Обща компания поема НЕК, АЕЦ, държавните мини и ТЕЦ

Активите на държавните електроенергийни дружества ще бъдат обединени в една компания след разформироването на “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), чието закриване бе обявено миналия петък като “паразитна структура“. Очаква се закриването на БЕХ и новата електроенергийна държавна структура да станат факт до лятото, каза пред журналисти в сряда зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова, която пое ръководството на холдинга до приключването на дейността му.

Бъдещото дружество ще включва "Националната електрическа компания" (НЕК), АЕЦ “Козлодуй“, ТЕЦ “Марица Изток 2“, Мини “Марица Изток“ и други електроенергийни дружества. Целта на новата структура е НЕК да бъде оздравена, допълни Христова.

Преди дни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обяви, че е възможно дружествата от БЕХ да работят самостоятелно или да се обединят на секторен принцип, който явно е предпочетен..

БЕХ бе създаден в края на 2008 г. на мястото на тогавашния “Булгаргаз холдинг“ и в структурата му влязоха активите на “Булгаргаз“, НЕК, АЕЦ “Козлодуй“, ТЕЦ “Марица Изток 2“, Мини “Марица Изток“, Електроенергийния системен оператор, “Булгартрансгаз“ и “Булгартел“. Те плащаха такса за управление на шапката БЕХ, която отчете за 2009 г. над 75 млн. лв. печалба. БЕХ пое и реализацията на големите инвестиционни проекти като АЕЦ “Белене“, “Набуко“ и “Южен поток“, по според ГЕРБ не е изпълнила точно тази задача.

По думите на Христова досега БЕХ само по документи е поемал задължения към тези три проекта, но финансови плащания по тях не е имало. Тя заяви, че обединяването на електроенергийните държавни компании по друг принцип ще постигне именно това обезпечаване на големите енергийни проекти.

Христова каза още, че идеята за новото обединение на електроенергийните компании цели да се постигне стабилитет по отношение на активите на дружествата, а НЕК да стане водещ търговец на електроeнeргия. Ако НЕК не бъде обединена с други компании, много трудно ще се постигне такава независимост на дружеството предвид състоянието, в което е поставено, посочи зам-министърът. Според нея няма да е необходима европейска санкция за обединението на компаниите. Те ще бъдат обособени по лицензионна дейност, а по оперативна дейност няма необходимост да бъдат разделени, допълни Христова.

Тя коментира още, че причина за дълговете на НЕК не е, че дружеството е купувало ток от централите, чиито цени са по-високи, а заради начина, по който е формирана цената за потребителите.

Някои от компонентите, които са признавани в цените на електроразпределителните дружества, не са били съобразявани в ценовата рамка на НЕК, обясни Христова, която е преди да влезе в екипа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е консултирала Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) именно по механизмите за ценообразуването.

Според нея проблемът е в това, че регулаторната рамка в електроенергийния сектор не е променяна. Тя бе приета преди приватизацията на ЕРП-тата, а от средата на юли 2007 г. има напълно свободен пазар и директиви за изпълнение, което не е отразено в регулаторната рамка, обясни Христова.

Либерализацията на пазара обаче все още е на хартия, призна преди дни Трайков, който си постави за цел в най-скоро време тя да стане реален факт. Във вторник пък председателят на

ДКЕВР Ангел Семерджиев съобщи пред журналисти, че е започнало преразглеждането на регулаторната рамка и на начина за формиране на печалбата на дружествата от сектора.

Христова заяви още, че в НЕК няма завишени разходи, а не добре преценени инвестиции. Когато една компания развива инвестиционна политика, това трябва да бъде съобразено с доходността ѝ и с възможностите за привличане на външен капитал, каза зам.-министърът.

Именно заради прекалено големите задължения по кредити на НЕК за инвестиционната ѝ програма, включваща и станалият скандален проект “Цанков камък“ за 460 млн. евро, бе решено строежът на АЕЦ “Белене“ да се прехвърли към БЕХ. Това обаче се получи частично.

След разформироването на БЕХ дългът на "Топлофикация София" може да бъде капитализиран или отсрочен и разсрочен, посочи Мая Христова. Друг вариант е да бъде прехвърлен на Столичната община заедно със собствеността върху топлофикацията. Заместник-министърът посочи, че няма опасност от декапитализация на НЕК и на "Булгаргаз".