Обитатели на старчески домове в Мадрид за първи път отидоха на театър

Това е първото им излизане от година насам. Току-що ваксинирани, стотина обитатели на дом за възрастни в Мадрид са поканени в сряда на театър. Една екскурзия в предишния живот за тези първопроходци в имунизацията.

Тя си е лакирала ноктите, оправила си е косата да бухне, облякла си е коженото палто върху дантелената блуза - 98-годишната Милагро ("чудо" на испански език) Фернандес отива тази сутрин на театрално представление.

Излиза в хола и я посрещат с ръкопляскания - персоналът не би пропуснал това за нищо на света. Миналата пролет Милагро е прекарала Covid.

Дребничката дама се насочва към изхода и се качва в микробус с още трима пансионери - 87-годишния Антонио Алонсо, 90-годишната Конча Мартинес и 92-годишния Хосе Телес, закачливо подхвърлил "Благодарско за разходката!" към директорката на заведението.

Колата потегля към булевард "Гран Виа" - "мадридския Бродуей".

"Ще се отбием ли после да хапнем някъде?" - пита Хосе, твърде развълнуван от това първо излизане.

Те не са напускали дома от година. От година не са виждали Мадрид и препълнените му булеварди.

Директорката Лаура Ехея би искала да придружи четиримата си подопечни - тя е "кажи-речи по-развълнувана и от тях". Първата вълна е опустошила заведението. Трийсетина годишната жена свенливо избърсва няколко сълзи, споменавайки за "десетките" от общо 180 настанени тук, които не са оцелели. "Траур", който още не е приключил; неизразими спомени.

Според доклад на испанското правителство от началото на декември в домовете за възрастни са починали между 47 и 50 процента от жертвите на първата вълна. От началото на пандемията страната е регистрирала официално над 68 000 смъртни случая.

Отново към забавленията

В микробуса коментарите продължават с пълна сила. Една от пътничките сочи с пръст фризьорския салон, където е ходела, друг не пести препоръките за добри ресторанти, трети показва пътя на шофьора: "По-добре завий наляво", после всички запяват.

Пред прочутия театър "Е Де Пе Гран Виа" са паркирани още десетки микробуси. Бавно и предпазливо от тях слизат побелели мъже и жени.

В театралното фоайе са наредени десетки рамки за ходене. Зрителите се настаняват, пъхайки бастуни под седалките.

Театърът е поканил 150 ваксинирани пансионери от седем мадридски заведения и 50 души от медицинския персонал (също ваксинирани) на моноспектакъл на актьора Санти Родригес.

Същинското действие обаче не се разиграва на сцената. Множество журналисти се трупат, за да запечатат завинаги образите на нововаксинираните.

Тези възрастни хора вече са олицетворение на бъдещето, на надеждите за връщане към нормалния живот - при все че креслата все още са раздалечени, всички са с маски и се държат на разстояние един от друг.

Кончита обхожда залата с поглед: "Липсваше ми това - да видя толкова хора. Хубаво е, че се събираме така, че сме много". Широко усмихната, Милагро сяда в креслото, тапицирано с червено кадифе.

Представлението може да започне.

"Мина се година, време беше"

Шеги и смях съживяват от половин час тази февруарска утрин повече от година след началото на пандемията.

На излизане Антонио мърмори недоволно за опашките пред тоалетните; очите на Милагро пък са пълни с блясък: "Колко време се мина . . . но лека-полека нещата ще се подредят, пак ще можем да се радваме на всичко", каза тя и замълчава, неовладяла чувствата си.

Клотилде Фриас, аниматорка в старческия дом, единствена е получила право да придружи групата. Тя казва, че е "най-разчувствана от петимата": "Най-силният момент е, че можаха да излязат . . . След година и половина вече беше време, нали?".

Освен ваксината те получиха "доза жизненост, копнежи, невероятен оптимизъм", добавя тя, виждайки в това излизане само едно начало: "Ще можем пак да излизаме, да правим онова, което им харесва - да се разхождат, да хапват навън, да се забавляват!".

До момента в Испания са ваксинирани 1,2 милиона души; кампанията започна от живеещите в старчески домове и тамошния персонал.

По БТА