Обликът на новата ЕК започва да се избистря, но не е ясно кога ще заработи

Следващата Европейска комисия ще бъде попълнена основно с представители на десни и либерални партии, в нея ще останат някои познати лица, ще бъдат разкрити и редица нови ресори. Голямото неизвестно обаче е кога ще бъде готов новият състав на ЕК и кога тя ще заработи, пише близкият до ЕК сайт EUobserver.

До приключването на мандата на настоящата Комисия остават само две седмици, а страните членки вече дават своите заявки по-влиятелни позиции, които да заемат еврокомисарите им през следващите пет години.

Някои от най-обещаващите кандидати вече изявиха интерес към икономическия ресор. Няколко страни, включително Финландия, Белгия, Люксембург, Естония, Латвия, Словения, Испания и Словакия, вече или официално са номинирали повторно своите досегашни комисари или се очаква да го направят скоро.

Но за повечето от 27-те страни стои въпросът кого ще изпратят в Брюксел. Най-важните страни, които още не са излъчили кандидатури, са Германия, Франция и Великобритания. Тези, които направят номинациите по-късно, може да открият, че по-привлекателните позиции са вече заети.

В Германия най-споменаваните имена за еврокомисар са на вътрешния министър Волфганг Шойбле, на държавния секретар Петер Хинце, на дясноцентристкия евродепутат Елмар Брок.

Румъния номинира своя бивш министър на земеделието Дачиан Циолос и има желание да има еврокомисар по земеделието. Полша смята да кандидатира дясноцентристкия евродепутат Януш Левандовски като еврокомисар по бюджетната политика.

Ирландия избира между бившия председател на Европейския парламент Пат Кокс и бившия министър на правосъдието Мари Джохеган-Куин, като целта на Дъблин е да не получи нищо по-малко от сегашния ресор по вътрешния пазар, но освен това ще търси възнаграждение за това, че на повторния референдум утвърди Лисабонския договор.

Еврокомисарят от Малта Джо Борг най-вероятно ще остане в Брюксел, докато датският министър по климатичните промени Кони Хедегаард може би ще замине за столицата на ЕС.

Франция избира между Мишел Барние, бивш еврокомисар и сегашен член на ЕП, и министъра на икономиката Кристин Лагард.

Постовете, които дават най-голяма реална власт, са вътрешен пазар, конкуренция, индустрия и търговия. В другия край на скалата са транспорт, комуникации, образование, мултилингвизъм, като последният се счита почти за обида.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозо, който наскоро бе преизбран за втори мандат на поста, има правото да посочи своите еврокомисари. Но също така е известно, че процесът на селекция е и време за отплата за услуги в миналото.

Твърди се, че испанският министър-председател Сапатеро иска силен комисарски пост в замяна на Хоаким Алмуния, който в момента отговаря за икономическата и монетарната политика.

Козът на Сапатеро е, че по време на тайния вот испанските социалисти в ЕП са подкрепили преизбирането на Барозо, който е от противниковата фракция на Европейската народна пария.

От своя страна Барозу разкрива нови ресори в ЕК. Ще има комисар, отговарящ за климатичните промени, комисар по вътрешната сигурност, комисар за човешките права, както и за иновациите. Освен това занапред Барозу ще има главен съветник по научните въпроси.

В следващия състав на ЕК ще има още по-малко социалисти, отколкото в сегашния. Те най-вероятно ще бъдат сведени до пет – от Испания, Великобритания, Унгария, Гърция и може би Словакия. Сегашната ЕК стартира през 2004 г. със седем социалисти.

Освен това в новата ЕК е възможно за пръв път да има еврокомисар, който не е от европейски произход, в лицето на баронеса Шрити Вадера, бивш министър за бизнеса във Великобритания, която е от индийски произход.

Интересно би било да се види дали ще има промяна в стила на ЕК, която досега бе концентрирана повече около фигурата председателя и действаше по-малко като колективен орган, посочват анализатори. Според експерти от базирания в Брюксел Център за европейски проучвания, ЕК е била в състояние да взема технически решения, но не и политически.

Сега заседанията на Комисията са по-кратки, отколкото в миналото, като решенията се вземат основно от Барозу и няколко от по-важните комисари.

Мандатът на сегашната ЕК изтича на 31 октомври. Към момента не е известно какво законово основание ще се използва за формирането на новата Комисия, след като се очаква въвеждането на новите институционални правила в ЕС. Това обаче се бави, тъй като Чехия създава проблеми с ратификацията на Лисабонския договор.

Лидерите на ЕС трябва да обсъдят разпределението на ресорите в Комисията и новите постове, които се създават с Лисабонския договор, на срещата си в края на октомври. Това обаче зависи от чешкия президент, който е поставил условия, за да подпише договора.

Желанието на шведското председателство на ЕС е институционалните въпроси да бъдат решени максимално бързо, като те са поставени в дневния ред на срещата на върха пред октомври.

В същото време обаче на 15 октомври Европарламентът бе известен, че депутатите трябва да насрочат изсулшванията на новите еврокомисари през декември. ЕП има готовност за проведе дискусиите по бърза процедура, за 2 дни.

Това означава, че новата ЕК ще бъда гласувана от ЕП в средата на януари.

Ако лидерите на ЕС бъдат принудени да чакат до декември за разпределението на постовете в ЕК, самият старт на работата ѝ може да стане чак през март догодина.

Така се очертават от два до четири месеца, в които ще действа временна ЕК, което е политически опасно, особено като се има предвид, че предстоят ключови решения от глобален порядък като тези климатичните промени. Освен това е почти сигурно, че страните членки ще продължат да нарушават основни правила за вътрешния пазар, оправдавайки се с кризата.