Обръщение на президента на Републиката след полагане на клетва в Народното събрание

Уважаеми господин Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин Министър-председател,
Ваше Светейшество,
Уважаеми господин Председател на Конституционния съд,
Уважаеми министри и народни представители,
Ваши Превъзходителства,
Драги съотечественици,

Давам си сметка за значението на факта, че за първи път в действащата ни нова история държавен глава печели втори мандат в преки мажоритарни избори. За мен това е голяма чест, признание и изключителна отговорност.

Церемонията по встъпването на президента в длъжност е важна като символ на българската държавност, като израз на историческите традиции и приемственост.

Днешният ритуал обаче се провежда в една качествено нова ситуация, съвпада с началото на нов период в развитието на България. Това налага необходимостта да осмислим не само традиционните послания, но и да потърсим параметрите на новия дневен ред на нацията.

Сега, когато членството ни в Европейския съюз е вече реалност, важно е да се фокусираме върху проблемите, които са свързани с непосредствената, фактическата интеграция в Европейския съюз.

Някои казват - какво толкова има да се измисля, да се формулира - трябва да изпълняваме записаното в съответните глави. Това е вярно, но донякъде. Вярно е, доколкото трябва стриктно да изпълняваме поетите ангажименти. Но е необходимо по нов начин да видим своите национални цели и приоритети.

Сега е времето да осъзнаем, че националният интерес придобива ново съдържание и трябва да се отстоява по нов начин: в рамките на диалога и отчитането на различните коалиции на интереси в Европейския съюз. Необходим е насрещен прочит на поетите ангажименти, на приетите документи през призмата на целите и приоритетите, които си поставяме, включително и за това каква е ролята на националния ресурс и на средствата по линията на европейските фондове. Тази дискусия вече започна. Като допълнение на казаното от мен преди една седмица искам ясно да кажа, че фондовете трябва да бъдат приемани само като катализатор, защото от нас зависи да намерим двигателите, да намерим локомотивите на собственото си, на националното развитие.

Изпълнителната власт поради характера на своите функции и ангажименти е основен мениджър на този нов тип управленски механизъм. Президентската институция от своя страна може и трябва да бъде един от основните гаранти за отстояването на националния интерес, на националната идентичност и за реализацията на една нова национална стратегия. И когато се налага, тоест в случай, че другите институции се отклоняват от този национален интерес, да влезе в ролята си на коректив.

Още в първите седмици на новия ми мандат президентството ще бъде генератор на идеи и територия за сблъсък на стратегии и виждания за политическите решения по бъдещето на България. Като начало ще предложим на широк кръг експерти и политици една обществена дискусия на подготвените вече по мое поръчение разработки:
• Поредният Икономически доклад, където акцентът е социалните предизвикателства на европейската интеграция – тема, върху която трябва да работим още отсега;
• Проект за стратегия в новите условия, разработена от специалисти от Българска академия на науките и водещи български висши учебни заведения.

Споменавам това и като знак за намеренията ми през втория мандат да разширя максимално кръга на експертите, които ще работят за институцията. Може би и като знак, като послание към другите власти за необходимостта да се надскочат тясно партийните нива, партийните лаборатории при формирането на управленската политика.

При обосноваването на приоритетите на страната смятам за особено важно, първо, развитието на България като енергиен, транспортен и комуникационен център на Балканите. Нашата страна не само трябва да бъде активен участник в европейския дебат - за това вече направихме заявка, в търсенето на общоевропейски решения по тези въпроси, но и да бъде ключов фактор в реализацията на основните регионални проекти. С нашите усилия трябва да се ускори реализацията на проектите по паневропейските коридори, по някои от енергийните проекти, от които зависи бъдещето не само на региона, но и на цяла Европа.

Второ, с по-реално съдържание трябва да се изпълни заявката ни за нова технологична политика, за нарастването на дела на интелектуалния продукт в икономиката и в износа, за привличането на големите инвеститори и мултинационалните компании. Трябва да преодолеем липсата на координация между институциите, университетите и бизнеса, да спрем да се оправдаваме с недостига на финансови ресурси.

Трето, необходима е радикална промяна в отношението към науката и образованието, особено за развитието на научно-изследователския сектор. Това означава партиите да изпълнят предизборните си ангажименти за увеличаване на дела от БВП за образование, наука и култура, за онези реални данъчни стимули, които ще позволят повече инвестиции в тези области. Трябва да ускорим интеграцията на образование, наука и бизнес чрез създаването на национални технологични лаборатории и паркове.
Няма да създадем конкурентноспособна българска икономика скоро, уважаеми госпожи и господа, ако не сме направили висококачественото образование най-важната собственост на всеки български гражданин. Предлагам ви този малко нетрадиционен поглед към темата за образованието.

В тази връзка немалка част от вниманието и ангажиментите ми през втория мандат ще бъдат насочени именно към младите ни сънародници, към поощряването и развитието на младите таланти. Още тази година под егидата на президентската институция ще стартира една своеобразна Академия за млади лидери, където за подготовката на младите ни сънародници ще се опитаме да привлечем най-добрите национални и чужди специалисти.

Четвърто, друг важен приоритет на държавата е повишаването на качеството на живота, на жизнения стандарт. Казвам това не само защото трайно държа на социалните аспекти в дейността на държавния глава. Впрочем, това е тема, която за първи път се появи като повод за дискусия по отношение на президентската институция в последните пет години. За този период неведнъж влязох дори и в конфликти с правителството по конкретни социални въпроси: за добавките при майчинство, за здравните осигуровки, по пенсионните въпроси, в това число и сега сме на различно мнение по начина на осъвременяване на пенсиите, по интеграционните добавки за хората с увреждания, където знаете, че имаше и специално президентско вето. Не искам да изброявам всичко. Казвам го, за да подчертая, че тази ми ангажираност няма да отслабва, напротив, по-скоро ще се засилва през втория мандат.

Време е, уважаеми госпожи и господа, да осъзнаем, че социалната политика у нас, може би по традиция от самото начало на прехода, остава във висока степен централизирана и преразпределителна. Политиката на “излишъците”, на коледните и великденските надбавки не е перспективната социална политика. Според мен са налице предпоставки, запазвайки макроикономическата и финансовата стабилност, да пренесем акцента върху реформирането и преструктурирането на социалните системи, на социалната инфраструктура.

Персонифицирането на дебата по здравеопазването например отвлича вниманието от големия проблем за неудачния модел, заложен в законодателството, прието в края на миналия век. Необходими са промени, които да позволят реално публично-частно партньорство в здравеопазването при гарантирането на обществения интерес и включването на организациите и на пациентите, и на другите структури на гражданското общество в управлението на тази социална система.

Уважаеми госпожи и господа,

Пет години след моята първа клетва като държавен глава съзнавам, че новото ми програмно слово предполага една задължителна съпоставка, анализ, оценка за това какво е обещано и какво реално е свършено.

Ще остана застъпник на тезата, на идеята, на виждането за интеграционния модел на управление, за управление чрез максимално съгласие. На десетата година след 4 февруари 1997 г. ще припомня, че целият ми политически път е бил насочен към това да обединявам, не да разделям и да противопоставям. Освен всичко друго, това е и мой морален ангажимент към паметта на Николай Добрев, който заслужаваше да види и да сподели европейския успех на България.

Президентската институция е била и ще остане фактор на стабилността. Оставам привърженик на деловото партньорство, на разумния диалог с парламента, с изпълнителната и местната власт. Старал съм се да подпомагам реформите в съдебната система без да прескачам границата, без да допускам накърняване на чужди правомощия. Искам да споделя още веднъж своето безпокойство от това, че за годините на прехода ние така и не успяхме да изградим работеща система, механизъм за изход от социалните конфликти. А в обществото ни - и това е видно от ежедневните информационни емисии - продължават да тлеят много огнища на напрежение и без съмнение към президента са адресирани очаквания да бъде политически арбитър или коректив. Ще продължа да съдействам за решаването на подобни проблеми без допълнителни правомощия в тази насока. Смятам, че е достатъчен моралният авторитет на институцията.

Както и досега, така и в бъдеще ще работя против полюсното противопоставяне, против идеологически мотивираната агресия. Не може омразата и конфронтацията да са движеща сила на нашето общество. Виждаме как новата политическа култура, културата на диалога, на управлението чрез максимално съгласие, дава видимо далеч по-добри резултати. Удовлетворен съм, че с предишното правителство, оглавявано тогава от министър-председателя господин Симеон Сакскобургготски, успяхме да формираме такъв модел на отношения между институциите, който се запазва и при сегашния кабинет. Ще отстоявам този подход и в бъдеще.

Готов съм да се боря и да споделя отговорността с правителството за непопулярни, но необходими и перспективни мерки. Ще бъда обаче първият критик на правителствени или парламентарни решения и подходи, които смятам за грешни. Не малка част от тях вече съм коментирал. В тази връзка искам да отбележа, че не намирам за редно затварянето на вземането на решения по възлови, дори конкретни въпроси, в тесния кръг на Съвета на коалицията. Подменянето на демократични процедури - процес, който наблюдавам и при управляващи, и при опозиция, може да се окаже един от факторите за засилващо се недоверие към политиката.

В тези пет години основните ми усилия бяха насочени към създаването на здрава и добре уредена държава:
• държава, силна в създаването на ясни, работещи правила и възможности за бизнеса; държава, която да гарантира сигурността на българските производители. Смятам, че в последно време бизнесът вече усеща позитивното значение на идеята за активната регулираща роля на държавата.
• социална държава – да не забравяме, че това е основен наш конституционен ангажимент.
• държава, която има ясна и дългосрочна икономическа и социална визия, чийто хоризонт не се затваря в съответния парламентарен мандат.
• държава, която не позволява облагодетелстване за нейна сметка. И ние трябва да признаем, че все още не сме изчистили сред голяма част от гражданите съмнението в политиката като средство за лично обогатяване и получаване на привилегии – друг фактор за дискредитирането на политиката и на политиците.

Потвърждавам своя ангажимент за укрепването на държавността, за силни, стабилни, ефективни институции. Защото това означава повече сигурност за нацията и гражданите, за бизнеса и за социално слабите.

Но нека в политическия дебат, уважаеми госпожи и господа, не отъждествяваме стремежа за силна, работеща, ефективна държавност с политическото статукво. Да не товарим държавата с греховете на политиците. Необходима ни е силна, не силова държава, не администрираща и потискаща държава. Държава, която да е в услуга на гражданите, а не средство за бюрократично потискане от страна на тесен чиновнически слой. Казвам това и защото съм под прясното впечатление на дългите опашки от хора с увреждания. Дори и при една правилна политика на правителството, една администрация, една бюрокрация, която живее с представите, с правилата от миналото, може да създаде и създава недоверие към държавата и към институциите. Впрочем, това бяха мотивите ми, когато върнах някои закони, осигуряващи комфорт на чиновника за сметка на гражданите. Защото държавата е тази, на която гражданинът трябва да вярва, да разчита, че ще защити неговото достойнство, собственост и, разбира се, живот. Но, пак признавам, все още сме далеч от тази представа за държавата и отговорността е на всички ни.

Реформирането на политическия модел все повече ще изисква засилване на пряката демокрация. Развих този въпрос обстойно във връзка с искането за референдум по членството на България в Европейския съюз. Държа и на предложението си за правото на президента да обявява референдум, а не както досега само да предлага на Народното събрание то да решава този въпрос.

В хода на избирателната кампания имаше упреци към мен за недостатъчния брой заседания на Консултативния съвет по национална сигурност. Приемам този упрек. Разбира се, можем да се събираме и по-често. Струва ми се обаче, че не е важен въпросът за броя на заседанията. Стремежът ми винаги е бил да обърнем този възможно най-представителен орган в държавата към реалните проблеми на деня. И в тази връзка ще припомня, че за първи път в годините на прехода в дневния ред на съвета влязоха проблеми за борбата с престъпността, демографската криза, наркоманията, без да пренебрегваме въпросите на реформата в армията, изпълнението на стратегическите ни цели.

Опитът обаче показва, че е необходима промяна в Закона за КСНС в посока към превръщането му в един по-действен, по-ефективен орган, а не просто форум за размяна на мнения и позиции на парламентарните формации.

Драги сънародници,

За времето на първия си мандат съм се придържал неотклонно към поетия ангажимент да бъда президент на всички български граждани, да отстоявам надпартийния характер на институцията. Ще се стремя и в бъдеще да поддържам атмосфера на толерантност, на диалогичност към всички партии и структури на гражданското общество, независимо дали са ме подкрепяли или са били твърдо против мен и политиката, която провеждам и отстоявам. Ние с господин Ангел Марин получихме сериозен изборен резултат, за което сме признателни. Но продължаваме да се борим за доверието на всички.

Поех ангажимента да дам подкрепата си на Българския Свети синод за единството на православната ни църква и съм доволен, че в активно взаимодействие с останалите институции подпомогнахме този процес. Искам да изразя своя респект и към другите религиозни общности. Ще продължавам да отстоявам политиката на толерантност и за тази цел смятам да стимулирам диалога между религиозните общности. Диалог, който освен всичко друго да даде отпор на сектантските и други провокативни движения в обществото ни.

За изминалите пет години президентската институция беше инициатор на редица патриотични и социални кампании: “Българската Коледа”, “Съхрани българското”, “Св. Георги Победоносец”, за сираците, за хората с увреждания – инициативи, които имаха своите конкретни резултати, но което е не по-маловажно - показаха, уважаеми госпожи и господа, че президентската институция има голям потенциал за мобилизация на гражданското общество за общественозначими цели.

И затова ключовата дума за втория ни мандат ще бъде “отвореност”. Отвореност към всички неправителствени организации, експертни структури, за българските творци, бизнесмени, кметове, спортисти, граждани, за всички, които имат идеи и виждания за бъдещето на нацията. Често говорим за промяна. Доста сме изхабили това понятие. Необходима ни е преди всичко промяна, която да даде шанс на компетентните, на почтените и отговорните, на добрите професионалисти и на кадърните управленци и тази промяна ще даде повече устойчивост и ефективност и на държавните институции.

Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми господа генерали и адмирали,

По времето на първия си мандат поех безусловно цялата отговорност на върховен главнокомандващ на въоръжените ни сили. Вярвам ще споделите моя и на армейското командване извод, анализ и оценка, че днес България има модернизираща се, боеспособна, силна армия, способна да изпълнява конституционните си ангажименти по гарантирането на мира и военната сигурност на страната.

Смятам за особено важно в следващите месеци да концентрираме усилията на институциите в няколко посоки. Първо, създаване на необходимите условия - политически, правни, организационни, финансови, материални и кадрови, за успешното изпълнение на Плана за организационното изграждане и модернизацията на Българската армия до 2015 година.
• Осъвременяване на доктриналната и правно-нормативната уредба на сектора „Сигурност и отбрана”.
• Ускоряване на процеса на модернизация на бойната техника, въоръжението, екипировката и инфраструктурата на въоръжените ни сили.
• Достигане на максимална степен на интеграция с въоръжените сили на нашите съюзници - и тук има какво да се желае.
• Повишаване на социалния статус на военнослужещите и техните семейства, засилване на мотивацията на всеки един от тях.
• Ефективен държавен и обществен контрол върху законосъобразността и целесъобразността на изразходваните средства за отбрана.
• Формиране на политика за развитие и използване на националния научен, промишлен и финансов потенциал за модернизирането, снабдяването и поддържането на въоръжените ни сили и разширяване на нашите позиции в съюзните програми и на международните пазари.

Като върховен главнокомандващ инициирах действия по ускоряване професионализацията на Българската армия и отпадане на наборната служба до края на 2007 година. Ще държа обаче на качеството на този процес преди всичко при неговото законодателно, финансово и социално осигуряване. За тази цел още в първата половина на следващия месец ще бъде проведено заседание на КСНС, което да направи равносметка на това как отговорните институции изпълняват своите конкретни ангажименти и съответно да набележи мерки за ускоряването на процеса.

България се утвърди като надежден и предвидим, като активен политически и военен съюзник на страните от НАТО и Европейския съюз. Доказахме го и чрез участието си в многобройни мисии, където нашите бойци показаха висок професионализъм и бойно майсторство. Искам ясно да кажа обаче, че участието ни в подобни мисии трябва реално да отчита оперативните възможности на въоръжените ни сили и финансовите ни възможности. Най-важното условие обаче за включването в подобни мисии са гаранциите за сигурността на всеки един военнослужещ, гаранции, които трябва да имаме преди да се вземат решения за нови международни ангажименти.

Ще продължа да настоявам за нова законодателна уредба в дейността на специалните служби в посока към засилване на гражданския контрол, повече публичност, повече възможности за професионално развитие и модернизация на тяхната дейност. Без съмнение хората се умориха от самоцелна секретност. Трябва ясно да се дефинират истински секретните неща. В същото време искам да кажа, че грешат тежко онези, които се опитват да направят службите заложник на закъснелите си битки с миналото. Там работят специалисти, които са израснали при различни правителства, при всичките правителства на българския преход, специалисти, чийто професионализъм е признат и от най-претенциозните ни партньори. И още нещо по повод на възобновената дискусия - главното не е в свръхцентрализацията на службите, не е в създаването на нови нива на управление, на нови “шапки”, а постигането на ефективна координация между тях.

Продължавам да гледам на престъпността като на основен вътрешен риск за сигурността на страната и за държавността, и за всеки отделен граждани. По инициатива на президентската институция през тези 5 години бяха направени важни стъпки за координацията между правозащитните органи. Влизането ни в Европейския съюз не бива да намалява активността ни в противодействието на организираната престъпност. Напротив, очакват се много повече конкретни резултати в наказателното преследване на ключовите фигури в престъпния свят, както и в ограничаването на финансовите възможности на престъпните структури.

За борбата с корупцията съм говорил многократно, в това число и от тази трибуна. Предлагал съм конкретни идеи. Много ми се ще, уважаеми госпожи и господа и от парламента, и от Министерския съвет, да направим най-сетне тази прословута независима служба за борба с корупцията или ако тази идея не ви хареса, измислете нещо друго. Но трябва да е ясно, че усилията от дейността на сегашните структури, ефектът от тяхната дейност ще се увеличи многократно само ако управниците знаят, че има някой, който следи за корупцията по високите етажи на властта.

Един от важните инструменти за адекватното противодействие на престъпността е бързото и ефективно действащо наказателно правораздаване. В тази връзка към нас бяха направени критични бележки от страна на Европейската комисия, от европейските ни партньори. Част от проблемите намериха своето решение, необходимо е обаче активизиране на усилията за довършване реформата в съдебната система и постигане на по-висока ефективност в досъдебната фаза на наказателното производство. Искам специално да отбележа усилията на главния прокурор на Републиката, усилия, които показаха и на нашите граждани, и на европейските ни партньори, че е налице воля за твърда и безкомпромисна борба с престъпността и корупцията.

Уважаеми госпожи и господа,

Всички помним, че преди пет години имаше съмнения, че моят избор и встъпването ни с вицепрезидента господин Ангел Марин в длъжност би обрекло страната на изолация. За това време България изпълни стратегическите външнополитически цели на прехода - стана член на НАТО и на Европейския съюз, имаме най-добрите отношения със САЩ в над стогодишната им история, утвърди се водещата ни роля по редица въпроси на Балканите, възстановени са на равностойна основа отношенията с Русия, Украйна, с държавите от ОНД. Външната политика излезе от евроатлантическата зона и България се “откри” за редица свои партньори от Азия и Латинска Америка, Близкия Изток и Африка. Днес България е авторитетен член на редица международни организации и форуми.

Сега България се възприема от партньорите ни като стабилна и предсказуема, последователна в действията си държава, която генерира стабилност в региона и Европа, има свой принос в борбата срещу тероризма.

Ако има алтернатива на тази политика, то нека тя да бъде обоснована, нека да бъде защитена. Но не мога да се съглася, че алтернативата е в евроскептицизма, в антиамериканизма, в новото напрежение с Русия или пък във възраждането на стари конфликти в отношенията ни със съседите. Разбира се, вероятно още дълго време ще има наши сънародници, които ще са или против американските бази, или против петролопроводите и газопроводите с руско участие, но аз твърдя, че това са факти от една успешна външна политика.

Стратегическото партньорство, което изградихме с редица европейски демокрации и със САЩ трябва да се детайлизира, да се търсят форми за изпълването му с конкретно съдържание. Конкретизация, която трябва да се търси и в икономическата, и в духовната сфера. И това смятам за една от основните задачи на президентската институция и, разбира се, на страната в средносрочен план.

Ние трябва да сме наясно, че членството ни в Европейския съюз и НАТО възлага на България нови отговорности, нови ангажименти към страните от съседните региони. България ще продължи да подкрепя европейската перспектива на нашите съседи и приятели. За нас е важно те да бъдат членове на Европейския съюз и НАТО тогава, когато всяка една от тях бъде готова. Това ще доведе до повече сигурност в региона, до по-мащабни възможности за сигурност и сътрудничество. Мисля, че нашата страна може и трябва да се превърне в един от примерите на подражание за страните от съседните региони.

Западните Балкани и регионът на Черно море са де юре външна граница на ЕС и зона на повишен интерес и действие на Европейския съюз. България има готовност, капацитет, притежава нужните опит и идеи, за да допринесе за развитието на сигурността, стабилността и сътрудничеството в тези динамични региони. Това важи и по отношение на изграждането на транспортни и енергийни инфраструктури, както и при провеждането на редица секторни политики на ЕС – в областта на енергетиката, транспорта, околната среда и др. Искам да обърна внимание на възможността нашата страна да се превърне в своеобразен център за диалог между културите и религиите, за възпитание в дух на толерантност и нетърпимост към екстремизма. Това беше и смисълът на проведените през последните две години срещи на най-високо равнище на държавните и правителствените ръководители в България. Над десет президенти и премиери дадоха своята подкрепа на инициативата за културните коридори.

Многопосочността на външните ни отношения с цел възстановяването на отношенията с традиционни партньори и развитието на връзките с нови партньори ще продължи да бъде сред моите приоритети. Следва да се има предвид, че добрите ни отношения и взаимноизгодното сътрудничество с тези държави и региони, които изброих преди малко, са и своеобразен принос в общата политика на Европейския съюз към тях.

За петте години на първия си мандат, уважаеми госпожи и господа, се опитвах да поддържам висока активност в международните ни отношения с политика, насочена към:
• свят, в който просперитетът да не е привилегия, а право;
• свят, в който големите да доказват своята мощ като решават проблемите на слабите и на малките, а не като доминират над тях;
• свят, в който войната да не е основно средство за решаването на конфликтите, а изключение, начин за противодействие на екстремистките сили.

Когато тук, от тази трибуна, се обявих против започването на войната в Ирак, получих тежки удари и груби критики. Със съжаление трябва да констатирам, че всичките ми тогавашни контрааргументи и безпокойства се оправдаха. Но нещата радикално се промениха. Първоначалната просадамовска съпротива се трансформира в истинска война на международния тероризъм срещу коалицията, срещу международната демократична общност. Не съм забравил, надявам се и българските граждани, че когато апологетите на тази война се снишиха, именно ние в президентската институция трябваше да поемем своята отговорност. И сега казвам – не можем да отстъпваме. Не можем и заради това, че няма случай в нашата история, историята на нашите въоръжени сили, да сме подвеждали съюзниците си. Не можем и заради това, защото отстъплението ще бъде с тежки последици за демократичната общност, в това число и за нас.

Ако трябва да реализирам собствената си воля, да дам простор на емоцията и чувствата си, нямаше да има нито един български войник зад граница. Но вие, драги сънародници, сте ме избрали не да изразявам чувствата си, а да правя политика, от която България печели, от която България получава нови възможности и перспективи. Разбира се, това не означава, че България трябва да се съгласява с всичко онова, което искат от нас партньорите. България е длъжна да прави външна политика, политика на сигурност и с характер. Да отстоява откровено и аргументирано вижданията си в рамките на стратегическите съюзи, в които участваме. В тази връзка искам да споделя своето усещане, че на политическите дискусии в рамките на НАТО често желаното се приема за действителност. Налице е стремеж да се пренася механично западният модел на демокрация върху общества, които имат различни традиции. Не се търсят достатъчно реални местни и регионални партньори. Споделих тези впечатления и съмнения и на срещата на Алианса в Рига, когато ставаше дума за Афганистан, но това са изводи, които се отнасят не само за този регион.

И още нещо – твърдя, че през тези близо 5 години сме провеждали външна политика не с уклон към представителност, към протоколност, а външна политика, която да е способна да решава проблеми на нашите сънародници, където и да се намират те – в Ирак, Дубай, Ливан.

Държавата и обществото ни положиха много, за съжаление безуспешни усилия за спасяването на българските медицински сестри, осъдени в Либия. Както е казал един римски пълководец: “В политиката нищо не е направено, ако остава още нещо, което трябва да се свърши”, тоест ако няма окончателен резултат.
Ние ще продължим усилията си за връщането на сестрите ни в България. Допълнителна сила за това ни дава мощната гражданска инициатива, и разбира се безпрецедентната международна подкрепа. Наистина няма в българската история, в новата българска история, в цялата ни вековна българска история случай на българска кауза, която да е получавала такава солидна международна подкрепа. Успоредно с това ние ще продължим усилията си заедно с европейските ни партньори за лечението на заразените деца в Бенгази, както и за развитието на двустранните отношения.

Не успях да наложа виждането си за съдбата на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Не постигнах придвижване на въпроса за имуществените права на тракийските българи, въпреки че нееднократно съм го повдигал.

Ще продължа, както и досега, с риск това да не допада на някои от нашите партньори, да поставям подобни деликатни въпроси и да отстоявам българския национален интерес по тях.

Наша важна национална задача, надявам се всички да го осъзнаем, през следващите години е утвърждаването на автентичния образ на България в Европа и в света. Наред с всичко останало това означава популяризирането на постиженията на страната ни във всички сфери, на нейната история и съвременност, на националната култура като фундамент на европейската цивилизация, защита на българския език и т.н.

Това е важна задача, която е решима само с обединените ни усилия – на институциите и гражданските организации, на бизнеса, на хората на духовността.

В изпълнение на поетия от началото на мандата ангажимент бяха положени усилия за “икономизация” на външната ни политика. Възродиха се отношенията ни с традиционни български партньори в търсенето на по-добри пазари на българската продукция и услуги. Все още обаче липсва достатъчно координация между институциите. Постигнатите принципни договорености на срещите на държавните глави нерядко трудно се реализират поради мудността на администрацията от изпълнителната власт.

И през следващите години се запазва един от основните акценти в дейността на институцията – работата с нашите сънародници, които живеят извън пределите на Родината. С приемането ни в Европейския съюз тази дейност придобива ново качествено измерение. По нов начин се поставя въпросът за националната ни идентичност и за границите на българската духовна територия. Следва да се използват възможностите за свободно движение на хора в европейските граници, за да се разшири влиянието на българската духовност в Европа.

В тази връзка с вицепрезидента Ангел Марин сме на мнение, че сегашният Закон за българите, живеещи извън Република България, не дава достатъчно възможности за по-ефективна и пълноценна защита и политика спрямо нашите сънародници. Затова е необходим нов или радикално променен закон.

В заключение, уважаеми госпожи и господа, бих искал да изразя още веднъж своята благодарност към вицепрезидента господин Ангел Марин. Както и друг път съм казвал, взаимодействието ни е безупречно и вярвам, че така ще бъде и в бъдеще.
Искам да изкажа своята благодарност и към екипа ми от досегашната администрация. Много от моите съветници бяха реализирани успешно в парламента, в изпълнителната, в съдебната власт. И намирам това като комплимент за кадровата ми политика. Както вече казах, през втория мандат ще бъдем много по-отворени в амбицията ни да приобщим ума и таланта на нацията без значение на партиите, без значение на това дали хората са от държавната администрация или от частния сектор.

Драги сънародници,

Вярвам, че ще успеем. Вярвам, че нашата идея, нашата мечта за силна, модерна, просперираща България ще се сбъдне. Вярвам, че не само нашите деца и внуци, но и ние, нашето поколение, ще живеем в едно по-добро, по-справедливо и по-богато общество. Вярвам, че тук младите, икономически активните българи ще намерят поле за реализация на своите таланти, на своите сили и способности.
Ще завърша своето слово още по-убедено, отколкото преди пет години. Продължавам да работя за България, обърната към бъдещето и към света.

Благодаря.

Публикуваме обръщението на президента Георги Първанов, поместено на сайта на държавния глава www.president.bg