Обмисля се Агенция по водите

Обмисля се Агенция по водите

Обмисля се създаването на Агенция по водите, която да поеме единното управление на сектора, за се прекрати порочния модел на предишни управления за дублиране и утрояване на функции по осъществяването на дейностите в отрасъла. Още не е сигурно, че ще се вземе такова решение, зависи от обсъжданията с Министерството на околната среда и водите, които ще продължат няколко седмици. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев пред БТА в неделя.

“Ситуацията в този сектор в момента е доста странна. Върху язовирите например се упражняват и ги ръководят четири различни институции, върху пречиствателните станции - минимум три институции. Такива строи и МРРБ, и екоминистерството. С тази разпокъсаност до никъде няма да стигнем“, коментира Плевнелиев.

Той допълва, че концепцията на правителството на ГЕРБ е да се носи ясна отговорност и това важи и за водния сектор, който трябва да има една система.

От екоминистерството съобщиха пред Mediapool, че в момента се подготвя нова стратегия за управление на водите, както и изцяло нов закон за водите, където може да се направят съответните законови промени и въвеждането на единно управление на сектора.

Плевнелиев не коментира на чие подчинение трябва да е евентуалната водна агенция, предвид обявеното от кабинета намерение да закрива всички държавни агенции, които са на подчинение на Министерски съвет.

Изявлението за окрупняване и вкарване на водите под една шапка идва месец след като за друг сектор - на подземните богатвства и концесии, стана ясно, че се обсъжда да се обедини и да се вкара в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Като други свои приоритети, които ще бъдат заложени в подготвяната антикризисна програма на МРРБ, Плевнелиев посочи коректното и смислено усвояване на еврофондовете, където “сме изписали изключително много мерки и политики“.

Вторият акцент е развитието на регионите, отново с посочени конкретни проекти и политики. Третият приоритет са инвестиционните проекти в услуга на икономиката и разширяване на потенциала на регионите. Другият е кадастърът - нещо, с което всички българи се сблъскват, и въпреки сериозните суми, които са усвоявани, все още качеството не е добро, допълни регионалният министър.

Като показателен пример в това отношение той посочи дублирането на магистрала "Тракия" с километър и половина.

Плевнелиев изрази надеждата си, че до края на годината ще има избран изпълнител за дострояването на магистралата, но “трябва да е ясно, че все още има огромно количество несвършена работа от държавата“. “Няма съпътстващи трасета на инфраструктурата, парцеларни планове, няма дори строително разрешение. Заради тези проблеми в момента сме направили работна група между пет ведомства“, посочи Плевнелиев.

“С другите магистрали положението е още по-зле. Въпреки това до края на 2010 година трябва да направим тръжна процедура за изпълнител и да стартира строителството на трите ЛОТ-а от магистрала "Марица", както и два ЛОТ-а от магистрала "Струма".

Той допълни, че настроенията за завършването на аутобана “Люлин“ до края на 2010 г. са песимистични., защото може да се наложи страната ни да връща средства по програмата ИСПА.

За “Хемус“, която не влиза в европейски коридор и затова не е включена в еврофинасирането, е ясно, че държавата няма необходимите около 1.4-1.5 млрд. евро и може да се обмислят варианти за концесия или разширяване на съществуващата пътна мрежа. “Не е необходимо да бъде магистрала, може да има още една лента или две, но държавата трябва да направи много точна сметка какво може да си позволи финансово“, каза регионалният министър.

Той прогнозира още, че Националната агенция “Пътна инфраструктура“ ще приключи годината с дефицит между 70 до 150 милиона лева. “Проблем е, че фактури стоят по чекмеджетата на някакви служители. Ние сега въвеждаме финансова дисциплина, така че предстои да видим фактическата картина“, допълни Плевнелиев.

В МРРБ също има скрити дефицити - договори, които са подписвани от предишното управление ударно в последния момент. От октомври 2008 г. насам са подписани финансово необезпечени или само частично обезпечени договори за 280 милиона лева. Част от тях се ревизират, за други, които още не са стартирали, се преценява как да се процедира.

“Зимното почистване е абсолютно финансово необезпечено, няма нито един лев“, каза още министърът. Според него предишното управление умишлено не е обявило необходимите процедури още през март, за да покаже “първият сняг да покаже как правителството на ГЕРБ не може да се справи“.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?