Облачно лято за българския туризъм

Цените в българските черноморски курорти през лятото на 2010 г. са с 30 на сто по-ниски в сравнение с година по-рано, но вместо реклами да тръбят за атрактивните оферти у нас и в чужбина, държавата и бизнесът си карат по инерция. Това е основният проблем на сектора, смятат експерти в бранша.

В началото и края на летния сезон '10 пакет от 6 нощувки, в който се включва и безплатна седма, в четиризвезден хотел в Слънчев бряг, може да се намери за 200-250 лв на човек. За деца цената е наполовина. В активния сезон цената може да скочи двойно и тройно. Офертата включва закуска и вечеря. Тарифите са сходни в Несебър, Свети влас, Златни пясъци и Албена.

За сравнение пакет от седем нощувки пълен пансион в края на май в тризвезден хотел в Турция може да се намери за 229 евро на човек. Цените за 4- и 5-звездните хотели извън активния сезон са около 300 – 350 евро, като в цената е включен чартър, но без летищните такси. Цената стига около 600 евро в периода юли-август. Пакет за семейство с едно дете в хотел в Анталия е 832 евро и то само в началото на сезона. Четиричленна фамилия ще трябва да плати 1043 евро.

Гръцките курорти, особено на север, предлагат атрактивни оферти за българи, но само на пръв поглед, предупреждават туроператори. В Гърция цената е за нощувка, не се предлагат пакети. Цените са около 20 евро на вечер, като оферти могат да се намерят и за 13 евро, но според агенти качеството за такава цена е съмнително. В тези пари е включена само нощувка и закуска. От там нататък разходите на туристите за храна и развлечения скачат рязко в сравнение с това, което биха похарчили у нас, коментираха от агенция "Астрал холидейз". Туроператорите заявиха, че не очакват проблеми с трафика до и в Гърция заради стачките против антикризисните мерки на правителството, но много от неорганизираните туристи, които бяха решили да пътуват до южната съседка за майските празници, са се отказали.

Липсата на реклама

Каквито и финансови проблеми да има Гърция, тя си остава утвърден туристически бранд, което не може да се каже за България. От петте милиона лева, заделяни всяка година от държавата за реклама на туристическия ни продукт, видим ефект няма. Това смята Соня Колтуклиева от Съюза на инвеститорите в туризма (СИТ). "Като чуеш "Гърция" и веднага си представяш бели манастири, ледено узо, бозуки, смугли жени, яки мъже. Това може да няма нищо общо с реалността, но е безотказна реклама на гръцкия туризъм по света", казва Колтуклиева.

Браншът от години се оплаква от малкото средства за реклама на туризма, но по-големият проблем е адекватното им изразходване. По линия на европейските фондове се отпускат 32 млн. евро за маркетинг на туристическия ни продукт, от които няма усвоена и стотинка. Обяснението е, че процедурите се забавили заради преминаването на агенцията по туризма към икономическото министерство.

Държавата и бизнесът не правят нищо, за да привлекат българския турист, което е жизненоважно за сектора в сегашните условия, смята Колтуклиева. По думите ѝ, нашенецът е подробно запознат с гръцките и турските курорти и условията в тях, но у нас не знае къде би могъл да отиде. Друго слабо място на българските курорти са атракциите на хотелите, които са на доста "елементарно" ниво.

Облакът на кризата

Натискът върху цените в българските курорти се дължи на няколко фактора – единият е кризата в Гърция, където хотелиерите смъкнаха цените и засилиха конкуренцията, а другият е, че "резервите" на родните хотелиери и предимствата на "старите лаври" вече са изчерпани. В момента има първокласни петзвездни хотели в курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци, които предлагат нощувки под 100 лв на вечер – нещо немислимо преди няколко години.

Един от ефектите на кризата е и изнасянето напред на началото на летния сезон. По закон строителните дейности в летните курорти приключват на 15 май, но още в края на април повечето хотели по родното Черноморие са отворени. Затова туристически сдружения предлагат официалният край на строителните дейности да се премести на 30 април.

Десет месеца от края на миналия летен сезон досега са безвъзвратно изгубени за туризма, смята Колтуклиева. Сезонът може да бъде спасен от завръщането на германските туристи, чийто записвания се движат много добре в момента, има надежда и за завръщане на британците, след като рецесията в страната се смята за приключила.

България "зарадва" и руските туристи през този сезон с по-скъпи визи и усложнена процедура по издаването им. Индийската компания VFS Services, управляваща изнесения визов център, където се подават и обработват визите на руските туристи за България, е увеличила цената на предлаганата услуга от 12 на 19 евро. Така документите, чието издаване внася сериозни приходи в бюджета на туристическата ни индустрия, вече ще струват общо 54 евро на човек. Досега стойността на визата беше 47 евро. Въведени са нови документи и е отменена възможността за попълването им по електронен път, заради изискванията на Шенген.

От Асоциацията на руските туроператори съобщиха, че са "в шок" от правилата и че другите държави в ЕС не ги задължават да подават документи на хартия. Около 30% от туроператорите в Русия са се отказали да работят с България, казва Искра Ефремова от агенция "Екип 2М".

Българските туристически сдружения определиха акта като "административен произвол”. Те предложиха да поемат разходите за командироването на допълнителни служители на МВнР в Москва през лятото, за да могат визите да се подават и обработват директно в консулството и посредникът да бъде изключен от схемата. От външното и икономическото министерство още не са отговорили на предложението.