Като рисково и дискриминационно се оценява предложението за въвеждане на задължително религиозно обучение с конфесионални елементи в държавните училища. "Продължаваме Промяната" предлага този компонент да остане свободноизбираем, с гарантиран достъп за всички желаещи и с акцент върху нов задължителен предмет "Добродетели и ценности", изучаван от всички деца без изключение. Това гласи едно от предложенията на ПП по проекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката.

В проекта за изменение на закона официално се предлага въвеждането на предмета "Добродетели и религии", който от просветното ведомство определят като "задължителен избираем час по възпитание в добро и формиране на ценности".

Родителите и учениците ще могат да избират от три алтернативни програми за "формиране на универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост към нуждите на другите и др., а религията няма да бъде задължителна за никого".

Все пак граждани, неправителствени организации и университетски преподаватели многократно се обявяваха против въвеждането на новата дисциплина в редовната учебна програма в становища, отворени писма, петиции, протести и шествия. Сред мотивите им са запазването на светския характер на българското образование, желанието да не се създават условия за разделение в обществото и разпространение на вредни идеологии сред учениците и липсата на добавена стойност на предмета за българското училищно образование.

Дефиниране на "пропаганда"

Предложенията на ПП засягат и друга наболяла тема – пропагандата в училище. За да се избегнат злоупотреби в тълкуването на определението на понятието "пропаганда" от партията предлагат то да се дефинира. (б. ред в моемента определението, заложено в закона гласи: "Пропаганда е разпространяване на информация по предубеден или подвеждащ начин, за да се популяризира определена кауза или гледна точка, без да се основава на научното познание в дадената област").

Още по темата

Руски носии, български класни стаи и много въпроси към МОН

9 май 2025 15:43

Припомняме, че през май стана ясно, че, докато Русия е обявила България за вражеска страна, в българските училища ученици носят руски носии, празнуват Масленица, рецитират стихове на Пушкин и посещават Руския културно-информационен център в София, за да се запознаят с традиционни руски занаяти — всичко това в час по руски. Това постави въпроса дали случващото се е културно образование или прокарване на проруска пропаганда във време на геополитически напрежения.

Темата се превърна в арена на обществено и политическо противопоставяне и доведе до серия от депутатски въпроси към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В отговор просветното ведомство разкри кои училища в България поддържат културни и образователни връзки с проруски организации.

"Установени са елементи на отделни инициативи, които считаме за неуместни – като например ученици да обличат руски военни униформи. В тази връзка са дадени категорични указания", съобщи в един от отговорите на депутатски въпроси Вълчев.

Роля на родителите и защита на децата със СОП

Според ПП интересите на децата със специални образователни потребности са застрашени от категоричното отхвърляне на предложението да се отнеме правото на родителите на деца със СОП да участват във взимането на решения за формата на обучение на децата им. От ПП твърдят, че подобно решение би създало опасност от институционално изключване.

Действително част от промените в ЗПУО, които Министеството на образованието и науката (МОН) предложиха през май, предвиждаха родителите на деца със специални образователни потребности да нямат право да избират формата, в която да се обучават децата им – дневна, индивидуална, комбинирана и др.

В понеделник от коментар на просветният министър пред журналисти стана ясно, че това право на родителите няма да бъде отнето. Те заедно с училищния екип за личностно развитие ще вземат това решение, а ако има различия в становището им, ще се включва и арбитър.

Изкуствен интелект и дигитална трансформация

"Основен акцент е въвеждането на етично, безопасно и образователно насочено използване на изкуствен интелект в училищното образование", отбелязват от ПП и предлагат законова рамка, която да позволи разработването на платформи за персонализирано обучение, асистенти за ученици и учители и дигитална администрация.

Още по темата

Изкуственият интелект "обръща" класната стая

10 юни 2025 18:47

Предложенията акцентират и върху защитата на личните данни и осигуряването на равен достъп до технологии на учениците и учителите.

Училищата, преподавателите и институциите в България вече се сблъскват с необходимостта да адаптират учебния процес, съдържанието и критериите за оценка към новата реалност, в която ИИ не е помощно средство, а съществен участник.

"С голяма вероятност можем да предположим, че учителите ще използват изкуствен интелект в бъдеще, ще се създават помощници, ще го използват за персонализация на ученето, ще го използват и в класната стая", коментира Вълчев на кръглата маса "БАИТ в подкрепа на образованието" в началото на месеца.

Българският език и специфичните образователни нужди

Предложенията включат и прецизиране на текстовете относно деца, които не владеят български език, като се прави разграничение между тези с различен майчин език и такива, които просто имат езиков дефицит.

Още по темата

Езикът, етносът и училището: Ще сложи ли новият курс в образованието край на сегрегацията в клас

6 юни 2025 07:57

"Смятам, че в този им вид предложените промени относно езиковата подкрепа могат да отворят "кутията на Пандора" и да доведат до допълнителни трудности, дори до отпадане на учениците с проблеми в българския език. Представете си ученик, който е посещавал (дори за една година, а не за задължителните три) детска градина или подготвителен клас в училище. Той би следвало да е усвоил в някаква степен официалния език. Въпреки това може да бъде включен в езиков клас и дори да го повтори", коментира по-рано темата Деян Колев от Център "Амалипе".

ПП предлага още да се включи и изискване за специализирана квалификация на учителите и ранна диагностика още в предучилищна възраст.

Равенство в достъпа до профилирано образование по математика

ПП предлага всички училища с паралелки по математика и природни науки да имат достъп до същите права за ранно профилиране след 4-и клас, както специализираните математически гимназии.

Става дума за законовата промяна за преминаването на математическите гимназии в специализирани училища – промяна, която засяга 31 математически гимназии в страната. Идеята е приемът на ученици в специализираните училища да е след четвърти клас, а след седми учениците да продължат образованието си в същото училище, без това да зависи от резултатите им на националното външно оценяване.

"Математическите способности се развиват по-рано от осми клас, те най-често се развиват в трети, четвърти, пети клас и това е причината да имаме прием тогава. Всички тези ученици следва да продължат – не трябва да ги губим за математиката. Те вече имат по-добра математическа основа, изградена до седми клас, и трябва да използваме това", мотивира предложението просветният министър.

Поради сериозния обществен интерес и броя на предложенията, ПП призовава за повторно публикуване на законопроекта за консултация, съгласно Закона за нормативните актове (б.ред. официално предложенията за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование бяха предложни за обществена консултация до 23.06.2025 г.).

"Само чрез широко обсъждане може да се изработи качествена и устойчива образователна политика, която да подобри достъпа до качествено образование за всички деца и младежи", пишат от "Продължаваме промяната".