Обиск в дома на Калина Илиева за фалшивата диплома

От прокуратурата са извършили обиски във връзка със започналото разследване срещу бившия шеф на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева за използване на фалшива диплома, стана известно във вторник.

Според непотвърдена информация са иззети улики, които ще бъдат използвани по воденото срещу нея разследване.

Преди седмица официално бе потвърдено, че Илиева, която е завършила художествена гимназия, е подправила документ за завършено висше образование във Висшия институт по техника и икономика в Берлин, където всъщност изкарала само няколко семестъра. Коментари за липсата на опит и съмнения за ценза ѝ се появиха по интернет форумите още при назначаването ѝ.

Във вторник стана ясно, че Софийската градска прокуратура проверява Илиева за длъжностни престъпления. На 30 ноември срещу нея било образувано наказателно производство за съзнателно използване на документ с невярно съдържание.

Претърсването станало на 2 декември със съдебно разрешение. От прокуратурата не уточниха кои са били проверяваните адреси. Неофициално се твърди, че са били обискирани нейният дом, жилището на мъжа, с когото тя живее на семейни начала, както и други адреси.

Прокуратурата е издирвала в жилищата самата фалшива диплома, която не е депозирана в нито един държавен орган. Тъй като дипломата не е намерена, от претърсените адреси не е иззето нищо - нито компютри, нито дискове, флашки и документи, уточни заместник районният прокурор и говорител на Софийската районна прокуратура Руси Алексиев.

Така той опроверга твърденията на партия РЗС, че "акцията на МВР е с цел да се изземат документите, уличаващи в корупция и източване на фонд "Земеделие" организирана престъпна група от чиновници, чиито тартор е министърът на земеделието Мирослав Найденов".

ОЛАФ отричат да са лобирали за назначението

По-рано през деня от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) отрекоха да са лобирали за назначаването на Калина Илиева за шеф на земеделския фонд. Говорителят на службата Павел Берковец заяви във вторник, че няма намеса на службата, въпреки коментарите, че кариерата на Илиева се дължи на близките връзки с представителя на службата в България Арно Хайнен.

От Европейската комисия коментираха, че Калина Илиева е вътрешен проблем, а по-сериозният проблем за тях е недобре работещата система за изплащане на директните фермерски субсидии от ЕК – ИСАК, продължаващото изоставане в актуализацията на ортофото картата на страната.

Миналия петък министър Мирослав Найденов, който се оказа подслушван по сигнал на Илиева до ДАНС, обяви, че нейната кандидатура била предпочетена, тъй като работела изключително близко с ОЛАФ по разследване на злоупотреби със средства от ЕС за фермерите. Той дори заяви, че “референции за Илиева бяха направени от най-високо място от ОЛАФ“, след което уточни, че става въпрос за препоръки от покойния шеф на службата Франц Херман.Брюнер.

Говорителят на ОЛАФ Павел Борковец обаче заяви пред БНР, че преди време в ОЛАФ са били неофициално уведомени от българските власти за предстоящото назначение на Илиева, но не са се намесвали по никакъв начин.

"ОЛАФ няма никакви правомощия да подкрепя или да проверява служители на отделни държави, които се назначават от съответните оторизирани органи в страните членки. От самите национални власти зависи да оценят кандидатите и да пристъпят към назначения в съответствие с националните си процедури", заяви Борковец.

По повод публикации у нас, според които причина за бързата кариера на Илиева са "близките ѝ връзки с представителя на ОЛАФ в България Арно Хайнен”, Борковец заяви, че Хайнен не е представител на ОЛАФ в България. “Той е служител на ОЛАФ, работил е в България, бил е на няколко мисии в страната“, заяви говорителят на службата и допълни, че на служителите на ОЛАФ не е разрешено да контактуват директно с медиите.

По думите на Борковец, Хайнен е отрекъл всички твърдения за близки връзки с Илиева. “ОЛАФ изцяло го подкрепя и ще продължи да го подкрепя, ако той реши да предприеме някакви действия в своя защита”, каза говорителят на службата.

Той уточни също така, че Европейската служба за борба с измамите е получила за последната година 93 официални сигнала от България за нередности в използването на еврофондовете. В същото време обаче отказа да съобщи дали сигнали от Илиева въобще не са постъпвали или не са били взети предвид, позовавайки се на конфиденциалността на източниците на данни за разследванията на ОЛАФ.

"Всяка информация, получена от ОЛАФ, се проверява много внимателно и обстойно, за да решим дали трябва да започнем разследване. Но не мога да кажа какви конкретни разследвания са били или не са били открити", допълни говорителят на ОЛАФ.

Миналата седмица Найденов съобщи още, че Калина Илиева е подала над 400 сигнала от личната си електронна поща до ОЛАФ, нарушавайки процедурата за докладване на нередности по европрограмите, която изисква те да се внасят през звеното АФКОС. Земеделският министър обяви още, че с действията си на практика Илиева е блокирала работата на целия агробизнес, който сега бил разследван. Найденов обяви също така, че сега големите фирми, срещу които бившата шефка на фонд “Земеделие“ подавала сигнали, щели да съдят нея и държавата за нанесени щети.

Не Илиева е проблем за ЕК, а системата ИСАК и ортофото картата

Говорителят на европейския комисар по земеделието и храните Дачиан Чолош – Роджър Уейт, коментира пред български журналисти, че назначението на Калина Илиева е проблем на страната. От ЕК виждат проблем със системата ИСАК и неактуализираната ортофото карта на България, по която земеделците очертават обработваните площи и на тази база получават преките евросубсидии.

Миналата година плащанията на тези суми бяха застрашени заради неизвършеното задължително частично обновяване на картата и се наложи спешно закупуване на сателитни снимки. Министерството на земеделието и храните тази година избра фирма, която да извърши самолетно заснимане на територията на страната.

Първата част от ударната акция бе проведена тази есен и до края на януари дигиталната карта на обработваните площи трябва да се поднови на 60 процента. Останалата част ще стане след пролетните снимки и актуализацията на ортофото картата трябва да приключи до средата на май 2011 г.

Уейт заяви, че ако този срок не бъде спазен, на страната ни ще ѝ бъдат наложени санкции.

Той коментира също така проблемите, пред които може да бъдат изправени земеделците не само в България, но и целия ЕС, ако не бъде постигнато съгласие по бюджета на общността за следващата година след провала на преговорите през ноември.

Ако страните от ЕС не успеят да се договорят при следващия кръг от разговори този месец, ще се приложи правилото за плащане на 1/12 от размера на миналогодишния бюджет всеки месец, но така ще се забавят директните плащания за фермерите.

При възможност всяка страна може да реши да направи тези плащания от националния си бюджет и след това да си възстанови сумата при издължаване от страна на ЕК, посочи Уейт

Кристалина Георгиева: Нужен е единен стандарт за проверка на кадрите

Случаят с фалшивата диплома на Калина Илиева не е "голяма история”, смята българският еврокомисар Кристалина Георгиева.

"Може би защото моя стандарт за кризи е съвсем друг, това честно казано не ми се вижда голяма история. Едно момиче си фалшифицирало дипломата за да вземе по-добра работа, не ми се вярва да е единственият такъв случай по света. Не съм видяла някой да вземе тая история и да каже - ето това е симптоматично. Това трябва да се реши, ние не можем да го оставим, че това не е добър сигнал за селекцията на кадри в България и проверката им", коментира Георгиева пред български журналисти в Брюксел.

Тя посочи, че "навсякъде по света в нормална администрация" се извършва проверка на кадрите, които кандидатстват за работа. "Особено от едно определено ниво нагоре, където се поемат отговорности за държавата, този процес трябва да върви и съм убедена, че правителството ще си направи изводи от този случай", заяви еврокомисарят.