Обръщение на президента Георги Първанов

Уважаеми сънародници,

Днес, още в първите минути след пристигането им в Родината, подписах указ за освобождаването на Кристияна, Нася, Валентина, Валя, Снежана, както и на д-р Ашраф. Така се слага точка на една осемгодишна драма, която те, техните семейства, а заедно с тях и всички ние, както и приятелите на България по света съпреживявахме през цялото това време. Слага се край на едно тежко изпитание за нашите съотечественици в затворите и в съдебните зали.

В този момент се преплитат много силни чувства – на радост, на облекчение, на удовлетворение от това, че те вече са сред нас. Всички тези чувства се съпровождат, разбира се, и с много въпроси, които ние, българите и нашите приятели по света, сме си задавали през целия този период. Тепърва ще последват анализите и задълбочените оценки, но все пак отговори трябва да бъдат дадени и днес.

Подписах указа със съзнанието за невинността на медиците ни; с разбирането, че истински справедливо можеше да бъде единствено оправдателното решение.

За съжаление, либийският съд не се съобрази с неоспоримите юридически и научни доказателства за невинността на медиците. Не бяха отчетени крещящите нарушения на човешките права на нашите сънародници.

И смъртната присъда, и трансформацията ѝ в доживотна, прикриват истинските причини за възникването и разпространението на СПИН -епидемията в Бенгази.

Ние, българите, платихме тежка цена за тази свобода.

Тежка е цената заради дългогодишните страдания на медиците и на техните роднини. Впрочем, искам да изразя възхищението на всички ни от високия дух на сънародниците ни, от проявената издръжливост, характер и смелост в една много трудна обстановка.

Тежка е цената и за България, заради грубите обвинения към страната ни за международен заговор; заради негативния образ, който с години се формираше в определени среди.

Сега вероятно ще има много и противоречиви коментари. За нас най-важното беше да видим сънародниците ни на свобода. Движени бяхме от убеждението, че няма цена, която да не бъде платена за свободата, за човешкия живот.

Сега, при наличието на измъчен, но все пак благоприятен изход, ще има различни обяснения на причините за това развитие. И все пак не бива да се забравя, че този изход е факт:

1. Защото в последните години българската държава и обществото държаха инициативата по този въпрос;

2.Защото вече имаме авторитета и силата да формираме и отстояваме позиции в международен план.

Да, в началото, при неговото възникване, българската дипломация очевидно е недооценила тежестта на проблема. Трябва да признаем, че дълго време институциите се лутаха в търсенето на подходяща тактика и средства. Анализът вероятно ще покаже от дистанцията на времето, че сме допускали и грешки.

Нека историята да отсъди кой в каква степен е бил ангажиран, кой как е грешал. Аз няма да бъда съдник.

Искам обаче ясно да кажа, че в последните години България не е спестявала никакви усилия за намирането на благоприятен изход от този мъчителен процес.

Спорът “тиха” или “шумна” дипломация беше доста самоцелен. Имаше моменти, в които доминираха усилията по линия на тайните преговори – защото това беше волята на нашите европейски партньори и защото някои шумни PR кампании по-скоро забавяха решението и утежняваха положението на осъдените.

Винаги сме търсили баланса и особено в последните години българската дипломация беше динамична, активна и категорична, но и предпазлива и деликатна, когато постигането на целта го изискваше.

Случилото се в последните години, особено в последните месеци, е свидетелство за волята, за готовността на българската държава да защитава сънародниците ни по света. Извеждането на наши съграждани от различни конфликтни точки по света, решаването на проблеми (като онзи с осъдените българи в Дубай), а сега и този въпрос – това са само част от примерите, които доказват, че институциите правят всичко по силите си, когато трябва да бъде спасен българин в беда, независимо къде по света се намира.

Гражданският натиск беше важен катализатор в търсенето на справедлив изход. Кампанията по спасяването на българските медици показа силата на гражданското общество – от Дружеството за насърчаване на отношенията ни с Либия през “Препоръка 1726” до акцията “Не сте сами” … Десетки, стотици са инициативите, които даваха и кураж на осъдените, и сила на ангажираните за тяхното спасяване.

Особено важно е това, че българското общество реагира единно – и християни, и мюсюлмани, без разлика на партийни пристрастия.

И българските, и чуждестранните медии бяха един от мощните фактори на свободата. Те не бяха пасивни регистратори и наблюдатели. Те не само демонстрираха морален ангажимент, но и се превърнаха в истински участници и организатори на кампаниите за освобождаване на нашите медици.

Успехът на каузата по спасяването на сънародниците ни стана възможен и заради солидарността на европейските ни партньори, заради съпричастността на приятелите ни от САЩ, Балканите, Русия, немалко арабски страни. Твърдите и категорични позиции на ЕП и ПАСЕ, активната дипломатическа работа на ЕК, подкрепата на държавните и правителствени ръководители от Франция, Великобритания, Германия, Италия, Австрия, Гърция, практически от всички страни-членки на ЕС беше особено важен фактор. Сега още по-убедително ще кажа това, което предпазливо съм произнасял и друг път: “Няма в нашата нова история друга такава мощна проява на солидарност с българската кауза”. Диалогът с либийските власти беше много труден, на моменти – мъчителен. Необходими бяха невероятни усилия дори и за най-малките облекчения в режима на третиране на задържаните медицински сестри. Това пролича особено на финалния етап на преговорите, когато се открои ролята на президента Саркози и неговата съпруга, на председателя на ЕК г-н Барозу и на комисар Бенита Фереро-Валднер, които с много такт, но и твърдост, и категоричност допринесоха за окончателното решение.

Нашата благодарност е и към гражданите на всички европейски страни, към многобройните неправителствени организации, към изтъкнати учени и общественици, към представители на различни професии, които се присъединиха към справедливата ни кауза.

Мощната международна кампания показа недвусмислено, че демократичният свят е убеден в невинността на нашите сънародници; нещо в което ние винаги сме вярвали.

Искам още веднъж да изразя своето чисто човешко съчувствие към заразените либийски деца и техните семейства. Вярвам, че ЕС, в т.ч. и България, ще продължи усилията в дългосрочен план за лечението, за ограничаване на техните страдания и на мащабите на тази трагедия.

Накрая искам да се обърна отново към Кристияна, Нася, Валентина, Валя, Снежана, Здравко, Ашраф.

Зная, че преживяхте жестоки моменти. Повече от осем години от живота ви преминаха в страдания, в непрестанна заплаха за живота ви, под дамоклевия меч на едно ужасно несправедливо обвинение.

Вие издържахте. Вие сте истинските победители в тази битка за свобода и правото на достоен човешки живот. Вие показахте едни от най-силните черти на нашия национален характер.

Вярвам, че тук, в Родината, ще получите тази топлина и подкрепа, която досега поддържаше духа ви от разстояние.

Добре дошли сред нас!