Проект за десетки милиони, определян като "абсолютно нефункциониращ", ускоряване на реформата в учебните програми и неочаквана проверка на дейността на неправителствена организация – това очерта като задачи на МОН до изборите служебният министър на образованието Сергей Игнатов в рамките на заседание на парламентарната комисия по образованието в сряда.

Още в началото на мандата си той заяви намерение да "оправи" платформата "Дигитална раница", да продължи промените в учебните програми и да провери членството на училища в "Национална мрежа за децата".

"Дигиталната раница": "На ръба на провала"

"Дигиталната раница" изглежда е една от първите задачи, с които ще се заема Министерството на образованието и науката (МОН) под ръководството на служебния министър на образованието Сергей Игнатов. Това стана ясно на заседание на парламентарната образователна комисия в сряда.

"Да се оправи продуктът, така че да бъде без тези кодове, които ги раздават на листчета. Да бъде достъпно. Няма нищо секретно в "Дигиталната раница", че да се влиза с толкова сложни кодове. Второ, да има бърз достъп до материалите, а не да се влиза с линкове. И друго – да се информират родителите, че въобще съществува такава възможност", обясни Игнатов какви цели си е поставило министерството по отношение на платформата.

Въпрос по темата дойде от народната представителка от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова. Тя посочи, че въпреки инвестиция от около 30 млн. лева в проекта, платформата "Дигитална раница" се използва от малцина, защото достъпът до съдържанието ѝ е труден.

Образователната платформа следва да предоставя безплатно дигитализирани образователни ресурси, включително учебници. Замисълът на "Дигиталната раница" е тя да предлага електронни уроци за всички ученици – от най-малките до нй-големите, да дава възможност на учителите да публикуват разработени от тях самите дигитални уроци и да служи като информационен портал за родителите, като им позволява да следят обучителния процес на своите деца.

Белобрадова обърна внимание, че от една страна входът в платформата е ненужно усложнен, а от друга – в нея вместо дигитализирани учебници се предоставяли линкове към сайтовете на издателствата, където била необходима следваща регистрация.

"Сдобиването с учебниците от "Дигиталната раница" и оперирането с нея отнема на всяко семейство средно близо два астрономически дни", заяви тя.

"90% от българските родители, вместо да ползват "Дигиталната раница", предпочитат да купят на детето си два комплекта учебници. Единият седи в училище, а другият остава вкъщи", каза още Белобрадова.

Народната представителка изрази притеснение относно предвидените 126 млн. евро за надграждане на система, която "почти никой не ползва", "абсолютно не функционира" и по думите ѝ може да се разглежда като "проект на ръба на провала".

По информация на просветния министър около 100 000 ученици използват платформата, което е около една осма от всички ученици в страната. "Дигиталната раница" според данните на МОН се достъпва и от около 50 000 учители – около половината от всички преподаватели.

"Установихме, че тези, които са конструирали достъпа до информация, са измислили някакъв много сложен път", потвърди Игнатов тезата на Белобрадова и обясни, че вече е водил разговори за това как може да се олесни достъпът.

"Не е толкова сложно технологичното решение информацията да се отвори – до целия обем ресурси, включително тези, които издателствата предлагат", добави той.

Министърът подчерта, че е важно цялата информация, достигаща до учениците, да минава през Министерството на образованието. Според него контролът над информацията, която достига до учениците, е "въпрос на национална сигурност".

"Преди да се откажем от "Дигиталната раница", нека се опитаме да я направим достъпна. От миналата седмица започнахме да се занимаваме с този проблем", обясни той.

Промяната на учебните програми продължава

"Смятам и съм убеден, че българските ученици са претрупани, програмите са претоварени, това се отнася и за българските учители. И всички се нуждаем от промяна на учебните програми", заяви Игнатов в отговор на въпрос на народната представителка от ГЕРБ Йорданка Фъндъкова.

Тя постави на масата концепцията за учебните програми, които бяха подготвени от екипа на предишния образователен министър Красимир Вълчев и попита министър Игнатов дали има готовност да продължи този процес.

"Това за мен е най-важната цел и трябва да се ускорят тези реформи", отбеляза Фандъкова.

"Вече има определено виждане как всяка една учебна програма ще изглежда между трети и 12-и клас. Резултатите от тези обсъждания са изпратени в Регионалните управления на образованието и през следващата седмица ще започнат да се събират комисиите, и ще задълбочим работата, защото има срокове", обясни министър Игнатов.

Той добави, че през втората половина на 2026 г. до средата на 2027 г. трябва да се разработят и проектите на учебните програми по програмата "Образование".

По думите му промяната на учебните програми е "едно от най-трудните интелектуални усилия в сферата на образованието"

"По всеки предмет трябва да се прецени кое е основното, което ще остане в паметта на нашите ученици след завършване на училище. Трябва да се види и кое е това, което натоварва системата, защото нашите ученици трябва да имат време за упражнения и за затвърждаване на учебния материал", изтъкна Игнатов.

"В групите, които подготвят промените, са учители и различни специалисти, защото материалът трябва да съответства на психологическото развитие на учениците", добави той.

Проверка на "Националната мрежа за децата"

Изглежда в плановете на служебния министър Игнатов за работата на повереното му до изборите образователно министерство в сряда залегна и нова задача. Става дума за проверка, свързана "Националната мрежа за децата " – организация, която се застъпва за правата и благосъстоянието на децата в България, обединявайки множество неправителствени организации и активисти.

"Това, както успях да обменя с нашия главен секретар (Любомир Йосифов – б. ред.), който е и юрист, е изключително спорно. Изключително спорна е тази възможност училищата да членуват в такава мрежа. Ние ще направим проверка", обяви министърът.

Думите му дойдоха след въпрос на народния представител от "Възраждане" Ангел Янчев по време на днешното заседание на образователната комисия. Янчев попита дали министерството на образованието възнамерява да предпреме някакво действие спрямо училищата, така че да събере информация за това дали са станали или възнамеряват да станат членове на "Националната мрежа за децата".

"Почти преди един месец, на 5 февруари, една нестопанска организация – "Национална мрежа за децата" разпространи съобщение, в което призовава дектски градини и училища – и държавни, и общински да станат техни членове", започна изложението си депутатът от партията на Костадин Костадинов и опредли организацията като "спорна".

"Дсега не са се обръщали към българските училища да им стават членове. Подозирам, че имат някаква претенция да изземат функции на държавата и МОН с този призив", продължи той и уточни, че членството в организацията не било безвъзмездно, като сумата, която трябвало всяка институция да заплати била около 1000 лева.

Според страницата на организацията членският внос се определя на базата на оборота на членовете. Така например, ако определена членуваща организация има оборот до 10 225.84 € – 20 000 лева, заплаща членски внос в размер на 51.13 € или 100 лева. Ако конкретен член има оборот над 511 291.88 €, или 1 000 000 лева, то той заплаща най-високия членски внос, който е в размер на 255.64 € – 500 лева.

Янчев коментира и финансирането на нестопанската организация, което по думите му ставало и през "публични институции, които се финансират от държавния бюджет".

"Като говорехте – и като министър, и като родител, в мен се надигна малко гняв на тази тема, тъй като това е наша територия, която всички трябва да я пазим – училищата. Ще проверим и ще ви информираме", отговори министър Игнатов.

"Националната мрежа за децата" посочва в сайта си, че "осъществява застъпнически кампании в партньорства с неправителствения сектор, бизнеса, институциите и отделните граждани и с подкрепата на самите деца".

Организацията изработва с екип от експерти политики за децата и семействата и работи със законодателната и изпълнителната власт за прилагането им.

На официалната ѝ страница са посочени конкретни резултати от работата на организацията. Сред тях са промени в системата на осиновяване, реимбурсирането на животоспасяващи ентерални храни за деца, разширяване на броя дни за отсъствие от училище по "домашни причини", извеждането на деца от домовете от стар тип и настаняването им семейна среда и т.н.