Оборотни еврокредити ще свалят междуфирмената задлъжнялост

“София тех парк” ще бъде държавна фирма, наесен тръгват нисколихвени заеми за бизнеса и финансиране на чужди иновации, каза зам.-министър Жулиета Хубенова*

Жулиета Хубенова

Г-жо Хубенова, от 2009 г. по оперативна програма “Конкурентоспособност” има схема за технологични паркове, но концепцията непрекъснато им се сменя. Сега новия проект, който нашумя покрай визитата на президента Росен Плевнелиев в САЩ, е “София тех парк”. Как ще се реализира той?

 

През 2009 г. беше пусната процедура по “Конкурентоспособност” за технологични паркове. Бяха получени две проектни предложения, които не отговаряха на изискванията и не получиха финансиране. Други кандидати нямаше след това и решихме да затворим процедурата в края на 2010 г. и да направим един пионерски и визионерски проект в София.

 

За целта ще бъде създадено държавно дружество “София тех парк”, в което мажоритарен собственик ще е Министерството на икономиката. То ще бъде бенефициент на 50 млн. евро по “Конкурентоспособност”. По проекта се работи заедно с експертите по програмата “Джаспърс”. Прави се финансово-икономическият анализ и бизнес планът. Целта е през 2013 г. да започне строителството на технопарка и две години по-късно той да е готов.

 

Мястото на ІV километър на бул.”Цариградско шосе” в София не е избрано случайно. Целта беше бъдещият технопарк да е близо до учените, студентите и бизнеса.

 

На идейна фаза се планира да има едно място, където да се настанят големите международни компании със своите изследователски офиси. Около тях ще гравитират българските компании с потенциал. Ще има и бизнес инкубатор от учените и студенти. Отделно ще са лабораториите, където учените заедно с предприятията ще разработват проекти на пазарен принцип – изобретения, които ще се внедряват в производството.

 

Целта е този бизнес парк да бъде устойчив, да се развива и през следващите години да се разширява.

 

Миналото лято стартира инструментът “Джеръми” (JEREMIE), колко кредити вече са раздадени на бизнеса от гаранционния фонд?

 

До края на април са отпуснати 234 кредита за 34 млн. лв. на малките и средни предприятия от всички сфери, без селското стопанство. Досега компаниите обаче получаваха само инвестиционни заеми – за купуване на техника или сгради.

 

Новото е, че бизнесът вече може да кандидатства за финансиране и на оборотни средства от петте банки, които отпускат заемите. Максималният размер на кредита се запазва на нивото от 1.8 млн. евро, както е в момента. Очакванията ни са да се увеличат отпуснатите средства и те да достигнат около 200 млн. лв. Надяваме се по-този начин да намалим междуфирмената задлъжнялост, която по оценка на Стопанската камара е около 170 млрд. лева.

 

Отпускането на заеми за оборотни нужди стана възможно, след като Европейската комисия разреши отпускането им заради икономическата криза.

 

 

Останалите три фонда по “Джеръми” - рисков, мецанин и за растеж, успяха ли да наберат капитала и да започнат да инвестират в бизнеси?

 

Заради кризата привличането на частен капитал е трудно и Европейският инвестиционен фонд, който управлява парите, разреши набирането на средствата да стане на няколко етапа. Сега приключва първото затваряне. След това този капитал трябва да се регистрира и се надяваме през есента вече да има инвестиции в предприятията.

 

В момента капитал набира и фондът за стартиращи бизнеси (т.нар. seed фонд). Той е с капитал от 21 млн. евро и ще трябва да привлече ресурс само още 1% от този капитал и затова се надяваме там по-бързо да приключи процесът.

 

Всички тези фондове са се насочили към инвестиции във високите и информационните технологии. На практика те могат да захранват бъдещия “София тех парк”. Какво правите обаче за другите бизнеси? Имаше идея за нов фонд нисколихвен фонд от 150 млн. евро.

 

Идеята действително е такава – всички фондове по “Джеръми” да отидат в “София тех парк”. В момента няма ограничение холдинговите фондове къде да инвестират. Те са избрали високо технологични компании, защото възвращаемостта е най-бърза и голяма. В този бизнес днес вкараш 100 хил. евро и след 3 години те са станали 3 млн. евро. Типичен пример за растеж са Гугъл и Фейсбук.

 

Фондът за нисколихвени кредити за малкия и средния бизнес беше одобрен на Комитет за наблюдение на програма “Конкурентоспособност” в края на 2011 г. Всички документи за модификация на програмата са изпратени в Европейската комисия. В сряда правителството трябва да одобри увеличението на капитала с още 150 млн. евро по “Джеръми”. След това документът трябва да се ратифицира и от парламента.

 

Едва тогава Европейският инвестиционен фонд ще може да започне процедура по избор обслужващите банки, като се надяваме процесът да приключи до септември. Така от есента бизнесът ще може да разчита на кредити с лихви между 3 и 5%. Защото ресурсът от “Джеръми” ще бъде с 0% лихва, а този на банката е на пазарни нива.

 

Възлагат се големи надежди на “София тех парк”, но първа ос за иновации изостава драстично по програмата - при бюджет от 482 млн. лв. са договорени само 118 млн. лв., а 11 млн. са разплатени. Какво правите, за да ускорите процеса и има ли риск от загуба на средства?

 

Няма риск от загуба на средства. За “София тех парк” отиват 100 млн. лв. Финансовият ресурс от 25 млн. лв. по схемата за внедряване на иновации от предприятия се договори. Предстои да го увеличим, защото има одобрени проекти в резервния списък, за които не стигнаха средства.

 

Освен това в края на 2011 г. променихме програмата, така че предприятията да не внедряват само собствени иновации и разработки, а да имат право да внедряват и чужди. Няма нужда да се открива топлата вода, защото има нещо открито, купуваш го и го внедряваш – технологията или съоръженията. По тази нова схема ще отидат още най-малко 100 млн. лв. Според мен всичкият оставащ ресурс по тази ос е добре да се пусне точно за такива мерки, за да могат предприятията да внедряват последните разработки.

 

Отделно ще пуснем схема и за учените за 20 млн. лв. за закупуване на ново оборудване и апаратура.

 

 

По техническа модернизация на предприятията ресурсът е изчерпан, но проблемът е, че около една четвърт от фирмите се отказват впоследствие заради забавени плащания и невъзможност да осигурят съфинансирането на проекта?

 

Бюджетът за технологична модернизация на фирмите е над договорен. Това се прави с цел именно заради такива фирми, които се отказват. През последната година техният процент намалява. Фирмите вече намират финансиране и изпълняват проектите си. Остава ние да ускорим плащането по проектите към бизнеса. Това беше причината да слеем междинното звено – Агенцията за малките и средните предприятия и управляващия орган по “Конкурентоспособност” в една главна дирекция. Сега скоростта на разплащане трябва да се увеличи поне двойно.

 

* Интервюто е взето на 18 май в края на работния ден и зам.-министър Хубенова не даваше никакви индикации за намерение да подава оставка по лични причини, за която бе съобщено на 21 май

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?