Проектът за промени в Закона за съдебната власт предвижда

Обезщетения до 10 000 лева за бавно правосъдие

Обезщетения до 10 000 лева за бавно правосъдие

След 30 юли тази година българите ще могат да се жалят срещу бавното правораздаване и да получават обезщетения до 10 000 лева без да се налага да водят нови дела, предвижда проектът за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), публикуван в понеделник от Министерството на правосъдието.

Дългоочакваната процедура има за цел да намали осъдителните присъди срещу държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да разтовари българските съдилища от част от делата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Идеята бе лансирана от бившия правосъден министър и настоящ вицепрезидент Маргарита Попова още през 2009 година.

Близо 3 години по-късно екипът на нейния наследник Диана Ковачева предложи изненадващо съдебният инспекторат да бъде органът, който да преценява дали гражданите са ощетени от бавната работа на съдебната власт. Идеята на Попова бе да се създаде отделна институция, която да се занимава само с това. Голямата натовареност на инспектората, който единствен извършва проверки на магистратите в страната, повдига въпроса дали приемането на това предложение няма да блокира работата на институцията.

В момента срещу България пред Европейския съд са заведени над 600 дела за бавно правосъдие, които почти сигурно ще приключат в ущърб на държавата. Присъжданите обезщетения на гражданите най-често са между 5 000 и 15 000 евро. Според практиката на Европейския съд, която ще е определяща и за съдебния инспекторат, всяко дело, продължаващо над 6 година, се води за забавено. С новата процедура българите ще имат възможност за по-малки обезщетения, но ще ги получават значително по-бързо – до 6 месеца от подаването на мотивирана жалба до инспектората. Делата пред Страсбург продължават между 4 и 6 години.

Законопроектът създава революционна процедура за изплащане на обезщетения от държавата без да се минава и през българския съд. Досега гражданите можеха да съдят органите на съдебната власт само по ЗОДОВ. По новия ред гражданите получат право да изпращат жалби в срок до 6 месеца след окончателното приключване на съдебното им дело. За разглеждането им не се дължи такса. Инспекторатът трябва да прецени чия е вината за забавянето в рамките на нови 6 месеца.

Жалбите ще се разглеждат от своеобразен съдебен състав от един инспектор и двама експерти, определени на случаен принцип, които се произнасят по тях, отчитайки и мнението на експертите от правосъдното министерство. Окончателното им решение се одобрява и от главният инспектор, който ще предлага на жалбоподателя споразумение за изплащане на обезщетение. Ако предложението бъде прието, той се лишава от право да съди държавата, но ако не е доволен, може да предприеме действия пред българския съд или пред съда в Страсбург.

Висшият съдебен съвет се задължава на всеки 6 месеца да анализира причините за бавното правосъдие и да предприема мерки. Всички жалби ще се публикуват в интернет.

Едновременно с промените в Закона за съдебната власт се предлагат и промени в Закона за отговорността на държавата, които ще позволят на гражданите да си търсят правата, ако институциите не изпълнят влязло в сила съдебно решение. Гражданите ще получат и право да съдят органите на магистратурата, ако решението по тяхното дело е в разрез със съдебната практика.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?