"Българското образование е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религията. Но трябва да дадем на децата си знания и умения, чрез които да опознаят собственото си минало и идентичност, и да развият критериите си за добро и зло. Ние не предлагаме задължителен час по религия, това ще бъде много повече час по етично възпитание, час по добро". Такава заявка даде при откриването на дискусията, посветена на изучаването на новата дисциплина "Добродетели и религии", която се проведе в четвъртък в НДК, просветният министър Красимир Вълчев.

Час по добро

Според министъра на образованието българската образователна система е срамежлива в своята възпитателна функция. Идеята на Министерството на образованието и науката (МОН) е да засили тази функция чрез "недогматична програма по "Добродетели и религии", базираща се на плуралистичен подход".

"Разбира се, че в тази програма ще има елементи на религия, но има елементи на религия и момента в учебните програми. Няма как да няма, защото цялата българска и европейска цивилизация е продукт на християнското наследство. Децата ни учат за Зевс и извличат поуки от старогръцките легенди и митове, защо да не могат да го правят и за Иисус чрез библейските разкази", каза просветният министър и попита дали трябва да се лишим от възможността чрез религията да възпитаваме децата на универсални ценности и добродетели.

По думите му всеки родител ще има право да избере дали детето му да учи по програма с или без елементи на конфесионално образование.

Вълчев заяви, че до 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията на алтернативната програма (тази, която не включва елементи на конфесиално образование) и призна, че МОН не е предложило достатъчно информация за новата дисциплина и разработената концепция за нея.

"Целта не е да индоктринираме"

В дискусията се включи и българският патриарх Даниил, който посочи положителните резултати от сътрудничеството между държава и църква в българската история.

Той обърна внимание на ролята на църквата за ограмотяването и съхранението на самосъзнанието на българския народ по времето на османското владичество.
Даниил изтъкна и "войстващия атеизъм" по времето на комунизма и описа годините след 1944 г. като "време на безбожна идеология и основа на мащабен терор и причина за човешки жертви".

Според патриарха въпреки ограничаването на обществената дейност на църквата през комунизма, тя e единствената институция, която позволява свобода на мисълта, а убежденията в несъгласие с управлението "са изказвани свободно в манастирите". Той добави, че през 90-те години е имало "страшен разкол" в Българската православна църква, инспириран от политически сили.

"Българската държава има моралното задължение да образова децата. Време е да върне православното религиозно образование на подобаващото му място в българското училище. Източното православие е част от конституционната идентичност на Република България", заяви духовникът.

Според Даниил изучаването на православие ще научи децата да ценят мира, свободата и зачитането на свободната воля и човешката личност, както и на жертвоготовност, състрадание, съпричастност, грижа за природата, любов към човечеството и грижа за човешкия живот.

"Целта на въвеждането на предмета "Православие" не е да индоктринира – да формира религиозно съзнание, а преподаване на знания и възможност за компетентен избор", заяви той.

Българският патриах и главният мюфтия също взеха участие в дискусията, Сн. БГНЕС

Религия в училище – лек срещу радикализация

Главният мюфтия на България д-р Мустафа Хаджи обърна внимание, че има хора, които  убиват в името на религията и защитават принципи, които не са съобразени с днешния начин на живот. Затова според него религията трябва да влезе в българските училища и да бъде обяснено на децата, че "религията не иска да бъдем агресивни, а да се обичаме".

По думите му религията се използва за користни цели, но хората, които са радикализирани, не са били възпитавани в религиозни ценности в държавните училища, а в интернет.

"Преподаването на религия в училище ще предпази цялото общество от опити да бъдат насаждани тълкувания за религията, които са чужди на българските мюсюлмани", каза Хаджи.

Той заяви, че ако преподават хора, които не са религиозни и го правят единствено с финансов мотив, се рискува да бъдат нанесени повече вреди, отколкото ползи.

Нравствен вакуум

Към привържениците на идеята на МОН да включи религиозното образование в редовната учебна програма се присъедини и проф. Андрей Чобанов – председател на образователната комисия към Министерския съвет.

Според него училището ще трябва до някаква степен да компенсира добродетелите, които не са усвоени у дома:

"Въвеждането на такъв предмет ще способства много деца да намерят пътя към религията и християнските добродетели и ще засили интереса към нея. Важно е децата да научат, че Великден не е само шарени яйца и козунак. Важно е да се знае откъде идват тези традиции", допълни той.

Според конституционния съдия Атанас Семов и институцията, която представлява образованието, е стратегически национален приоритет.

"В този ред на мисли изразявам категорична подкрепа към идеята на МОН и ясната воля да доведе начинанието до успешен край", заяви той.

Възпитание – да, формиране на религиозно съзнание – не

Според сондаж на социологическа агенция "Мяра" родителите на ученици в тази възраст са били по-резервирани към идеята да се изучава религия в училище. Това стана ясно от изказването на социолога Първан Симеонов.

Социологическата агенция прави ново изследване по темата, резултатите от което все още не са обявени, според първоначалните данни от него ножицата се затваря и ако първоначално идеята среща одобрението на близо 60% от участниците, сега, докато обществения дебат е в ход, картината е различна.

"Когато питаме за ислям имаме неодобрение, когато говорим за един общ предмет, свързан с добродетели– тогава като че ли имаме обществено одобрение", твърди социолога.

Според Симеонов обществото е резервирано към идеята учениците да се разделят на такива, които учат православие, и такива, които учат ислям.

"Това което обществото би приело на този етап е един среден път, който да учи на добродетели. Ако става дума за възпитание – това ще бъде разбрано, ако става въпрос за индоктриниране, или формиране на религиозно съзнание – това няма да бъде разбрано", подчерта той.

Кои са добродетелите на МОН?

Депутатът от "Продължаваме промяната – Демократична България" Елисавета Белобрадова, която член на парламентарната образователна комисия, попитала МОН кои са добродетелите, които смята да заложи в програмата.

"Изчерпателния списък" на МОН включва: честност и справедливост, уважение към различията на хората, съпричастност и милосърдие, толерантност и диалогичност и отговорност към себе си другите.

Според патриарха трудолюбие, човеколюбие, родолюбие, самопожертвование, любов, ученолюбие, смелост, милосърдие, които са традиционни български добродетели, всъщност са християнски добродетели. Някои от тях обаче не присъстват в списъка, изготвен от ведомството.

"На мен изключително много ми липсват добродетели основни за българското общество като трудолюбие – очевидно МОН не го припознава, свобода и родолюбие. Няма как ни е да възпитаваме деца, които не оценяват личната си свобода и свободата на своята родина, която трябва да осигури защита на техните права", подчерта Белобрадова.

Според нея е ключово как тези добродетели ще стигнат до децата.

"Ако семейството не изповядва добродетелите на МОН, ако учителите не са пример заедно с родителите за следването на тези добродетели Как ще научим децата? Само на хартия и без примери? Децата трябва да запълнят липсата на добродетели в обществото. Тази задача не можем да си поставим, без в тази промяна активно да бъдат включени родители и учители", посочи Белобрадова.

Николай Денков и Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ изразиха своите притеснения от идеите на МОН, Сн. БГНЕС

Проблемите

Бившият министър-председател и бивш просветен министър проф. Николай Денков подчерта, че има добро сътрудничество между църквата и държавата. По думите му религията се изучава, както като избираем предмет, а държавата от години подкрепя  5-те духовни училища в страната.

"Важно е обаче и да погледнем варианта, който е предложен, и да обърнем внимание на проблемите", каза Денков.

Според него ще има проблем с преподаването на новия предмет в смесените райони, които са специфични за България:

"Опитвам се да си представя как в районите на Шумен, Разград, Силистра и Кърджали, в които учениците ще трябва да изучават този предмет, ще бъдат разделени. В една неблагоприятна среда, това би могло да доведе до много по-тежко разделение, от това, което в сега се усеща на моменти се усеща", каза той.

Вторият въпрос, който Денков повдигна е как представите от Стария завет за възникването на света ще бъдат съчетани с научните обяснения и постижения, особено при най-малките ученици.

"Може да се окаже, че част от учениците ще се плъзнат потова, което много лесно се обяснява, вместо това, което по същество отразява реалността", изтъкна той и допълни, че може да има проблем и с представянето на еволюцията на обществените отношения. 

"Имаме и сблъсъци както вътре в самите религии, така и между отделните религии. С развитието на философията и етиката се търсят общите човешки ценности, които да обединят хората, включително тези, които изповядват различни религии, и да не възникват конфликти", обясни Денков.

Той изрази притеснени и с логистичното изпълнение на предвидената програма. Според него мащабите на промените са големи и има риск доброто намерение да има неадекватно изпълнение. 

На форума се обсъждат различните гледни точки по темата. В него се включват над 100 участници в това число, българският патриарх Данаил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, политолози, граждански организации, учители, родители и активисти.