Недостигът на квалифицирани кадри е едно от основните предизвикателства пред работодателите в секторите, свързани с износа на стоки в България. Експортът нараства, а средното образование не реагира достатъчно на промените в пазара на труда. Изводът е от "Търговската интеграция и изборът на образование в България" – анализ на Съвета за икономически анализи (СИА).

Според последното проучване на Световната банка недостатъчно образованата работна сила е най-голямата пречка за 22% от фирмите в България. Проблемът е още по-сериозен в промишлеността, където този дял е 33%.

"Трябва да осигурим по-голяма гъвкавост и адаптивност на образователната система към нуждите на бизнеса и за развитието на индустрията", каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова в четвъртък по време на представянето на анализа на СИА.

В България, данни на Министерството на образованието и науката (МОН) показват, че броят на учениците в професионални паралелки се увеличава в последните години. Остава обаче въпросът, дали има добро съответствие между това, което се преподава в училищата, и нуждите на българските работодатели.

(Не)съответствието

Според данни на Националния статистически институт за 2022 г., цитирани в анализа, повечето заети в страната, или 56% имат средно или по-ниско образование. Делът на тези с професионално образование е значителен, но само в отделни отрасли като минното дело, енергоснабдяването и преработващата промишленост.

Търговската интеграция на България се е увеличила значително през последните години – съотношението на износа на стоки към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната нараства от 39% през 2005 г. до почти 56% през 2022 г.

След 2019 г. – първата година, в която МОН определя целеви стойности – се наблюдава увеличение в броя ученици в професионални паралелки. В резултат на това, делът на учениците в професионални направления се е увеличил от 52% през 2005 г. до 56% през 2022 г.

Докато интересът на учениците към информатика, изкуства и транспорт расте, рязко намалява броят на учениците в направленията: производство и преработка, стопанско управление и техника. Въпреки големия глад за образована работна ръка в експортните отрасли, учениците все по-рядко записват свързаните с тях специалности. През 2020 г. едва 42% от всички ученици в професионалното образование избират да учат в тези направления, в сравнение с 55% през 2008 г.

Професионалното обучение подготвя учениците да започнат работа веднага след като завършат. Логично е ръстът на местната експортна дейност да направи професионалните училища по-привлекателни от общообразователните. Данните на Съвета за икономически анализи показват, че няма такава взаимовръзка – между промените на пазара и броят на учениците в професионалните училища.

"Вероятно би било трудно да се стимулират учениците да се запишат в професионално обучение без значителни промени в начина, по който то е структурирано, както и в начина, по който се възприема от родителите и учениците", пишат анализаторите.

Що се отнася до ефекта върху избора на професионално направление анализът установява, че броят ученици в различните специалности реагира на промените в местния износ. По-конкретно, с ръста на износа от отраслите, свързани с определено направление, се увеличава и броят ученици в това направление. 

"Фактът, че броят ученици реагира на промените във външната търговия, означава, че интервенции, насочени към привличане на повече ученици към определени направления в рамките на професионалното обучение, биха могли да бъдат много ефективни", отбелязват от Съвета за икономически анализи.