Обсъждат се три дати за затваряне на въглищните централи

Служебното правителство обсъжда три дати за затваряне на въглищните централи - през 2035 г., 2038 г. или 2040 г., съобщи в интервю за БНР министърът на енергетиката Андрей Живков.

Записването на крайна дата за окончателното прекратяване на работата на централите на въглища е твърдо изискване на Европейската комисия, за да бъде одобрен планът за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи 12.6 млрд. лв. за борба с последиците от Covid кризата.

В петък вечерта пред "Панорама" вицепремиерът Атанас Пеканов посочи, че най-вероятната дата за закриване ще бъде 2035 г., като ще бъде предвидена и известна възможност за удължаване на срока с няколко години. Пеканов препотвърди намерението си да прати официално плана в Брюксел до 15 октомври тази година.

2035 г. е и официалното предложение на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която смята, че тази дата е изпълнима, при положение че се разработи план за включване на заместващи мощности.

"Проблемът с бъдещето на въглищните региони е социален, при евентуално затваряне на централите и мините трябва да дадем позитивен сигнал за бъдещето на хората, заети в тези сектори... Досега по този въпрос не е работено и никаква стратегия не е разработвана. Това е нещо, което служебното правителство започна да разработва. Стартът е с обявяването на три възможни дати за затваряне на въглищното производство, които трябва да минат през одобрението на парламента. Това са 2035, 2038, 2040 година", каза в неделя Андрей Живков пред националното радио.

Министърът коментира и актуалната тема с цените в енергетиката, като заяви, че облекчаване на цената на газа най-вероятно ще има чак през второто тримесечие на 2022 г.

"Хранилището в Чирен е пълно около 70%. Прогнозите на анализаторите са, че цените ще останат високи, едва през втората четвърт на 2022 година ще настъпи успокоение на цените на газа. Зависи и каква ще е зимата... В България нямаме дефицит на електрическа енергия и такъв не се очертава", каза Живков.

"Нещата и в енергетиката се движат от основния принцип на свободния пазар - цените се определят от търсенето и предлагането. В Европа търсенето на газ е огромно вследствие на възстановяване на икономиките след Covid-19, темповете бяха неочаквани и това предполага повишено търсене на енергийни носители. Азиатските пазари също се възстановяват и работят на пълни обороти. В Европа се получи дефицит на природен газ. Големите доставчици пренасочиха доставките към азиатските пазари, които са огромни консуматори. В Европа хранилищата останаха по-малко пълни. Предвид идващата зима, за която се очаква, че ще е студена, цените също се повишават. Борсите отразяват настройката на клиентите и заради притесненията, че природният газ няма да стигне, цените се вдигат непрекъснато", обясни министърът.

По думите му най-потърпевши от резкия скок на цените на тока са малките и средните предприятия. "Битовите потребители у нас са на регулиран пазар и това ги защитава от удара на високите цени", каза Живков, като припомни, че до Нова година няма да има промени в цената на тока за битовите потребители.