Остаряла наредба на Министерството на образованието и науката е лишила стотици талантливи четвъртокласници в София, Варна, Пловдив и Бургас от възможността да изучават разширено математика – въпреки високите им резултати и години целенасочена подготовка. Това твърдят представители на академичната общност в отворено писмо до просветния министър, Народното събрание и Министерския съвет, в което алармират за погазено конституционно право на свободно образование и настояват за спешни промени в системата.
Според учените 400 добре подготвени ученици в София, 100 във Варна, 50 в Пловдив и 50 в Бургас са били лишени от правото си да изучават разширено математика през учебната 2024/2025 и още хиляди ще продължат да бъдат засегнати от достъп, ако държавата не вземе мерки.
"Става дума за деца с изключително добра подготовка по математика, поставени в среда, където минимална грешка повлия на бъдещето им и ги лиши от разширено изучаване на математика въпреки годините положен допълнителен труд и подготовка", обясняват те.
По думите на авторите на писмото, за сметка на това, ученици без постигнати добри резултати получават възможност да учат свободно математика, което е "дискриминация по отношение уседналостта към малолетните математически таланти на България".
Те обръщат внимание, че осигуряването на условия за изучаване на математика и насърчаването на образованието са основни принципи, залегнали в Конституцията на Република България. Според преподавателите заради "неадекватния прием" тази година са били сезирани компетентните институции с множество сигнали, с призив да се разшири план-приемът и да се подобри прогимназиалното обучение по математика. Резултати към настоящия момент обаче няма.
Искаха, но нямаха желание
Авторите на писмото припомнят, че напоследък "ръководните фактори на страната, включително от сферата на индустрията и науката" (б. ред. разбирайте Министерството на образованието и науката и просветния министър Красимир Вълчев) си поставиха за цел изпълнението на големи цели. Сред споменатите е ускореното развитие на новите технологии чрез роботизация и Изкуствен интелект, за което е жизнено необходимо форсирано развитие на човешкия фактор в областта на природо-математическите науки.
"Тази област бе систематично низвергната през последните десетилетия в образователната ни система, което доведе и до технологичното изоставане, което наблюдаваме днес", пишат преподавателите.
Според тях конкретни политики в образователната сфера трябва да съдействат за постигането на високите цели на държавата. През май тази година беше приета алинея (7) на чл. 50 от Наредба 10 (за организацията на дейностите в училищното образование). Според нея ще бъдат открити допълнителни паралелки по математика в прогимназията, но само "при наличие на материално-техническа база".
Наредба 10 чл. 50 ал. 7
Началникът на РУО може да предложи прием за втора и следваща паралелка след съгласуване с министъра на образованието и науката по предложение на директора на училището при наличие на материално-техническа база и обезпеченост на обучението с педагогически специалисти след анализ на РУО на изпълнението на план-приема за предходните три години.
"Похвален е опитът с една алинея да се реши въпросът, но работата се състои в това, че такава материално-техническа база в математическите гимназии в големите градове няма, и ползата от тази алинея отпада", коментират учените.
Друг пропуск, който те откриват, е липсата на допълнителна нормативна рамка, която явно да предоставя възможност за отваряне на математически паралелки в елитните квартални училища – нещо, за което по думите им се настоява повече от година.
Представителите на академичната общност са категорични, че поправката в наредбата на МОН сама по себе си "не решава проблема, а го замита под килима". Те твърдят, че въпреки заявените желания на вносителите, предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) също няма да подобрят състоянието на системата и просперитета на точните науки.
"В резултат на съществуващото положение на нещата, страда образованието по природо-математическите дисциплини на учениците в средните училища, най-вече от 5-ти до 7-ми клас. В резултат на недостатъчно обезпечаване, хиляди деца от четирите големи града всяка година оставаха и ще остават без достъп до разширено изучаване на математика в прогимназията въпреки солидната си подготовка", пишат те.
Математиката в прогимназията и без това "куца"
Авторите на отвореното писмо са направили анализ на резултатите от националните външни оценявания в 4. и 7. Клас:
"Установихме влошено качество на образованието по математика в прогимназията на национално ниво", коментират те.
Преподавателите припомнят, че българските четвъртокласници са на 9 място в Европа по математика в международното изследване TIMSS 2023 и очаквано според тях на националното външно оценяване по предмета в 4. клас само 20% от децата имат резултат под 50 точки.
"Осмокласниците от България не участват в TIMSS 2023, но на националното външно оценяване в 7. клас процентът на децата с под 50 точки нараства до 65%", отбелязват те.
Според данните, които представят, в област Видин този процент е 85%, в 15 области е над 75% и единствено в София е под 50%.
"Децата не успяват да развият математическите си способности още в основното си образование и това оказва съществено влияние впоследствие върху технологичния и икономическия напредък на България. Това е национална катастрофа с предстоящи последствия", пишат авторите на писмото.
Исканията на академичната общност
- С писмото си, адресирано до министъра на образованието и науката, народните представители в 51-ото Народно събрание и Министерския съвет, представителите на академичната общност искат:
- Да бъде осигурен широк достъп до паралелки с разширено изучаване на математика в основните и средни училища, предоставящи равнопоставеност на обучението по математика при предстоящата задължителна матура и реални възможности за развитие на логическото мислене на децата.
- Министерство на Образованието и науката да възложи изготвянето на специална методология за преподаване в паралелките с разширено изучаване на математика в средните училища, която да спомогне и предаде нужния опит на учителите по математика в средните училища.
"Надяваме се, че нашето обръщение ще послужи като ясен сигнал, че са нужни реални реформи, които да дадат шанс за развитие на децата в природо-математическите дисциплини, което да компенсира системното изоставане на страната ни в това отношение", завършват авторите на писмото и изпращат до управляващите и петиция за разширяване приема на ученици след 4-и клас, подписана от 717 представители на българската академична общност (141 професори, 265 доценти, 614 души с докторски титли).
Какво казват преподавателите:
- "При нас в университета не рядко идват кандидат студенти изплашени до смърт от математиката, която всъщност е най-естествената наука. Според мен това означава, че съчетанието от некачествени учебни програми по математика и неадекватен стил на преподаване на предмета отблъскват децата със страшна сила", изтъква гл. ас. д-р Мирослав Томов, Технически университет – Габрово.
- "Подкрепям идеята за засилено обучение по математика за да получават децата необходимите знания в училище и крайно време е да се ограничат частните уроци за които родителите заплащат огромни суми. Добре поне да се декларираха пред НАП", посочва доц. д-р Елена Ставрова, Югозападен университет "Неофит Рилски".
- "Аз съм преподавал дълги години математика и математическа физика в 5 университета в САЩ, един в Африка (Нигерия) и в АУБ – Благоевград. Моите двама сина са завършили средното си образование в САЩ. Имам много добра представа какво е образованието в STEM предметите в училищата на почти всички страни в ЕС, Ю. Корея, Китай, Тайван и Сингапур. Никъде по света на учениците в държавните и обществените училища, които искат да учат математика, не се предлагат по-ограничени възможности както в България", коментира доц. д-р Олег Йорданов, Българска академия на науките.
- "Според мен е недопустимо в 10. клас да се изучава математика само по два часа седмично – наравно с часовете по физическо възпитание и спорт…В момента учителите са принудени да "препускат", за да успеят да предадат утежнения по обем материал (преместени раздели от горните класове към по-долните). Естествено, това няма как да не се отрази върху качеството на обучението", обръща внимание доц. д-р Веселина Господинова, Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски".
- "Напълно подкрепям тази доста закъсняла инициатива. Не само за точните науки, за цялостното личностно развитие математиката е изключително важна", казва проф. д-р Вaня Иванова, Софийски университет "Св. Климент Охридски".
- "Образованието по математика е рещаващо за прогреса на обществата. Подценяването му ще доведе до деградация и катастрофа", твърди проф. дхн Венко Бешков, Химикотехнологичен и металургичен университет.
- "Дори в техническите университети ежедневно констатираме драстичното понижение в качеството на знания на учениците по математика", споделя проф. д-р Галидия Петрова, Технически университет – София.
- "Виждам владеенето на математика като основа на научно-техническия прогрес, докато сегашното ниво на математическо образование в страната е напълно незадоволително", пише проф. дхн Андрей Милчев, Българска академия на науките.
- "Състоянието и знанията на българските ученици са далеч под нивото, на което трябва да бъдат", смята доц. д-р Венцислава Николова-Минкова, Технически университет – Габрово.
- "Надявам се промените да се замислят в подкрепа и помощ на децата, а не за оправдаване на чиновнически длъжности и работни часове. Нека да се назоват истинските причини за срива в образованието и да спрем да кърпим пробойни, за да се пишем активни и загрижени", пише гл. ас. д-р Боряна Сербезова, Икономически университет – Варна.
- "Математиката е важна за развитие на логическото и аналитичното мислене при децата. В ерата на високите технологии, големите данни и изкуствения интелект, хората не могат и няма да могат да съществуват и да се развиват адекватно без аналитично и критично мислене", подчертава доц. дн Александър Найденов, Университет за национално и световно стопанство.
- "Крайно време е за подобряване на въпросната практика! Защо изобщо копаем към нови и нови дъна, и докога", пита гл. ас. д-р Асен Велчев, Технически университет – София.
- "Горещо подкрепям по-засиленото обучение по математика на учениците. Нашите студенти се нуждаят от по-задълбочени знания по математика, с които да успеят да развият инженерните си умения", коментира проф. д-р Мирослав Тодоров, Университет по Архитектура Строителство и Геодезия.
Академичната общност е категорична, че без незабавни и дълбоки реформи в прогимназиалното математическо образование, България ще продължи да губи млади таланти и ще изостава още повече в стратегически важни области като технологиите, иновациите и науката. С отвореното си писмо и съпровождащата го петиция с над 700 подписа, преподавателите отправят ясен призив към управляващите да дадат шанс на децата с математически заложби, преди кризата в образованието да се превърне в катастрофа за бъдещето на страната.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3741280
В отговор на #3741209
В отговор на #3741021
В отговор на #3741021