Анализ

Обречени ли сме на зависимост от "Газпром"?

Обречени ли сме на зависимост от "Газпром"?

Доста се изписа, че поради високия процент на зависимост от вноса на руски природен газ, България няма вариант да покрие в краткосрочна перспектива на допустима цена внезапен дефицит, който би възникнал при евентуално прекъсване на доставките през Украйна или при икономически сблъсък на санкции – контрасанкции. Следователно сме обречени на зависимост от "Газпром", поне докато не дойде годината 2019 и потече азерският природен газ. Евентуално.

Подтекстът е, че няма смисъл в краткосрочна перспектива да се стремим към "откъсване“ от хватката на "Газпром", а по-важният извод е, че поради това трябва да се противопоставим на въвеждането на икономически санкции срещу Русия от ЕС.

Прокрадват се устойчиви внушения, че поради 90% зависимост от вноса, сме обречени да внасяме природен газ от Русия, при това в степен, която граничи с кабалистична подчиненост.

Твърдя, че благодарение на високите цени на внасяния у нас газ в продължение на години и изключително ниските равнища на потребление, диверсификацията на доставки от 2.6 млрд. куб. м., макар и зависимостта като проценти да представлява 90% от общото потребление, е значително по-лека и решима задача, отколкото диверсификацията на зависимостта например на Германия, от руски газ. Важни са обемите, а не толкова процентите. Важно е балансиране на газовите потоци по месеци, по групи потребители, а не абстрактните съждения за това какво правим, ако в продължение на година или две нямаме доставки на руски природен газ.

В нашия случай можем за разгледаме два сценария – първият е спиране на доставки през Украйна в случай на неконтролирана ескалация на конфликта. В този случай България разполага с възможности за внос през терминала Ревитуса при това в количества, които могат да достигнат милиард кубически метра. Това винаги е било реална хипотеза. Друг е въпросът, че нито БЕХ, нито "Булгаргаз" са я проработвали, нито правителството е обявило търг за реализацията ѝ от други компании. И тук проблемът е в липсата на воля и готовност, а не в отсъствието на обективна възможност.

Допълнително можем да увеличим добива от местни находища до равнища от 600 милиона кубически метра – разбира се, ако премахнем ограниченията на мораториума и позволим интезификация на добива. Говорим за достоверно усилие в рамките на една – максимум две години – период, в който всяка криза около Украйна ще бъде решена. Напомням на скептиците, че и двете прекъсвания на природния газ от Украйна не продължиха повече от три седмици. Какъвто и да е типът ескалация на конфликта, той трудно може да продължи повече от един – максимум два месеца. Нито "Газпром", нито Русия могат да издържат повече. ЕС също няма интерес от тотално блокиране на доставките, защото темата в нашия съюз не е дали изобщо да имаме внос на руски природен газ, а как той да се конкурира на нашите пазари и как да спазва европейските правила.

Тъй като сценариите за спиране на природния газ през Украйна обикновено се разгъват през зимата, имаме достатъчно възможност да се запасим с природен газ за следващия зимен сезон, като нагнетим максимално високи количества газ в газохранилище Чирен – 450 млн. куб. м. За да отпадне натискът върху баланса на "Булгаргаз" или "Булгартрансгаз" от поддържането на подобни резерви с цената на кредити, е необходимо правителството да предложи на Народното събрание те да бъдат третирани като стратегически резерви, като бъде приложен сходен режим със стратегическите резерви от нефт и нефтени деривати.
Останалият дефицит може да бъде покрит със спестявания или заместване на горивото –в топлофикациите и други потребители.

Изключваме напълно интерконекторите и други хипотези, които са реални в хоризонт от две години.

При казуса диверсификация в условията наказателна мяра или контрасанкции от Русия поради наше съгласие за налагане на икономически санкции от страна на ЕС (тази теза сега се разгръща медийно от проруските кръгове) - нещата никак не са безнадеждни, отново по причина ниските равнища на потребление.

България може без никакъв договор с "Газпром" чрез суапови сделки и доставки на втечнен природен газ (ВПГ) на терминалите в Ревитуса и Мармара напълно да компенсира количествата на "Газпром". Суаповите сделки са възможни от поне четири години, но липсата на воля и желание от българска страна ги препятства – Стокхолмскияг синдром, за който говорихме. Те и днес се пренебрегват в основни документи – като енергийна стратегия, декларации на партии и Народно събрание и в решенията на КСНС.

Аргументите против диверсификацията чрез доставки на втечнен газ обикновено опират до по-високата му цена – особено по дългосрочни договори. Цените на ВПГ по подобни договори с индексирани към цената на петрола, но освен това има и количества – неголеми, но възможни – които се търгуват на спот пазарите. Ако поради нашата леност БЕХ и "Булгаргаз" нямат капацитет да купуват на спот пазара, то такава опция съществува при големите компании търговци. Не е сигурно, че ако го правим сами, ще ни излезе по-евтино – не на последно място поради непрогнозируеми "скрити“ разходи.

За 4 години след последната криза със спирането на природния газ, ние не направихме нищо да преодолеем основния ни недостатък - липсата на институционален опит и капацитет в нашите енергийни дружество при търговия с алтернативни източници, в това число ВПГ. БЕХ и "Булгаргаз" проспаха възможността да създадат търговска структура, която да набере опит и реализира сделки на газови борси и спот пазарите с ВПГ или друг газ.

Но това отново е следствие не от обективна невъзможност, а от съзнателен отказ. За други възможности – внос на ВПГ от Америка и от други държави и включването на интерконекторите, ще трябват вероятно още три години. Но дори и в този случай можем и следва да погледнем към стратегическата значимост на подобен род инвестиции, които ще ни позволят да достигнем равнището на конкуренция на вътрешния и регионалния пазар на природен газ, които са невъзможни при отлагане на реалната диверсификация.

В заключение, не вярвайте на тезата за обречеността на усилията за диверсификация, защото тя изхожда и се защитава от хора, които имат изначален конфликт на интерес при нейната защита – обвързаността с руския газов монопол. Ако мислите, че това е останало в миналото, дълбоко се лъжете. Достатъчно е да попитаме "Булгаргаз" защо няма намаление на цените на природен газ от 1 април с процентите, с които те падат в Гърция, Италия и Германия. В момента "Газпром" предлага допълнителни отстъпки само и само за да запази пазарния си дял – като тези отстъпки достигат до 10%. Да сте чули "Булгаргаз" да е поискал подобни отстъпки и ако ги е поискал да ги е получил?

Няколко неща са сигурни:

Ако волята ни за диверсификация и за реална конкуренция на българския газов пазар продължава да бъде "пленена“ от интересите на група гора, закачени за финансовите потоци на "Газпром" – в това число и проекта "Южен поток" – нямаме шанс да се измъкнем от енергийната бедност и да оздравим газовите ни дружества.

Второ, светът и след Украйна ще си остане трудно прогнозируем и високо рисков. Пазарът на енергоресурси също. Поради това единствените източници, върху които имаме контрол, са добитите от местни сондажи природен газ и нефт, които са установени, че ги имаме. Но затова трябва да премахнем мораториума, който спира инвеститорския интерес към проучвания и добив както на конвенционален, така и неконвенционален нефт и газ.

Трето, със сигурност форсираната диверсификация ще натовари сметките, поне в краткия хоризонт, вероятно между 200 и 500 милиона евро, в зависимост от пазарната конюнктура и избора на вариант за диверсификация. Но ползите в средно- и дългосрочен период ще бъдат многократно по-високи като конкуренти цени и като добавена стойност за българската икономика. За сведение на скептиците, ще им припомня, че само преразглеждането на газовия договор с "Газпром" през 2006 г. не натовари допълнително с над 500 милиона евро. Платихме и останахме също толкова зависими.

Изборът си е наш, в това число и да останем в плен на мисълта за нашата обреченост. Всичко започва и завършва в нашия ум и мисли, в нашата решимост и готовност да се възползваме от възможностите и добрите практики.

*Още материали от Илиян Василев може да прочетете в   блога   му.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?