Общата издръжка на всички социални дейности се отлага

Липсата на единен стандарт за издръжка на социалните услуги у нас ще лиши хората в неравностойно положение от по-качествени и ефективни грижи, алармираха неправителствените организации (НПО) по време на форум “Партньорството в социалната сфера – децентрализация на социалните услуги” във вторник.

Неправителственият сектор отдавна настоява да се въведе единния стандарт, който включва както работните заплати на персонала, така и самата издръжка на самата социална дейност. Държавата също призна неговата важност и се ангажира цялостната издръжка да започне да действа от тази година.

Аргументът е, че досега кметовете бяха работодатели на персонала, извършващ социалната дейност, дори и проектът да се ръководи от неправителствения сектор.  Така на практика представителят на местната власт дава работа на социалните работници, но изпълнението на проекта зависи от външния доставчик.

За пореден път обаче обещанията на институциите се разминаха с техните действията. Държавата все пак изпълни част от ангажимента си.

В края на миналата година правителството прие единен стандарт за издръжка, но едва на пет дейности, въпреки че идеята беше такъв да бъде разработен за всички.

По данни на Агенцията за социално подпомагане (АСП) официално са регистрирани повече от 2000 социални дейности, а стремежът е техният брой да се увеличава.

Липсата на единен стандарт ще откаже много външни доставчици от предоставянето на социални услуги, смята Мариета Димитрова, експерт във Фамилия “Социални политики”, която обединява 16 неправителствени организации, работещи в областта на социалната политика.

Повечето НПО не искат да извършват дейности, при положение, че кметът е работодател на персонала по проекта, а отговорността за качеството на услугата е на организацията, обясни Димитрова. Тя даде пример с Велико Търново, където поради тази причина нито един доставчик не се е явил на конкурс за предоставяне на социални услуги.

Според нея фактът, че само за няколко дейности има утвърден единен стандарт ще задълбочи проблемът. Сега общините ще се оправдават с липсата на единен стандарт за повечето дейности, смята Димитрова.

От социалното министерство заявиха, че единният стандарт е бил въведен само за пет дейности, за да се види дали механизмът работи и евентуалните пречки за прилагането му да се отстранят.

Само това успяхме да договорим с Министерството на финансите, обясни Меглена Веселинова от социалното министерство, като допълни, че от следващата година единен стандарт ще има за всички социални дейности.

От АСП посочиха, че липсата му не е пречка. Общините Пазарджик и Дряново имат много успешно партньорство между местната власт и НПО.

По думите на Георги Христов от АСП проблемът е, че делегирането на социалните дейности е регламентирано в различни закони, които обаче не са синхронизирани помежду си.

Според него въвеждането на единен стандарт няма да подобри качеството на предоставянето на услугите, а по-скоро ще доведе до злоупотреби. Христов обясни, че и в момента някои общини режат от парите за социални услуги, за да реализират излишък, който по закон след това могат да пренасочат за други дейности или за заплати.

По думите му средствата, които в момента се отпускат са крайно недостатъчни. Сега парите за храната на едно дете или възрастен в социален дом е 1.52 лева на ден, допълни той.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?