Образованието трябва да произвежда лидери, средна класа, и иновации като “Фейсбук“

Образование, насочено към формирането на лидери и създаването на иновации, е приоритетът, очертан по време на първото заседание на съвета по образование при президента Росен Плевнелиев, което се проведе във вторник.

“Трябва да осигурим възможности за една нова адаптивна средна класа, която да може да търси своята пълноценна реализация“, заяви Плевнелиев и допълни, че реализацията на личността трябва да стане национална кауза. Плевнелиев посочи като много важен т. нар. триъгълник на знанието - между науката, бизнеса и държавата.

“Във XXI век най-силният инструмент за производство е човешкото знание. С визията "България 2020" ние искаме да пренасочим и трансформираме икономиката към такава, която се фокусира и върху индустрия с висока добавена стойност и да се позиционираме по пътя на високите технологии. Искаме конкурентоспособна и динамична икономика. Иновациите са един от ключовите инструменти за генериране на добавена стойност в икономиката. Брутният национален продукт на България, произведен от 7.4 млн. българи, е 40 млрд. евро. Един "Фейсбук", създаден преди 8 години, създаде стойност от 100 млрд. долара“, заяви Плевнелиев.

Президентът посочи като проблем това, че младите хора в България са най-късно излизащите на пазара на труда в Европа от всички останали държави. У нас младите започват първа работа на около 22 години при средна възраст за Европа 20 години. Делът на младите предприемачи у нас на възраст между 15 и 24 години е 3.4 процента - доста под средния за Европа. В Гърция те са 7.8 процента, в Румъния – 11.3 процента.

Според Плевнелиев е много важно какво ще се заложи сега като приоритети, защото те ще започнат да дават резултат след пет-десет години. За да онагледи думите си той даде пример с интереса на Катар към българско месо и зеленчуци. По думите му катарската страна изявявала готовност да купи цялото количество агнета и зеленчуци, които можем да предоставим . “Ако преди пет години бяхме превъртели лентата на качественото животновъдство, ако това беше стартирало преди време, сега можехме да отговорим подобаващо на това търсене“, заяви Плевнелиев.

Създаване на лидери, а не на изпълнители

Министърът на образованието Сергей Игнатов заяви, че първата и основна задача е трансформиране на образователната система от създаването на изпълнители към създаването на лидери. “В днешния либерален свят на първо място е развитието на личността и разгръщането на целия потенциал, като това е основна слабост на българската образователна система. Поради това е внесен и проектозакон за промяна на цялостната философия, като се казва, че в центъра е детето и ученикът. Ако изостанем и продължаваме да създаваме изпълнителски кадри, липсата на лидерство ще е пагубна за нас”, заяви Игнатов.

“Наш основен приоритет е и болката на всички – ранното отпадане от образователната система“, каза Игнатов. “Основната цел е към 2020 г. в ЕС да се постигне 90-95% пълен обхват на децата в предучилищните форми. Децата от 4 години трябва да влязат в системата на предучилищното образование”, каза Игнатов.

“Проблемът на висшето образование в момента е по-различен, защото ВУЗ-овете са крепости на мисълта, но те трябва да живеят в мрежа с пазара на труда. Вече е нормална практика студентите да имат преподавател, който не са виждали, т.е. да се преподава в онлайн мрежа”, заяви Игнатов. По думите му демографската криза ще помогне за гъвкавостта на ВУЗ-овете и въвеждането на онлайн обучение.

Игнатов отново заяви, че трябва да има отделна оперативна програма за образование и наука през следващия програмен период.

“В последните 10-20 години залитнахме всички да ставаме икономисти или юристи, но голямата бройка на икономисти доказа, че това не е гаранция, че ще избегнем финансовите и икономически кризи“, заяви министърът на икономиката Делян Добрев.

Според него бизнесът трябва да има много по-активна роля при формирането на програмите на висшите училища. “Моето основно послание е, че бизнесът, висшите учебни заведения и професионалните гимназии трябва да общуват много повече, за да може бизнесът да получава по-подготвени кадри”, посочи Добрев.

Депутатът от Синята коалиция и бивш министър на образованието Веселин Методиев заяви, че българските образователни институции не са конкурентоспособни в един отворен свят, в който българските деца имат избор къде да учат. “Българското образование има една силна точка – децата могат да печелят олимпиади по математика, но не могат да си поставят цели“, посочи той. Според него не може да има масово достъпно и масово качествено образование. “Качество се постига само с много остри инструменти на външно оценяване“, допълни той. Според Лютви Местан (ДПС) и Михаил Миков (БСП) образованието изобщо не е приоритет на държавата в момента. Те разкритикуваха отношението на правителството към БАН.

Председателят на БАН акад. Никола Съботинов съобщи, че българската наука безспорно има нужда от млади хора, но при социалния статус на учените, това нямало как да се случи. Той посочи, че всеки месец между 30 и 50 човека напускат БАН заради невъзможността на академията да изплаща договорените заплати.

Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев предупреди, че ако се продължава в същия дух България ще се превърне в страна на моловете и кол центровете. Той заяви, че от всички стоящи на масата само четирима души се занимават реално с бизнес и всички говорят за това как да даде държавата и как ще вземем пари от ЕС, но никой не казва за това как да бъдат произведени парите. Според него е нужна пътна карта с детайлно разписани цели и стъпки за всяка година какво да бъде правено.

“Важно е да се сложи като приоритет изграждането на хармонични личности. Само свободни, образовани хора могат да творят индустрия и да имат самосъзнание на хора, които могат да управляват живота си и чрез това да дадат авторитет на България“, заяви Саша Безуханова - директор "Публична администрация за развиващи се пазари" в “Хюлет Пакард“. Според нея модерната грамотност означава освен добро познание на собствения си език, също и втори език, компютърни умения, базови предприемачески умения, да се развива креативност. Според нея с оперативна програма за наука и образование ще кажем на Европа и света, че имаме интерес да развиваме наука.