Ефективни образователни реформи биха осигурили солиден икономически ръст на България в дългосрочен план, сочи проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), представено в сряда. Според него при промени в образованието брутният вътрешен продукт (БВП) на страната през 2045 г. може да бъде с от 10 до 30 млрд. по-висок, или между 2.2 и 6.6% по-висок от предвидения в базовия сценарий.

Според икономистите, за да се случи това, е необходимо да се подобри функционалната грамотност на учениците, да се засили интересът им към математиката и да се развиват техните дигитални умения. Нужно е и да се вземат мерки да няма изоставащи училища и да се съобрази професионалното образование с нуждите на трудовия пазар.

Учени твърдят, че резултатите от успешните реформи в образованието следва да проличат в представянето на българските ученици на теста PISA. А именно: 25 точки по-висок среден резултат в PISA, намаляване на дела на учениците със слаби резултати до 15%, задържане на потенциално напускащите училище с допълнителна година и повишаване на дела на учениците с високи постижения по математика и науки до 15%.

PISA и постоянството на дъното

През последните две десетилетия резултатите от международното оценяване с теста PISA демонстрират, че българските ученици видимо изостават и по четене, и по математика и по природни науки.

"Резултатите са ниски, но са константно ниски. Не сме минали под дъното, устойчиво сме на дъното. Други страни, които са били с високи резултати, ги понижават рязко. Нашата задача е просто да тръгнем напред. Въпросът е кога и как това ще се случи. Смятам, че пропускаме един много важен елемент – мотивацията на учениците. Нашите деца са изключително практични. Има ли оценка след това? Ситуацията е "избраха ме, явих се", обясни зам.-министърът на образованието Таня Михайлова.

Начинът, по който 15-годишните се справят с теста, който оценява функционалната им грамотност, показа, че повече от половината ученици у нас (54%) са функционално неграмотни по математика (на фона на 31% средно за ОИСР).

Мит е, че има много "елитни училища" с много добри ученици, а броят на слабите ученици е голям и това сваля общото ниво. Данните сочат, че изоставането е глобално – дори 10-те процента най-добри ученици в страната се представят по-зле от 10-те процента най-способни свои връстници от други държави.

Броят на изоставащите ученици у нас е голям. В 147 училища (приблизително 80-90 хил. ученици получават образованието си в тях) средният успех на зрелостниците на матурата по Български език и литература (БЕЛ) през 2024 г. е под Среден (3). 8 са учебните заведения със средна оценка точно Слаб (2).

Мижав интерес към математиката

Що се отнася до математиката общата картина е още по-драматична. Интересът към предмета остава тайно нисък. Според изчисленията на ИПИ едва 769 ученици учат в училища с висок среден успех по математика (над 80 точки на НВО в 7 клас). 2.2 хил. деца за последните 3 години са избрали математически профил в училище. Още по-малко са учениците в 12 клас, които се явяват на матура по математика (1.4 хил.).

"Трябва да развенчаем мита, че математиката е сложна. Тя е важна като инструмент, като начин на мислене. Никой не иска общество, в което хората не могат да мислят", изтъкна зам.-министър Михайлова.

Според експерти липсата на интерес към математиката и точните науки поставя пречки пред дигитализацията и високотехнологичната трансформация в България.

"С навлизането на изкуствения интелект IT секторът се променя. Вече няма да търсим масовката програмисти, които пишат код на килограм. Ще се нуждаем от хора със задълбочено, логическо мислене, които разбират алгоритмите, а това са точно математиците", заявиха представители на IT бранша.

Професионално образование: няма кадри

"Просто няма кадри, няма хора, които достатъчно квалифицирано да влязат в пазара на труда и да бъдат полезни. Бизнесът страда директно от това, което се случва в образованието. Компаниите наливат страшно много пари в собствени академии, които да компенсират дефицитите, които образователната система създава", изтъкна Добромир Иванов – изпълнителен директор на BESCO.

Професионалното образование дава много възможности на младите хора. Близо половината (над 45%) от завършилите средно образование за 2023 г. са с придобита в училище професионална квалификация (ППК). Заетите с ППК представляват една трета от работната сила в страната. Те се отличават с голяма икономическа активност и ниска безработица (заетостта на среднистите с придобита професионална квалификация е близо 80%).

Все пак обаче и при професионалното образование се открояват слабости. Най-голямата е разривът между него и пазара на труда. В 15 от 20-те най търсени професии кадрите, които се подготвят, са недостатъчни. Не достигат строители, шивачи, шлосери, дърводелци, заварчици и др.

Завой към IT

Информатиката заема все по-важно място в структурата на професионалното образование. Сред водещите специалности са тези на икономистите информатици, организаторите на приложения, приложните и системните програмисти. Сред информатиците има дори 273-ма ученици, които в средното си образование се специализират в областта на изкуствения интелект.

Добри заплати за висшистите

Висшето образование отключва достъпа до високоплатените работни места. Заплатата на висшистите вече приближава 2500 лева, докато при хората със средно и по-ниско образование тя е едва 1 200 лева. Тенденцията е към откриване на все по-малко високоплатени места за среднисти.

Заетостта сред висшистите е висока (надхвърля 90%), а безработицата – по-ниска (под 2%).

България на опашката по дигитални умения

Според данни на Евростат у нас към 2023 г. само 1/3 от населението покрива базовото ниво на цифрови умения. По-слабо по този показател от европейските страни се представя единствено Румъния.

По думи на зам.-министъра на образованието Наталия Митева няма достатъчен капацитет за дигитална трансформация. Дирекция ИКТ, която се занимава с това, е създадена да подпомага свързаността и не е предназначена за провеждане на политики за дигитализация.

"Разполагаме с 5 човека на кръст. Това са хората, които трябва да помогнат на някого да си включи мишката и да водят дигиталната трансформация на цялата система. Става ясно защо нещата са бавни и мудни – не защото нямаме правилните идеи, а защото много трудно се реализират. Държава се задъхва и не може да го направи сама, ще се радваме на протегната ръка от страна на бизнеса", каза още Митева.

Ниските цифрови умения препятстват дигитализацията на публичните услуги, широкото възприемане на нови технологии и ограничава достъпа до кадри за високотехнологичния бизнес.

Има ли кой да работи?

Базовият сценарий за демографията на България предвижда работната сила на страната да се свие драматично през следващите 25 години. Населението между 20 и 69 годни около 2050 г. ще е с 800 000 души по-малко.

Тази тенденция променя профила на работещите хора. Данните сочат, че към 2023 г. една четвърт от заетите са на възраст над 55 години. Техните деца и внуци обаче работят по-малко. За първи път в историята заетите над 55 години са повече от тези на до 34-годишна възраст.

Образователната дискусия, на което беше представено проучването на ИПИ, е организирана от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) по идея на технологичния бранш в страната.