Обсъжда се по-прозрачно финансиране на гражданския сектор от държавата

Обсъжда се по-прозрачно финансиране на гражданския сектор от държавата

Стратегия и механизъм за финансиране на гражданския сектор ще обсъжда кабинетът на заседанието си в сряда. Двата документа са създадени в партньорство с неправителствени организации и целят да се сложи ред и да се внесе повече прозрачност при финансирането на гражданския сектор от страна на държавата. Новият механизъм на финансиране трябва да замени този, по който досега правителството финансираше юридически лица с нестопанска цел.

В момента в България има повече от 34 000 регистрирани фондации и сдружения. В Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието са вписани над 9000 и те са основната целева група на стратегията. Най-голям брой работят в сферата на образованието - 13 процента, социалната област - 11 на сто, културата - 9 на сто и младежките проблеми - 7 на сто.

Идеята на механизма, а и самата стратегия предвижда да има прозрачност на държавното финансиране. Една от идеите е всяка държавна институция, която предоставя средства на граждански организации, публично да се отчита за това на интернет страницата си. Т.е. трябва да се публикува какви средства на кого са дадени и за какво точно. Сега това не се прави. Ние сме изследвали подробно механизма и на нас ни беше много трудно да разберем точно за какво са дадени парите през предходни години. Има информация за сумата, има информация за организацията, има и име на проекта, но няма информация за какво е проектът на практика“, коментира пред Mediapool Любен Панов от Българския център за нестопанско право – една от организациите участвали в разработването на двата документа.

По думите му сега публикуваната от кабинета информация за спечелилите финансиране проекти е непълна. “Например при проекта “По-добро бъдеще за България“ ние не можем да разберем точно с какво ще се подобри бъдещето. Освен това има една по-дългосрочна идея на едно място да има отчетност за всички средства, отпускани на граждански организации и да се види дали една организация е взела от шест министерства пари или от нито едно. Друга мярка, която е залегнала в стратегията, е да се заложат общи принципи и правила, които да се спазват от всички държавни органи, които предоставят финансиране на неправителствени организации. Например като се обяви една програма да се дадат поне 30 дни за подготовка на проекти, а не да се обяви и след три дни да трябва да са подадени проектите и само тези, които предварително са знаели да са готови“, заяви Панов.

Също така в механизма на финансиране специално внимание е отделено на мониторинга върху изпълнението на дейностите в момента на самото изпълнение. Сега контролът се осъществява по документи или ако по даден проект е предвидено организиране на конференция, никой не идва да провери дали вие действително я организирате“, обясни Панов.

Той посочи, че стратегията е първият документ, който слага някаква рамка във взаимоотношенията между гражданските организации и правителството в България. “Това е добре, защото досега при проблем, засягащ гражданския сектор, трудно намираме партньори от страна на правителството, с които да обсъдим проблема и да потърсим решение“, посочи той.

Предвижда се за 2013 г. Министерството на правосъдието да остане органът, отговорен за конкурсния принцип за предоставяне на средства на гражданските организации, а от 2014 г. да бъде избрана специална независима организация, в която ще бъдат включени представители както на държавата, така и на неправителствения сектор.

В стратегията е заложено още унификация и електронизация на процедурите за кандидатстване за финансиране от държавния бюджет на граждански организации.

Друга цел на стратегията е стимулиране на дарителството.

Сега страната ни е на 145-о място от общо 150 страни според Световния дарителски индекс за 2011 година.

Споделяне
Още от България

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?