчен вид на елегантната тераса на почти празния ресторант "Европа", близо до морето в популярния курорт Евпатория.

Наталия, сервитьорка в "Дюльбер", друг ресторант в града, казва, че клиентите, които все пак идват, харчат много по-малко, отколкото преди, когато полуостровът е бил част от Украйна.

"Хората с неохота харчат пари, правят минимални поръчки и ни оставят по-малки бакшиши. Сега сме в криза на рублата, цените са високи. Ако дойдат хора от Русия, казват, че са шокирани от високите цени в Крим. Ние също", продължава тя.

По БТА