"Образцов съд” за 250 дела годишно, останалите 600 000 – както дойде

Новият специализиран наказателен съд, замислен от управляващите, ще гледа около 250 дела годишно (в най-добрия случай). Толкова е средната бройка на делата в България за отвличания, трафик на хора, наркотрафик, пране на пари, престъпления, свързани със средства от еврофондовете, организирани престъпни групи – престъпления, които бяха изброени като подсъдни на новите структури в концепцията на Анастас Анастасов, председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

Тези 250 дела са приблизително около 0.6 % от средногодишния брой на постъпилите в съда наказателни дела в цялата страна (около 40 000). И 0.04 % от всички съдебни дела - граждански, търговски, административни и наказателни (524 351 за 2009 г.). И 0.03 % от общия брой дела за разглеждане годишно (632 978 за 2009 г.)

Говорим за ефективност, нали така?

Управляващите ни убеждават, че новите спецструктури ще направят правораздаването по-бързо и по-ефективно – този израз се повтаря като мантра, колчем се заговори по темата. Но нищо подобно няма да се случи, точно обратното – докато се пишат законите и се правят новите специализирани съдилища, прокуратури и следствени служби, уреждат им се сгради, охрана, финансиране, проблемите на истинското правосъдие в България, ситуирано извън този изкуствен израстък, ще се забатачват.

Щатът на съдебната система няма да се увеличи, напротив – в новите структури ще се привлекат магистрати от системата. За 250 дела годишно. Работата на останалите прокурори и наказателни съдии няма да се намали – (0.6 %?). Редовите български магистрати извън спецсъдилищата, обявени вече за второ качество, ще се демотивират все повече. Общественото недоверие към съда ще се задълбочи, защото българското общество всъщност получава следното послание от управляващите: "Съдът е калпав и не може да се справи, затова си правим елитен съд за някои спецдела, които са ни важни. Останалите – да се спасяват поединично”.

И тук идва другият аргумент:

Все от някъде трябва да се започне

Ами, хубаво, да започнем от същностните проблеми, от гражданското правораздаване, битовата престъпност, нереформираната прокуратура и МВР, работата на дознанието, оценяването на магистратите и т. н. В районния съд на София съдиите от години се тъпчат по петима в кабинет, а делата се гледат в залички, малко по-просторни от лавка за вестници.

Съдиите от всички съдилища, не само тези за специални поръчки, имат нужда от обучение, но са претоварени. За решението на тези проблеми чрез управленски и организационни мерки се изисква интелектуален и професионален капацитет и много време, ангажирано в непопулярен труд. А управляващите бързат.

Законопроектът за специализираната магистратура се чака в парламента до края на май, а до 1 януари новите структури трябва да заработят. Това заяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е нещо като патрон, покровител и говорител на инициативата.

Спешаването си има обяснение. Тръгнеш ли да вдигаш рейтинг със зрелищни арести, рано или късно стигаш до проблема с присъдите.

Кой си спомня днес за екшъна с Киро Японеца?

Навремето един главен секретар на МВР, днес премиер, започна мандата си с шумен арест, като по холивудски сценарий. В началото на септември 2001 г. около 50 маскирани и въоръжени с автомати полицаи от СОБТ, НСБОП и СДВР обградиха къщата на циганския бос Киро Японеца, прескочиха дувара и натръшкаха всичко живо по двора, събраха огромна купчина с оръжие от присъстващите – после то се оказа напълно законно притежавано с разрешение от МВР.

Телевизионни камери заснеха специално подготвения екшън, а в главната роля – новата суперзвезда Бате Бойко. Първоначално бе съобщено, че Киро Японеца е закопчан за убийства и наркобизнес, а аверите му били уличени в измами, изнасилвания, изнудване, кражби, телесни повреди. Но балонът скоро се спука - в съда влезе едно единствено мижаво обвинение срещу Киро Японеца за притежание на един нерегистриран пистолет, за който така и не стана ясно от кого точно е иззет. Нищо друго. В крайна сметка Киро Японеца бе оправдан с влязла в сила присъда (друго нямаше как да се случи при тези доказателства). Но това изобщо не накърни рейтинга на Борисов, който с няколко подобни екшъна се превърна в живото въплъщение на Зоро, Крали Марко и Брус Уилис едновременно.

Днес историята май се повтаря

Но в новия вариант и присъдите се подсигуряват.

Мнозинството от българите одобряват почина за създаване на спецмагистратури. Според едно телевизонно допитване например ("Референдум”, БНТ) над 64 % от зрителите вярват, че това ще доведе до по-бързо и ефективно правораздаване (така беше зададен въпросът).

Хората не са юристи, на тях им звучи правдоподобно и обнадеждаващо. (На мнозина им звучеше правдоподобно и оправяне за 800 дни.) Пък и как да подлагаш на съмнение една идея, която бе приветствана и от много магистрати, предимно високопоставени - Борис Велчев, Константин Пенчев, шефове на апелативни и окръжни съдилища.

Е, елементарната житейска логика изисква, като одобряваш нещо, да знаеш то защо се прави. В случая и гражданството, и съдебните началници би трябвало да са леко затруднени, след като авторите и апологетите на идеята започнаха взаимно да се опровергават по въпроса за основната цел на бъдещите специализирани магистратури. Според министър Цветанов тяхното главно предимство ще е бързина на процеса. Другите параметри наистина са пълна мъгла, но сроковете са разписани в детайли.

Всеки магистрат ще има по 15 дни, за да се произнесе

Прокурорът трябва да напише обвинителния акт за 15 дни, първоинстанционният съд – да обяви присъдата, ведно с мотивите до 15 дни след последната дума на обвиняемия, втората инстанция - в същия срок да изготви решение. Цялото производство ще отнема не повече от година - от ареста на заподозрените до влизане в сила на присъдата, обяви министър Цветанов.

Правосъдният министър Маргарита Попова обаче категорично отхвърля твърдението, че новите спецструктури се правят за бързина. Основното им предимство е, че те ще дават качествено правораздаване. Рецептата на министър Попова е простичка до съвършенство – събираме на едно място отлични професионалисти и те съдийстват образцово (не се казва кой ще е образецът).

Министърката повтори една своя отколешна теза - специализацията на магистратите повишава ефективността на правораздаването. Въпросът е кое точно правораздаване? Това, което ще решава около 250 дела годишно? Качествено. А останалите близо половин милион дела годишно - граждански, търговски, административни и второразредни наказателни – те може да се гледат некачествено? Какъв е ангажиментът на министър Попова за тези дела – не стана ясно. Нищо, че това е същностният въпрос.

Табелката "Образцов съд” засега е запазена само за трибунала за организираната престъпност и корупцията.

Обикновените граждани и простите престъпници ще трябва да се задоволяват с второкачествени магистрати.

Някак си се подразбира, че занапред на човек ще му се иска стане член на организирана престъпна група, за да го съдят перфектни съдии. Или поне да го пречука мафиот по поръчка, вместо да стане жертва на глупаво битово убийство.

Така и не се чу разумно обяснение защо точно се налага създаването на специализирани магистратури, след като в България няма извънредна ситуация, няма бум на престъпността, няма такова задание от Европейската комисия... Аргументи от сорта на това, че хората не вярват на съдебната система и обществото иска бързо и ефективно правосъдие са просто обидни. Защо се очаква хората да повярват в правосъдие, което ще издава присъди на конвейер при това по тежки и сложни дела – с много подсъдими, сериозни и комплицирани обвинения за престъпления, извършвани продължително време, изискващи сложни експертизи, международни поръчки и т. н.?

Според изследване на Центъра за либерални стратегии, цитирано особено често напоследък, средната подължителност на наказателните дела е 841 дни, от които 535 минават на досъдебна фаза. Но в последните промени в НПК бяха премахнати всички норми, които дисциплинираха органите на досъдебното производство.

Поставят се срокове за съдебното производство, но кой ще гарантира качествено разследване и прилично написан обвинителен акт (за 15 дни), за да не се налага съдът да връща делото за доразследване (ето един критерий за ефективност)? А според прясно изготвените промени в НПК прокуратурата вече има право да протестира връщането.

В изказването си на кръглата маса в парламента шефката на правната програма на "Отворено общество” Иванка Иванова отбеляза подминавания от властта факт, че

прокуратурата и полицията не носят никаква отговорност за провала на разследванията и обвиненията.

И даде актуален пример – дори и сега основните свидетели по делото “Октопод” са хора, които преди години вече са подавали сигнали и са искали да свидетелстват за същите престъпления, но не просто са били пренебрегвани, ами дори са били преследвани. Виновни прокурори и полицаи няма. (Известно е например, че банкерът от Плевен Георги Цветанов още през 1998 г. се е оплаквал от побой и рекет от страна на Алексей Петров.)

Но пък същата тази ДАНС, в чиито редици доскоро работеше Алексей Петров, май щяла да дава допуск-разрешения кой да е съдия или прокурор в новите спецструктури и кой не може да бъде. Така се говори, засега никой не го потвърждава категорично. Само министър Цветанов потвърди, че се подготвя промяна в закона, според която ДАНС ще дава допуск за членовете на ВСС.

Както се говори, подготвя се и смяната на сегашния ВСС, а от новия съвет се очаква да кадрува толкова правилно, че даже няма да се налага министърът на правосъдието да прави предложения за състава на новите спецзвена. (Все пак тая идея с министъра очевидно не пасва на европейските стандарти.)

Същностният въпрос е кои ще са тези елитни магистрати, с особен статут, високи заплати, настанени в отделни сгради под охрана, дето ще съдят големите бандити?

Отличниците, Иванчо, отличниците!

Тъй рече министър Цветанов. В новите спецструктури ще влязат отличници, които при това не са обременени от изминалите 20 години.

Хем необременени, но и с минимум 10 години стаж за първоинстанционните съдилища, от които поне 5 години като съдия по наказателни дела или като прокурор.

За апелативните спецсъдилища и прокуратури, както и за началниците на всички структури – минимум 12 години стаж, от които 8 години – като наказателен магистрат.

В Закона за съдебната власт ще има отделни разпоредби за техния статут, ранг, правомощията на шефовете, за избора на съдебни заседатели, назначаването на съдебни и прокурорски помощници, за командироването и т. н. Създават се условия за нова съдебна корупция, подкрепена от държавата - така адвокат Ина Лулчева коментира слуховете, че магистратите от спецструктурите щели да получават двойни заплати.

Всъщност отличниците ги видяхме. На кръглата маса, наредени един до друг, съдебни шефове от столицата и страната, всички до един заявили подкрепа на спецструктурите -кой с усукване, кой с апломб. Борис Велчев, Константин Пенчев, Георги Колев, Сотир Цацаров, Виолета Бояджиева, Ванухи Аракелян, Веселин Пенгезов... Само зам.-председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев заяви, че според него създаването на специализирани отделения в съдилищата е по-добрият вариант.

После министър Маргарита Попова буквално се скара на магистратите, че не са подкрепили идеята достатъчно убедително: "Аз очаквах от вас друг тип защита, не просто да заявите: подкрепям идеята!”

А те стояха с наведени глави. Независимият съд.

Борис Велчев заяви, че прокуратурата е готова да предостави най-подготвените си кадри на новото спецзвено. Седмица по-късно зам.-главният прокурор Валери Първанов и членът на ВСС Цони Цонев заявиха: част от състава на прокуратурата е абсолютно негоден да си върши работата (Цонев), много хора са влезли в съдебната система през задния вход (В. Първанов). После Първанов допълни: "Някои от предложените кадри от бившия главен прокурор Никола Филчев се оказаха несполучлив избор... Ти го виждаш, че е затънал до уши в Октопода, но няма какво да направиш!" ( Да затънеш в "Октопода", да превъртиш "Рубикона" – ей такива номера играят метафорите понякога, когато ги използваш вместо аргументи.)

Но пък, както се вижда, Велчев има достатъчно кадри за новите спецпрокуратури. Там май ще са нужни хора, които лесно се манипулират (пардон, мотивират).

Да, престъпниците трябва да бъдат осъдени и пратени в затвора. Но когато няма смислен аргумент част от тях да се пратят в специален трибунал, логични са подозренията, че се създава поръчков съд.

Управляващите имат на разположение брилянтен ход, за да докажат, че помислите им са далеч от това. Просто преди да бъде задвижен в парламента,

законопроектът трябва да се изпрати за експертиза във Венецианската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа.

Ако там потвърдят, че уредбата изцяло отговаря на европейските стандарти, какво по-хубаво от това, ако ли не – ще кажат къде бъркаме.

Всъщност след резолюцията на Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) от 30 април, консултирането на законопроекта вече не е въпрос на избор, то е наложително. В резолюцията ПАСЕ алармира  за "множество притеснителни тенденции" в съдебната система и специално изразява съжаление, че в края на март българският парламент е приел промените в НК и НПК, без предварително да се консултира с Венецианската комисия. Асамблеята заявява, че ще следи отблизо дали българските власти систематично сверяват с комисията важни проектозакони, включително НК, НПК.

Нещо повече, основните критики на ПАСЕ отново са по отношение на 

независимостта на съдебната система в България.

Сочат се все същите проблеми, които властите близо 15 години отказват да решат, а вместо това правят "козметични промени, които тласкат реформата в нежелана посока” (цитат от резолюцията). Министърът на правосъдието няма място като председателстващ ВСС, с право да прави предложения, съвместяването на съдиите, следователите и прокурорите в един ВСС е проблемно, ако друго не може да се направи за парламентарната квота на съвета, то тя трябва поне да се избира с квалифицирано мнозинство, за да има минимално участие на опозицията, все още липсват гаранции, че едно разследване срещу главния прокурор и неговите приближени би било успешно.

Не на последно място Асамблеята препоръчва широко разпространените схващания за корупция и недоверие към съда да се преборят с въвеждане на прозрачна система за оценка на магистратите, както и с първоначално обучение на съдиите преди назначението им. Не с отглеждане на съдии отличници в специален трибунал, а със създаване на условия всички съдии да са отличници, пък тези, които не стават – да бъдат стимулирани да си търсят друго поприще.

Само че министър Цветанов има по-друга формула за правилния съдия:

"Благодаря на тези съдебни състави, които се съобразяват с реалностите и даденостите в държавата”

- изрече той по време на дискусията в парламента. Някои от присъстващите кимаха разбиращо с глава.

Стигна се и до оня момент, когато министър Цветан Цветанов обяви изказването на адвокат Даниела Доковска за "див популизъм”. Да поясним, човекът, чиято политическа кариера е функция на популизма, срещу човека, известен с това, че не държи да изказва популярни и лесно смилаеми мнения. В залата, пълна с депутати, магистрати и посланици, очевидно никой не схвана иронията на ситуацията, щото никой не се разсмя. Някои от присъстващите отново разбиращо кимаха в глава.

*Пълният текст на материала очаквайте в новия брой на списание "Правен свят"