Обхватът с важни ваксини при децата падна под 90%

Все по-малко деца са обхванати с ваксини срещу тежки заболявания от задължителния имунизационен календар. Обхватът при повечето ваксини е паднал за първи път под 90% през 2021 година, сочат актуални данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Тенденцията за спад във ваксиналното покритие започна от 2020 година с идването на пандемията от Covid-19, но през 2021 г. се задълбочава и то в година, в която имунизациите не са били преустановявавани административно като противоепидемична мярка.

Според лични лекари основната причина за отказа и разколебаването на родителите спрямо ваксините е антиваксиналното говорене през всевъзможни канали, което има политическо представителство дори на високо политическо ниво.

Втора година спад в имунизационното покритие

И през 2021 година, както и през предходни години най-висок е обхватът с ваксината срещу туберкулоза, която се поставя още в родилния дом, 48 часа след раждането. Покритието с нея е 96.7% при 97% предходната година. Другата ваксина, която се поставя в родилния дом до 24 часа след раждането е тази срещу хепатит Б, но при нея следват реимунизации на третия и четвъртия месец и без тях обхватът не се счита за пълен. С нея са обхванати 89.4% от децата през 2021 година и също има спад спрямо 2020 г.

Последващите през втория, третия и четвъртия месец на бебето ваксини срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б са с обхват 89.5%, докато през 2020 покритието с тях е било над 90%. При ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, която се прави на 13-тия месец на детето обхватът през 2021 година е 88.7% и само при нея се отчита подобрение спрямо 2020 година, но и съществен спад спрямо предепидемичната 2019 година, когато обхватът е бил 95.1%.

Причините

"През 2020 година имаше спиране за 4 месеца на имунизациите и реимунизациите. Първо заради грипа, след това заради коронавируса. Но след като през май месец 2020 г. се договорихме с Министерството на здравеопазването да не забранява имунизациите по време на епидемия, оттам нататък още в рамките на годината наваксахме изоставането. Но през 2021 година заради антиваксиналното говорене родителите започнаха да отказват имунизации", коментира пред Mediapool д-р Костадин Сотиров, личен лекар и представител на Сдружението на общопрактикуващите лекари.

Недалновидна и колеблива политика за ваксините

Според него Министерството на здравеопазването е водило недалновидна и колеблива политика спрямо ваксините в условията на пандемия и говоренето, че "всеки сам си преценя" дали да се имунизира срещу Covid-19, е дало отражение и върху ваксините от задължителния календар.

"Семейните лекари правим каквото е по възможностите ни да агитираме родителите да поставят ваксини, опитваме се да се справяме и с хроничния недостиг на ваксини, защото и това съществува като проблем", посочва Сотиров. Липсата на някоя от ваксините в определен момент също разколебава родителите, защото когато един път бъдат върнати от кабинета на лекаря, може повече и да не дойдат пак, обяснява той.

Антиваксърската кампания

Въпреки всичко, според Сотиров основният проблем е антиваксиналното говорене, което намира израз и на най-високо политическо ниво.

"Политическата кампания срещу ваксините се води най-активно от две партии: "Възраждане" и "Има такъв народ", която е част от правителството. Ние лекарите си говорим, но хората слушат политиците и гледат телевизия 7/8", коментира той.

Сотиров коментира, че колегите му се страхуват и от агресия, след като техен колега беше нападнат заради поставена ваксина.

Риск от забравени болести

Сотиров предупреди, че спадът на имунизационното покритие крие рискове от разпространение на забравени и ваксинопредотвратими болести. Освен огнища от морбили, каквито вече периодично възникват, има риск и от дифтерия и полиомиелит.

"В Украйна, където обхватът е по-нисък от нашия, имат ендемични огнища на полиомиелит, дифтерия, морбили, рубеола, което създава риск от прехвърлянето им при настоящата бежанска вълна и спадащия имунизационен обхват у нас. Дифтерията и полиомелитът са смъртоносни болести и в България не ги е имало от много години. Аз съм на 62 години и не съм виждал болен от дифтерия, нито от полиомелит. Т.е. такива болни и да се появят, може да не ги разпознаем в ранния етап и да заразяват други", посочи той.

"Остава да чакаме да се появят случаи на дифтерия, полиомиелит, деца да умират от ваксинопредотвратими заболявания, за да се изплаши обществото и по трудния начин да осмисли ползата от ваксините", коментира Сотиров.