Облозите за Македония

Осигуряването на мира на Балканите не беше лесна задача. Откакто преди десет години Югославия започна да се разцепва, международната общност научи много за това как да работим заедно, макар и по най- трудния начин.

Мирът на Балканите зависи още твърде много от постоянната подкрепа, идваща от външни за региона източници. Това означава както военни средства /европейските държави осигуриха голяма част от войските, необходими за поддържането на мира, около 38 000 души от общо 50 000/, така и финансова подкрепа / ЕС инвестира 18 милиарда долара за подпомагане на Балканите през последното десетилетие/.

В последните месеци се изправихме срещу предизвикателството как да подпомогнем мирния процес в бившата югославска република.

Македонските проблеми са просто вариация на други скорошни конфликти на Балканите и се коренят в дълбокото недоверие между различните етнически и религиозни групировки. Отговорът на ЕС и международната общност беше доста ясен: никога няма да се намери решение на разделението в етнически граници.Този принцип се споделя и от някои балкански страни. Срещата на върха в Загреб, състояла се през ноември 2000 г., на която за първи път се събраха всички страни от региона, показа, че стремежът на балканските страни към демокрация, законност, сигурност и сътрудничество трябва да се основава на уважението към съществуващите граници и международните задължения.

Трябва да се признае, че всеки индивид, независимо от неговата етническа и религиозна принадлежност, има роля в своята страна.Това означава да бъдеш свободен да говориш на родния си език, участие в управлението на всички нива, защита на малцинствата и преди всичко търсене на диалог, който да замести насилието. Това е пътят, който следваше Европейския съюз и нашето половинвековно мирно сътрудничество и стабилност са доказателство, че тези принципи действат. В последните седмици изразходвах много усилия и енергия, за да помогна на македонците да намерят мирно разрешение на разногласията си. Не беше лесно и понякога дори изглеждаше невъзможно да се стигне до някакво решение. Все пак миналата седмица станах свидетел на подписването на споразумението между представителите на основните политически партии, което дава реални надежди.

Това споразумение определя рамката на едно политическо решение за край на конфликта. Не бива, обаче, да си правим илюзии, че подписването на споразумението ще отбележи края на процеса. То всъщност е само едно ново начало. За да се осъществят добрите намерения, заявени в споразумението ще са необходими още много усилия и умело водачество. Важен елемент от споразумението е пълното прекратяване на враждебните действия, последвано от разоръжаване на бунтовниците. Събирането на оръжията е задача на НАТО, която вече изпрати един военен контингент в Македония, за да подготви обстановката за бъдещото разполагане на мисията си. Това разполагане ще зависи от степента на спазване на прекратяването на огъня и от двете страни.

Разоръжаването се свързва и с амнистията на всички бунтовници, освен онези, които са обвинени във военни престъпления. Такава амнистия беше предложена от президента и приета от бунтовниците. Заедно с проблемите по разоръжаването и амнистията, дойде и искането, внесено в македонския парламент за бързо приемане на закони, които да приведат в действие клаузите на споразумението, както и някои важни промени в конституцията на страната.

Това ще изисква голяма политическа мъдрост, но алтернативата е завръщане към порочния кръг на насилието. Не можем да позволим това да се случи, никой няма интерес от него. Бързата реализация на споразумението, с която са ангажирани всички македонски лидери, ще открие пътя към икономическа подкрепа от страна на международната общност и по - специално на ЕС.

Необходими са фондове за възстановяване на страната и за подпомагане на бежанците.Ще бъде необходима помощ за осъществяването на някои специфични страни от споразумението: например обучение на полицейски кадри, което ще се наложи предвид по-широката база за набирането им. ЕС е готов да направи всичко възможно за поддържането на споразумението като оказва практическа и финансова помощ и работи с други дарители, включително САЩ и международни организации като ОССЕ.

Преди няколко месеца правителството на Македония подписа споразумение за присъединяване и стабилност с ЕС. Това е само едно от многото подобни споразумения в региона, по които ЕС преговаря или вече са подписани. В случая с Македония използването на целия потенциал на това споразумение ще зависи от успеха на мирния процес. Споразумението е част от по-обширен процес, чиято цел е интеграцията на Балканите към икономическия и политически поток на Европа.

ЕС има уникална роля в предлагането на модел за регионална интеграция като гаранция за мира. Това е пътят, според мен , който Македония и нейните съседи трябва да следват, ако искат да постигнат стабилност и благополучие. Рамковото споразумение, подписано миналата седмица в Скопие, е изходната точка. Македонските политически лидери трябва да проявят смелост и далновидност, за да останат верни на този път. ЕС ще продължи да предлага своята помощ и подкрепа, за да направи възможно осъществяването на тези стремежи.