Обръщение на президента Георги Първанов към народните представители и нацията по повод третата година от встъпването му в длъжност

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господин Вицепрезидент,
Уважаеми народни представители

Както през миналата година, така и днес бих искал да се възползвам от повода на третата годишнина от встъпването ми в длъжност и чрез едно обръщение към Парламента да формулирам своите виждания по въпроси, които смятам за важни в една решаваща за България година.

Всички, които сме в институциите по волята на избирателите, дължим периодически отчет за изпълнението на поетите ангажименти. За тези три години президентската институция своевременно огласяваше информацията за всички свои инициативи и действия. Затова днес не бих възпроизвеждал тази информация.

Смятам, че през изминалите три години от мандата беше съхранен надпартийният характер на институцията. Изходна точка на всяко мое действие беше разбирането, че съм държавен глава на всички български граждани, без разлика на религия, етнос или политическа принадлежност.

И през изтеклата година институцията беше един от факторите на стабилността и разумния, конструктивен диалог между институциите.

В този дух бяха отношенията с Народното събрание. За годината бяха обнародвани 162 закона, от които 14 нови, 53 - за изменение и допълнение, и останалите - ратификации. Подписването на укази за обнародването на закони не е механично. Преди да бъде взето решението се отчита мнението на широк кръг от специалисти.

Върнатите през годината за ново обсъждане закони бяха три, т.е. очевидно е, че няма самоцелност, че отлагателното вето не е средство за противопоставяне между институциите. Определено смятам, че ветото е един от лостовете за подобряване на законодателния продукт - така беше по семейните помощи за деца, по закона за водите и този за политическите партии.

В духа на коректността и откровения тон между институциите бих искал да отбележа няколко неща:

Продължавам да недоумявам, когато на професионалните аргументи при връщането на един или друг закон се противопоставят политически и идеологически квалификации; намирам за тревожен факта на мълчаливото заобикаляне на текстовете от конституцията, когато върнат закон, какъвто е случаят със Закона за водите, близо два месеца след налагането на ветото не е разгледан отново. Разбирам междувременно, че на мястото на върнатия закон е приет нов, в който се залага същата политика.

В отношенията с изпълнителната власт доминираше диалогичността, споровете бяха на принципна основа. Вярвам че, добрият тон, взаимодействието между президент и премиер и в бъдеще ще бъдат един от източниците на стабилизиращата политика. Продължавам да смятам, че добрият тон не изключва, напротив, предполага и активната, здравословна, конструктивна критика.

Оценявам като принципни и добри отношенията с Конституционния съд в рамките на конституционния модел. Продукт на това взаимодействие беше решението за промените в Конституцията относно членството на България в ЕС, с което по същество беше сложен край на полемиката за свикване на ВНС.

Ще продължа да обединявам усилията на правозащитните органи, на МВР, съдебната власт, на структурите на гражданското общество в борбата срещу корупцията и престъпността.

Както и през изминалите три години, така и в бъдеще ще търся и ще провеждам активна, високоангажирана позиция по редица проблеми на социалната политика.

Без да влиза в преките ми задължения, здравеопазването ще остане в центъра на вниманието на институцията. Полемиките, които водих по здравноосигурителните вноски, по проблема за трансплантациите, смятам, че ускориха търсенето на решения. Трябва да признаем обаче, че в момента здравната сфера продължава да бъде проблем №1 на държавата и обществото, че се натрупаха много необмислени и палиативни опити за промени в здравното законодателство, че не е сложен край на административния произвол и междуинституционалните скандали, от които потърпевши са главно гражданите, тоест болните.

Удовлетворен съм, че след ветото по закона, засягащ майчинството, бяха облекчени тежките и неясни административни процедури за изплащане на семейните помощи за деца. През 2005-та и в следващите години институциите трябва да поставят трайно в дневния си ред демографските проблеми и да намерят комплексните им решения.

Намесата на президентската институция не позволи с бюджетния закон да бъдат отнети вече отвоювани права на хората с увреждания. Ангажиментите ми към хората в неравностойно положение ще продължат да бъдат трайни и многопосочни.

Все така и в бъдеще ще използвам лостовете, с които разполага институцията, най-вече по отношение на законодателството, за усъвършенстването на пенсионната система, за решаването проблемите на възрастните хора и увеличаването на техните доходи.

Диалогът ми със синдикатите, с гражданските и професионални структури ще продължи да бъде активен и принципен.

Старал съм се да изпълнявам ангажирано конституционните си правомощия като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Реформите, преструктурирането, модернизацията на БА, военните ни мисии в чужбина, проблемите на социалната адаптация на освободените от реформата военнослужещи - всичко това беше в центъра на вниманието и дейността на президентската институция. Членството в НАТО е важно признание за усилията на всички ни - на военното, на политическото ръководство на армията, на всички институции и парламентарно представени партии.

Сега е важно да мобилизираме ресурси за изпълнението на основната задача - изпълнението на Плана за организационното изграждане и модернизацията на въоръжените сили до 2015 година.

Уважаеми госпожи и господа,

През лятото на 2005 г. ще бъде избран съставът на 40-то Народно събрание. Това няма да бъде просто поредната интрига в разместването на политическите пластове, на правомощията и ролите. С работата на следващия парламент са свързани много големи очаквания, бих казал - изключителни надежди.

През неговия мандат България ще стане пълноправен член на Европейския съюз, което означава не механично покриване на критериите. Членството предполага да подредим собствения си дом, за да прекрачим европейския праг със здрава, добре уредена държава.

Именно от следващото Народно събрание трябва да бъдат приети законите, които да завършат здравната реформа, да създадат правната рамка за развитие на качествено ново образование, за решаването на демографските проблеми на нацията.

На следващия Парламент очевидно ще падне тежестта и отговорността да даде нови законови инструменти в борбата с престъпността и корупцията - за приемането на нови НК и НПК, нов Закон за СРС, за специалните служби, за нов Гражданско-процесуален кодекс, който да гарантира справедлив и бърз граждански процес.

Той ще трябва да доведе до успешен край съдебната реформа, да създаде условия за повишаване на административния капацитет на държавните органи.

40-то Народно събрание трябва да направи решаващите стъпки в посока към действителна децентрализация на държавната власт и повишаване правата и отговорностите на общините; за "разтоварването" на централната администрация и за увеличаването на финансовата самостоятелност като национален приоритет.

За да стане всичко това - изборите да доведат до един стабилен, отговорен и работещ парламент, едно от важните условия е навременното приемане на законите, на правилата, по които ще бъдат проведени тези избори.

Още в края на миналата година редица политически партии поставиха въпроса за датата на провеждането на парламентарните избори.

Смятам за основателни исканията както за своевременно обявяване на датата на изборите, така и претенциите за "бързи", "ранни" избори - непосредствено след приключване мандата на сегашния парламент и колкото се може по-далеч от разгара на летния сезон.

Амбицията да имаме стабилен парламент предполага по-масово участие в изборите, по-голяма представителност на новото Народно събрание. Малко вероятно е през почивните юли и август да се постигне голяма мобилизация на избиратели.

Изборите могат да бъдат насрочени за 25 юни 2005 г. Предлагам и съобщавам в порядъка на политическия дебат тази дата, защото смятам за важно всичко около изборите да бъде достатъчно ранно изяснено, да бъде максимално прозрачно.

За да бъде издаден обаче Указ с тази дата за изборите, Парламентът трябва да извърви своята част от пътя. Това означава:

Първо трябва да се реши и да бъде обявено достатъчно рано дали изборите ще бъдат провеждани по съществуващите досега правила или ще бъдат направени сериозни промени. Опасявам се, че полезното време на този Парламент за по-радикални реформи, както на изборното законодателство, така и на партийно-политическата система, изтича. Образно казано, намираме се в "цайтнот". Изменения, които да рационализират отделни елементи на изборния процес, са и необходими, и възможни.

Тези промени биха могли да се отнасят до формирането на избирателните списъци, работата на избирателните комисии, бюлетините за гласуване, правилата за предизборната кампания, улесняване на гласуването за хора с увреждания, процедурата за гласуване в чужбина и т.н.

Най-малкото, което трябва да направим сега и в следващите месеци, е да не даваме никакви основания да се оспорват или поставят под съмнение предстоящите избори. Повече от година след местните избори е видно, че неуспели местни лидери все по-често търсят реабилитация в съда. Опасно е тази практика да се пренесе на централно ниво. Закъснялото или некачествено изборно законодателство може да бъде хранителна среда за подобни амбиции. В този смисъл от особена важност е бързият ремонт на върнатите за ново разглеждане поправки в Закона за политическите партии.

Определянето на ранна дата за провеждането на изборите предполага настоящият Парламент да си свърши работата в законодателната сфера. Необходима е реалистична актуализация с оглед на оставащия кратък срок. Приоритетите ще определят суверенно народните представители, но бих искал да препоръчам в законодателната програма да залегнат Законът за управление при кризи, Законът за конфискация на имуществата, придобити по незаконен начин, и обещаният Кодекс за здравното осигуряване.

Приветствам ангажиментите на правителственото мнозинство в образователната сфера, но мисля, че трябва да отидем по-далеч от фрагментарния подход. В скоби, изпитвам и лично удовлетворение, че законът за кредитирането на студентите, за които вече десет години апелирам, може да стане най-сетне факт. Засега обаче в предложения проект имаме само рамката, ще трябват още много усилия, за да се определят условията и редът за кредитирането на студентите и докторантите.

Смятам, че 39-тото Народно събрание трябва да изчисти поне част от некачественото наследство - т.е. да коригира онези закони, които доказаха своята непригодност, например за трансплантациите на органи, или предизвикаха силно обществено недоволство като например Законът за опазване на обществения ред при спортни състезания.

Коректно би било този състав на Парламента да сведе до минимум и другите нерешени въпроси, които биха останали за следващото Народно събрание.

Трябва да бъде избран омбудсман, състав на Сметната палата и на Комисията за защита от дискриминация, управител на НОИ.

Особено важно е да се ускори работата по законите, произтичащи от ангажиментите на България към Европейския съюз. Най-важната задача в това отношение е приемането на промените в Конституцията.

Вече е налице проект за изменение и допълнение на Основния закон във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Тези предложения за поправки станаха възможни след сериозен професионален и публичен дебат, на основата на тълкуването на Конституционния съд.

Безусловно необходима е предлаганата промяна относно т.нар. "частичен трансфер на суверенитет", за предоставянето на суверенни права от българската страна на ЕС; оправдана е поправката във връзка с така наречената "европейска заповед за арест", както впрочем и другите предложени поправки.

Искам да изразя увереност, че ще бъде постигнат консенсус и по спорния засега текст за "правото на чужденци и чуждестранни юридически лица да придобиват собственост върху земя".

Трябва да бъдат чути опасенията и аргументите на опозицията - те не са идеологически, мярката "преходен, гратисен период" беше договорена при новите страни-членки, от различни по своята ориентация правителства. От друга страна се надявам от ляво да бъдат превъзмогнати съмненията, може би тъкмо заради практиката на 10-те нови членки. Трябва да се избегне евентуално парадоксалната ситуация, за която предупреждават някои специалисти, при която с преходния седемгодишен период граждани на ЕС няма да могат да придобиват земя в България, а граждани на други държави с благоприятни двустранни договори ще бъдат в привилегировано положение.

Така че, аз подкрепям принципно предложения от специалната комисия проект, апелирам за консолидация около него и за допълнителното му прецизиране.

Сред политическите задачи, свързани с членството на България в Европейския съюз, в краткосрочен план се откроява вземането на решение относно провеждането или непровеждането на референдум.

Идеята беше формулирана преди една година - от тази трибуна. Беше посрещната с противоречиви коментари, по-скоро резервирано, но моето усещане е, че с времето тя получава доминираща подкрепа от повечето партии и лидери.

Днес вече се спори не по това дали да има референдум, а кога и как да се проведе допитването до народа.

Сега, когато е ясно, че в края на април т.г. ще бъде подписан и Договорът за присъединяване на България към ЕС, при решаването на въпроса за референдума трябва да се калкулира и проблемът с ратификацията на този договор.

І. По характера на референдума

Доколкото политици, включително представители на кабинета, си задават публично въпроса възможно ли е от правна гледна точка да има и ратификация на Договора за присъединяване към ЕС, и допитване до народа, бих искал да кажа следното:

Нашето законодателство не дава правна уредба на консултативните референдуми. Уреден е само императивният референдум. От политическа гледна точка смятам за недопустимо допитването до народа да бъде само за сведение на депутатите. С други думи - смятам, че актът на ратификация трябва да се реализира чрез референдума.

ІІ. За срока на провеждането на референдума

Не може да има допитване преди края на април; защото не може да се ратифицира неподписан договор.

Преди ратификацията трябва да са извършени промените в Конституцията по проблемите, засягащи членството ни в ЕС. Ако не бъдат приети, Договорът не може да бъде ратифициран, защото в него ще се съдържат постановки, противоречащи на действащата конституция.

Основният въпрос от възобновения в последно време дебат по темата е дали може и трябва ли да бъде съвместяван референдумът с редовните избори. Аз отхвърлям идеята за допитване преди изборите, защото това ще означава най-малкото отлагането на тези избори за разгара на летния сезон, което никой не желае.

Формално погледнато процедурните пречки за съвпадането на изборите с референдума са малки и са преодолими. Аз обаче възразявам срещу тази идея, защото тя крие политически рискове.

- Два месеца са твърде кратък срок, за да могат просто "да се разкажат" нещата около ангажиментите на България към ЕС, още по-малко да се аргументират тези ангажименти, да се убедят хората да ги приемат като свои.

- Аз не вярвам, че в разгара на предизборната кампания всички партийни кандидати ще отделят много време за сериозен анализ на темата. Самата предизборна битка ще бъде достатъчно сериозна, за да изчерпи силите и енергията на кандидатите.

Не е сигурно, че проевропейските настроения могат да се канализират в подкрепа за някоя партия. Сигурно е обаче, че негативизмът спрямо някои партии може да се трансформира в отрицателен вот към европейската ни интеграция.

Не е вярно (полемизирам задочно по този въпрос, защото прозвучаха такива мнения), че има изискване нашата ратификация (независимо в каква форма) да предшества процедурите в страните-членки. Опитът на десетте показва и други примери.

Всички тези аргументи ми дават основание да препоръчам като възможни периоди за провеждане на референдума за членство на България в ЕС в късната есен или ранната пролет на следващата година.

Резултатите външната политика през последните години доказват, че България има немалък капацитет да защитава своите интереси.

Политическият консенсус в Република България по стратегически външнополитически приоритети даде възможност за провеждането на последователна и прагматична политика, за постигане на главните цели и приоритети във външен план.

Приемането на Република България в НАТО, завършването на преговорите за членство в ЕС са достатъчни факти, за да определим като положителна равносметката в областта на външните ни отношения. Принос за това имат всички институции, основните партии, много граждански структури.

Важни успехи бяха постигнати в двустранен план с европейските ни партньори и САЩ, с нашите съседи, с Руската Федерация, с Украйна и държавите от ОНД, с други наши традиционни и потенциални партньори.

Смятам, че многобройните ни срещи и инициативи в Югоизточна Европа успяха да издигнат с още една стъпка в посока към европейското нивото на доверие и сътрудничество в региона. България е не просто адвокат на политиката на "отворени врати" за страните от региона, но и ще продължи да бъде активен фактор в налагането и реализирането на европейската перспектива за региона.

Една от най-важните задачи за президентската институция беше защитата и съдействието на българските граждани зад граница, на нашите сънародници в чужбина. Няма да припомням познати факти, но не мога да не подчертая, че в резултат на една активна и настойчива политика беше открит българо-молдовския университет за нашите сънародници в Тараклия, Молдова - първото подобно висше учебно заведение. Решени бяха проблеми на българските общности в редица други приятелски държави.

Иска ми се да вярвам, че през 2005 г. ще имаме успех в усилията за постигане на справедливо решение за нашите сънародници в Либия.

На фона на успехите в осъществяването на външната ни политика трябва да признаем, че продължават да съществуват някои добре познати проблеми:

- Недостатъчна съгласуваност и координираност между звената, които са отговорни за провеждането на външната ни политика;

- Не винаги постигнатите на най-високо равнище договорености са последвани от конкретни действия на изпълнителната власт.

Уважаеми госпожи и господа,

Ситуацията в Ирак продължава да бъде сложна. Активността на различните бунтовнически групи не намалява. Религиозният фундаментализъм се утвърждава като идеология на съпротивата. Има вероятност за ескалация на напрежението и в областта Дивания, главно с цел да се препятства нормалното провеждане на изборите. Неблагоприятен е ефектът от изненадващото напускане на редица членове на коалицията.

От друга страна избирането на Махмуд Абас начело на Палестинската автономна власт може да очертае нова перспектива за региона, в т.ч. и за Ирак. Възобновяването на мирния процес между палестинци и израелци може да окаже благотворно влияние на усилията за постигане на по-траен мир и в Ирак.

Изборите в Ирак, независимо от сериозните проблеми, трябва да отворят нов етап в стабилизирането на страната, в демократизирането ѝ и в постигането на суверенитет, в т.ч. и с ограничаването и изтеглянето на чуждите военни части.

Смятам, че повече не бива да бъде отлагано обсъждането и в коалицията, и във вътрешнополитическия дебат и на стратегията, и на тактиката на по-нататъшното ни присъствие.

Много важно е такъв дебат да потвърди принципната ни позиция - че няма да вземаме решения под натиска на терористите и че сме част от единната схема на съюзниците и от антитерористичната коалиция, че сме стабилен и предсказуем партньор.

Нашият батальон не може да бъде изтеглен форсирано. Но ние не можем да стоим там безперспективно, без ясни времеви параметри на своето присъствие. Продължавам да поддържам тезата си за бързо, но не преждевременно връщане на бойците ни. Все по-наложително е след изборите, от които ни делят броени дни, коалицията в Ирак да определи ориентировъчен срок, обвързан естествено с изпълнението на конкретни цели и задачи.

Смятам, че след консултации със съюзниците Народното събрание трябва да проведе дебат, да отчете изпълнението на мандата и да фиксира срока на пребиваване на българския контингент в Ирак до края на 2005. Впрочем, такъв срок съответства на духа и постановките на Резолюция 1546 на СС на ООН.

Може да се предвиди и клауза за удължаването му, в случай че ООН, Европейският съюз, НАТО решат в отговор на искане на новите иракски власти да подпомогнат възстановяването на страната. Не бива да се изключва възможността съюзниците и новото иракско управление "да свият" този срок.

Междувременно след изборите може да се коментира редуциране и трансформация на нашето присъствие в Ирак - с акцент не върху бойните части, а върху обучението на иракските сили за сигурност. Впрочем такава молба, както знаете, вече постъпи от НАТО.

Задачата да се работи за преодоляване на различията между Европа и САЩ по иракския въпрос остава актуална и за следващия период. Република България трябва да направи всичко възможно, за да подпомогне заздравяването на трансатлантическата връзка, за укрепване на традиционното приятелство между държавите от двете страни на Атлантика.

Искам да изразя своята увереност, че българският контингент ще продължи да изпълнява стриктно своите задачи по укрепване на стабилността и възстановяването в своята зона за отговорност.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Парламентарните избори в България трябва да дадат шанс за утвърждаване на новата политическа култура, в противовес на самоцелното, често пъти агресивно противопоставяне.

Толерантната кампания обаче не е достатъчна, за да реабилитираме политиката, парламентаризма. Изборите ще изпълнят своята роля, ако се превърнат в територия за сблъсък на управленски идеи и програми не само по болните проблеми на деня. Необходим ни е съдържателен дебат с по-дългосрочен, стратегически характер.

В близките дни Президентството ще се опита да катализира този дебат с представянето на Годишен икономически доклад "България 2010: Икономическите предизвикателства".

Искам ясно да кажа, че на това не бива да се гледа като на някакъв финален акт. Това е по-скоро само една начална стъпка към така необходимото обединяване на хора от управленските структури, от академичните среди, от бизнеса, от неправителствените организации. Защото наистина е време именно в контекста на предстоящата ни европейска интеграция, членството в ЕС, да дадем шанс на доказаните управленци, на кадърните бизнесмени, на хората със стратегически идеи. Реализацията на амбициозните задачи, които ще трябва да решаваме в следващите години, предполага формирането на стабилни и ефективни институции. А всичко това увеличава отговорността на политиците и държавниците.

Благодаря за вниманието.

http://www.president.bg/

Споделяне
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?