Обмислят се данъчни облекчения при допълнително пенсионно осигуряване

Обмислят се данъчни облекчения при допълнително пенсионно осигуряване

Да има данъчни облекчения за работодателите, които осигуряват допълнително своите служители в частни пенсионни фондове, предлага социалното министерство. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов в понеделник. Предложението може да залегне в пакета от мерки за пенсионна реформа, който се обсъжда от държавата и социалните партньори. Министърът обаче не разкри подробности около идеята, отказа да я коментира и управителят на НОИ Христина Митрева.

Сега родените след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват в допълнителен универсален фонд. Работещите при условията на първа и втора категория труд задължително се осигуряват и в професионални пенсионни фондове.

Идеята на социалното министерство е колкото се може повече хора да имат осигуровки и в доброволните пенсионни фондове, заради което се обсъждат и данъчните облекчения.

Не е ясно обаче откога подобна мярка може да влезе в сила. Основните моменти от пенсионната реформа трябва да са факт още следващата година – от 1 юли 2011 да се увеличи изискуемият стаж за пенсия с три години за най-разпространената трета категория труд, а за полицаите и военните – с пет години.

В края на миналата седмица стана ясно, че се обсъжда още една идея, която засега остава неясна. Министърът на отбраната Аню Ангелов съобщи, че е сформирана работна група от представители на Министерството на труда и социалната политика и НОИ за изготвяне на проектозакон за военен пенсионен фонд.

Министър подкрепи вдигането на минималната работна заплата

По-късно в понеделник министър Тотю Младенов коментира в Хасково, че минималната работна заплата като чист доход не може да бъде по-малка от прага на бедността. Така той поощри синдикатите, които в последно време засилиха натиска си за увеличение на минималната работна заплата.

При изработването на антикризисните мерки на правителството работодатели и синдикати постигнаха съгласие да се изработи механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 година. Тогава обаче работодателите обявиха, че съгласието е само за изработването на механизъм, но не и за увеличението на минималната работна заплата. Според синдикатите обаче няма проблем минималната заплата да стане 290 лева или поне 270 лева от 1 юли при 240 лева сега.

“Официалният праг на бедност у нас е 211 лева. Нормално е минималната работна заплата - когато се приспаднат осигуровките и данъците върху нея, да е поне в тези рамки“, обоснова се в понеделник министър Младенов. Сега след облагането на минималната заплата доходът пада под прага на бедност.

Според официалните данни на НСИ работещите на минимална работна заплата у нас са 162 000, от които 125 000 са заети в частния сектор и 37 000 - са в обществения сектор, съобщи в понеделник вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Заради това от синдиката коментираха, че увеличението няма да натовари толкова държавния бюджет, колкото частния сектор.

Според изчисленията на експертите на КНСБ, ако минималната работна заплата стане 290 лева, за периода до края на годината работодателите ще платят 56 милиона лева допълнително. В хазната обаче ще влязат още 10 милиона лева от осигуровки.

Именно заради по-големите разходи, с които е свързано увеличението на минималната заплата, работодателите не го приемат в условия на криза. Освен това с минималната работна заплата са вързани и редица социални плащания, които държавата прави.

Бившият социален министър Емилия Масларова коментира, че увеличаването на минималната работна заплата трябва да се обвърже със социалните плащания, което означава, че трябва да бъдат променени "минимум седем-осем закона". Сред тях са законът за насърчаване на заетостта и законът за семейно подпомагане, каза пред журналисти в Хасково Масларова. Тя посочи, че на този етап не се прави нищо, свързано с подготовката на евентуално увеличение.

Споделяне

Още по темата

Още от България