Драстично ограничаване на изучаването на чужди езици в гимназиите за сметка на приоритетно обучение по математика. Това разпореди Министерството на образованието и науката (МОН) със своя "поверителна" инструкция за държавния план прием за догодина. Указанията просветното ведомство разпраща на регионалните управления на образованието (РУО) в страната, които на свой ред трябва да инструктират училищните директори как да организират профилите през учебната 2026/2027 г.

Макар МОН да твърди, че с новите правила "не лишава никого от чуждоезиково обучение", експерти и активисти предупреждават, че ефектът ще бъде точно обратният – масово закриване на профили и ограничаване на достъпа до задълбочено изучаване на езици извън елитните гимназии. Докато министър Красимир Вълчев настоява, че пренасочването към математика и природни науки е "корекция на изкривяването" в системата, специалисти определят указанията като непубличен акт без анализ на последиците и като стъпка, която рискува да ореже разнообразието на българското образование.

Какво става с чуждоезиковото обучение?

Документът засяга приема след 7. клас във всички среднообразователни институции и след 5. клас в профилираните математически и природо-математически гимназии. Той на практика не допуска неспециализираните училища да обучават ученици в профил "Чужди езици" и оставя елитните езикови гимназии единствените, които могат да предлагат профила. "Разширеното изучаване" на чужд език също е под условие – висок успех на Националните външни оценявания по БЕЛ и математика в 10. клас.

Училищата имат срок до 12 декември да заявят по колко ученици в конкретен профил искат да приемат през идната учебна година. Според указанията на МОН те трябва да дадат приоритет най-напред на профил "Математически". На второ място в приоритетната листа на просветното ведомство идват профил "Природни науки" и профил "Хуманитарен". След това профилите: "Софтуерни и хардуерни науки", "Предприемачески", "Обществени науки", "Икономическо развитие", "Изобразително изкуство", "Музика" и "Физическо възпитание и спорт" – всички на една равнина. Последен по важност за планирането идва профил "Чужди езици".

Още по темата

Академичната общност е възмутена: МОН затваря вратите на математиката за подготвени ученици

11 юли 2025 18:10

Приемът в профил "Чужди езици" с интензивно изучаване на чужд език според инструкциите на МОН може да се осъществява само в езикови гимназии, средни училища и профилирани гимназии, които предлагат в 8. клас интензивно изучаване на "някой от езиците на държавите членки на ЕС" и "изучаване на поне три предмета на съответния чужд език в 9. и 10. клас".

Това ще рече, че училището може да приеме 8-класници в профил "Чуждоезиков, Немски език", ако може да осигури обучението по, например, химия, философия и биология да се осъществява на немски в горните класове.

Предвижда се и друга възможност за училищата – да приемат в профил "Чужди езици", ако предлагат интензивно изучаване "на език с повишена степен на трудност, овладяването на който изисква повече часове и не позволява изучаването на предмет на съответния чужд език в 9. и 10. клас". Остава обаче неясно кои езици Министерството на образованието и науката приема като "езици с повишена степен на трудност" и дали тази формулировка изключва европейските езици.

Следващата пречка пред обучението в чуждоезиковите паралелки МОН поставя с изискване за училищата, които предлагат профили с "разширено изучаване на чужд език":

"Усредненият за последните три години резултат на училището на всеки от изпитите – по български език и литература и по математика от националните външни оценявания от националните външни оценявания в края на 10. клас е равен или по-висок от усреднения резултат за страната".

Предисторията

От месеци министърът на образованието и науката говори как българската образователна система е подчинена на това учениците да знаят чужд език, докато пространството за математика, природни и обществени науки и български език е стеснено.

Според данни, които той коментира най-много в гимназиален етап са часовете по чужд език.

"Чуждоезиковият профил е с 36% … От останалите паралелки – три четвърти са с разширено и интензивно изучаване на език", бе казал Вълчев през март.

Още по темата

Уравнение с много неизвестни: ученици, математика и бъдеще

12 юни 2025 07:20

Просветното ведомство си постави за цел да се справи с дефицитите на учениците в областта на математиката, които ясно проличаха както през международни изследвания като PISA, където България се отличи като страната с най-голям процент изоставане по предмета, така и в рамките на национални изследвания. Последно през октомври МОН провери математическите знания и умения на шестокласниците в рамките на Национално входно равнище. Средният резултат на 12-годишните бе 3.42.

"Преди 25 години си казахме, че най-важно е децата да учат чужди езици – настроихме системата предимно към чуждоезиково обучение. По наше време извън езиковите гимназии се учеха малко чужди езици. Днешните ученици ги владеят много по-добре, отколкото преди две десетилетия. В същото време обаче влошихме много резултатите по математика и природни науки", бе казал министърът на образованието още през лятото.

Реакциите

"Единственият начин МОН да покаже на обществото, че неговата политика за системна и качествена промяна има ясни цели и параметри, е да излезе публично да защити "окръжното", да обясни защо е изпратено от всички РУО-та и най-вече да посочи какво е предвидено да се случи в следващите години. Да не се окаже накрая, че това "окръжно" не е част от дългосрочна стратегия за подобряване на българското образование, а някаква поредна недомислица. Но ние ще дадем възможност на МОН да покаже и докаже, че това не е някаква глупост, а сериозно обмислен акт, макар и с гриф секретно, част от добре обмислена образователна стратегия", написа в своя публикация във Фейсбук народната представителка от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова, която е и член на парламентарната комисия по образованието.

В публикацията, в която Белобрадова говори за писмото и го нарича "окръжно с гриф "секретно", заявява, че е задала въпрос до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и твърди, че очаква неговия отговор.

Писмото до регионалните управления на образованието не беше публично оповестено от МОН, а разпространено в социалните мрежи. Неговата класификация е 1/TLP-GREEN/. Избраната класификация не означава "секретност", а ограничаване на публичното оповестяване на информацията през медиите. Иначе казано информацията е предназначена за конкретна общност.

"Няма никакъв "гриф секретно", но явно има нужда от манипулации", написа в коментар под публикацията на Белобрадова образователният министър, а в следващ уточни, че писмото "не е и поверително".

"Не лишаваме никой от чуждоезиково обучение. Ако погледнем в сравнение с другите европейски страни, най-малко са ни часовете по природни науки и най-много по ЧЕ (чужд език – б. авт.), т.е. можем да говорим, че сме ги лишили от обучение по природни науки. План-приемът се утвърждава до 31.03. Права сте, че тези указания не са нормативен акт. Убеден съм, че дотогава може да се намерят по-добри правила, които да залегнат и в наредбата за учебния план. С други думи, това не е нещо окончателно и е въпрос на дискусия следващите месеца. Всеки ден си говоря с хора от системата и съм настроен да търсим разумно решение, но и да коригираме изкривяването с избора на РУП (рамков учебен план – б. авт.) с ИИЧЕ (интензивно изучаване на чужд език – б. авт.) и РИЧЕ (разширено изучаване на чужд език – б. авт.)", пише в следващ коментар, с който се включва в дискусията под публикацията Вълчев.

Образователни експерти и активисти обаче реагираха остро на идеята на МОН за ограничаване на чуждоезиковото обучение.

В дискусията по темата се включи Асенка Христова (Институт за изследвания в образованието):

"Това е поредният пример (от многото напоследък) защо са необходими институционализирани механизми, които изискват или поне силно стимулират преди вземането на решения в образованието да се съберат, синтезират и оценят доказателства за ефектите, дори когато крайното решение неизбежно включва и политически избор. Госпожо Белобрадова, крайно време е да се направят целенасочени усилия за създаването на такъв", пише тя.

"Чуждоезиковите профили са важни за хиляди деца, които наистина искат да учат задълбочено чужд език, и са единствено спасение за още хиляди деца всяка година, които не желаят да избират профил или професия за цял живот на 13 г. При това с резултат от НВО", коментира темата в своя Фейсбук профил Ирина Манушева – активист за качествено образование.

"Освен това пак не разбрах. Ако децата ни ще учат чужди езици по школи и български език по школи, и математика по школи, и изкуства по школи, и ще спортуват по школи, и природни науки, ако не сте им убили интереса, ще учат по школи, защо училището е задължително", пита тя риторично.

Макар МОН да уверява, че промяната цели "баланс" и засилване на математически и научни компетентности, указанията вече изостриха напрежението между ведомството и професионалната общност. За мнозина експерти документът е пример за вземане на решения без анализ на реалните ефекти и без публичен разговор за визията на българското образование. Предстои да стане ясно дали министерството ще преработи спорните правила или чуждоезиковото обучение ще се превърне в поредната "жертва" на реформите, за които научаваме чрез вътрешни писма, изтекли в социалните мрежи, и публикации във Фейсбук.