Над 50 000 зрелостници се очаква да положат първата матура от пролетната изпитна сесия – по български език и литература. Те са разпределени в 772 училища и 4252 изпитни зали. Ангажирани са около 12 000 квестори.

Изпитният вариант ще бъде генериран от 5 859 375 възможни комбинации. Началният час е в 8:30, а зрелостниците трябва да бъдат в училищата поне 30 минути по-рано и да носят документ за самоличност и служебните си бележки.

"Нищо не се учи в последния момент. То е свършило. Каквото е било като подготовка, е било до днес на обед или до снощи", каза в интервю за Mediapool Емилия Каменова – литературен критик и преподавател по български език и литература.

Единственото, което по думите ѝ биха могли да направят зрелостниците в последния момент, е да си припомнят някои от произведенията. Смисъл според Каменова има само в препрочитането на кратките форми – стихотворенията.

Матурата: формат, подготовка и дефицити

Тази година няма промяна във формата на теста за държавния зрелостен изпит по български език и литература. Изпитът включва 41 задачи, от които 22 с избираем отговор, 16 задачи със свободен отговор, 2 с разширен свободен отговор и задача за създаване на аргументативен текст – интерпретативно съчинение или есе.

Матурата ще проверява знанията и уменията по граматика, правопис, лексика, способност за създаване на текст, извличане на информация, а максималният брой точки от изпита е 100.

Още по темата

ГДБОП ще проверява продажба на отговори от матури за 200 лв.

22 април 2025 14:50

Първият модул на матурата ще провери дали зрелостниците знаят езиковите норми. Каменова обръща внимание, че има безкрайно много помагала и варианти, които дават възможност всяка една от нормите да се практикува. За да разберат 12-класниците освен основните неща и детайлите е необходимо натрупване на знания във времето.

"За да се знаят добре езиковите норми, трябва първо теоретично да се обяснят и после да се прилагат на практика", твърди тя.

Според наблюденията на Каменова в практиката напоследък в тази част на изпита най-много затруднения учениците имат по отношение на лексикалните норми.

"Там трябва да се открие тавтология, антоним и т.н. Недобрата обща езикова култура, която по принцип се добива с четене на книги, затруднява специално изпълнението на тази задача", казва Каменова.

Вторият модул включва четене с разбиране. Според преподавателката той е много проблематичен за българските деца.

"Неслучайно и на PISA не можахме да се представим добре. Това идва от невъзможността да се разбере контекста, от голямото затруднение да се намери точният отговор на въпроса, върху който трябва да разсъждават, от текста. Става с тренировки", смята Каменова.

Доброто справяне на най-големите ученици с третия модул на държавния зрелостен изпит – частта по литература, зависи от това те да познават добре произведенията.

Още по темата

Резултатите от матурите няма да са окончателни: Ще могат да се обжалват

28 март 2025 18:35

"Не говорим да ги учат наизуст и да възпроизвеждат като папагали. Става дума за добро познаване на произведенията като съдържание. То дава възможност да се влезе в логиката на въпроса и да се отговори, защото въпросите не са епидермални – да се открие например кой е авторът на произведението. Има и такива въпроси, но те са, за да може да се хване ниската оценка и да се излезе от положение", обяснява преподавателката.

Последният и може би най-тежкият модул от изпита е този, в който 12-класниците трябва да напишат интерпретативно съчинение или есе. Според Каменова системата е толерантна, защото дава възможност на учениците да избират между двете форми.

"Масовата подкрепа е за интерпретативно съчинение, защото ако се знае добре съдържанието, може да се направи една прилична интерпретация. Есето изисква много култура, богат асоциативен поток, позовавания на различни аспекти от проблема, но то се избира тогава, когато ученикът смята, че не може да се справи с интерпретативно съчинение и мисли, че с малко по общи приказки ще излезе от положение", отбелязва преподавателката.

Частни уроци за по-лесни матури

"Ученици правят презентации за творчеството на конкретен писател, което е работа на учителя. Учениците включват в тях най-елементарни, базови, данни от интернет, най-често от Wikipedia. Мисля, че прожекторът трябва да бъде насочен основно към работата в училище и наистина да има ясна представа кой, къде и как работи", посочва Каменова.

Според Емилия Каменова, ако се проучи въпросът как е подходено към подготовката за матурата в различни училища в 11. и 12. клас, ще се разкрие интересна картина.

Още по темата

Идеи за промени в образованието: Отличниците без матура, ученици с дефицити – отново в първи клас

14 април 2025 16:45

"Едни вършат работата, други – не. И учениците на тези, които не я вършат, често имат по-високи резултати от учениците на тези, които по възрожденски работят. Защото децата ходят 100% на частни уроци и работата я свършват частните учители", твърди тя.

Според нея основното натрупване на знания трябва да се случва в училище. Въпреки това, понякога се оказва наложително родители и ученици да инвестират средства и усилия в подготовка извън класните стаи – на частни уроци.

В същото време матурата е по-лесна, отколкото беше преди няколко години. Учат се по-малко произведения.

"По старите програми от един автор имаше по, да речем, девет стихотворения. Сега – по едно стихотворение. Това е нож с две остриета, защото ако човек е прочел девет стихотворения, може да си изгради една по-пълна представа за твореца, а от едно произведение – с каквото му напълнят главата", обръща внимание преподавателката.

На фона на общото по-слабо представяне на българските ученици, което личи и по резултатите от международни изследвания, изискванията и обемът на материала се занижават.

"За мен това е един флирт с учениците и родителите, за да се чувстват относително спокойни", изтъква Каменова. 

Докато учениците полагат усилия да се справят с матурата, въпросът остава: кой всъщност носи отговорност за подготовката и резултатите им – училището, частните учители или системата?