Депутати предлагат парламентът да закрива университети, които трайно не осъществяват работен процес. Предложението за изменение в Закона за висшето образование е на 11 депутати от политическата група на "Има такъв народ" начело с председателя на Комисията по образование проф. Андрей Чорбанов.

Първоизточник на идеята е министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който в края на февруари се обърна към депутатите от комисията с молба да предложат промени в закона, които да позволяват висше училище да бъде закрито и без предложение на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

Още по темата

Български университет е обвинен, че функционира като канал за мигранти

27 февруари 2025 16:53

Искането на министъра дойде след като той съобщи, че Европейският политехнически университет в Перник функционира като "канал за мигранти". Той посочи, че всички студенти във висшето училище са от "една конкретна африканска държава, но реално в България пребивават едва 10% от тях".

Всички твърдения бяха отхвърлени от ректора на Пернишкия университет проф. Иван Петков в ефира на БНР. Според него в момента във висшето училище се обучават около 150 студенти от България, Гърция, Нигерия, Сирия, Камерун, Русия, а преподавателите на трудов договор били 35 души.

Как се закрива български университет?

Към момента нормативната уредба не позволява бързо закриване на университети. Ако едно висше училище нарушава Закона за висшето образование или други нормативни актове в областта и получи два последователни отказа за институционална акредитация от НАОА, то може да бъде закрито по предложение на Министерския съвет.

Според Закона за висшето образование обаче университетите разполагат с 18 месеца след като НАОА им отнеме или откаже акредитация да предприемат действия, които биха могли да им я върнат.

"Рано или късно, това ще компрометира не само висшето ни образование, но и членството ни в шенгенското пространство", заяви просветният министър Вълчев.

"Наистина трябва да се предвидят в закона такива случаи, в които да се избегнат такива дълги протакания във времето, които да дават възможност за лавиране. Традиционно, щом дадем отказ, веднага ни съдят. През това време предприемат различни административни трикове, за да избегнат отказа", каза в рамките на заседанието на Комисията по образованието шефът на НАОА проф. Елиза Стефанова през февруари, заставайки зад призива за изменения в Закона за висшето образование.

Мотивите за промените в закона

Когато висшето училище трайно не осъществява образователен процес, то не изпълнява основната си функция – да осигурява качествено обучение и кадри – и не оправдава своето съществуване.

"Това води до неефективност и несъответствие с основните цели на образователната система. Поддържането на висше училище, което не осъществява образователен процес, води до влошаване на репутацията на всички висши училища и неефективно разходване на публични и частни ресурси", пишат депутатите, внесли Законопроекта за изменение на Закона за висшето образование.

Според тях освободените ресурси, които се инвестират в такива университети, могат да се насочат по-добре – към образователни институции, които действително осигуряват достъп и качество на висше образование.

Вносителите смятат, че с предложените от тях промени държавата ще осигури защита на интересите и правата на студентите и ще опази репутацията на българското висше образование, както в национален, така и в международен план.

Под документа стоят подписите на депутатите: Андрей Чорбанов, Петя Димитрова, Александър Рашев, Драгомир Петров, Станислав Балабанов, Тошко Йорданов, Павела Митова, Александър Вълчев, Ивайло Костадинов, Цветан Предов и Христинка Иванова