Общественият съвет в отбраната – изгубени в потока от думи

Битка за социални придобивки и носталгия по миналото

Зседание на Обществения съвет към МО, снимка БГНЕС

Призиви за многохилядна армия в традициите на Варшавския договор, изобилни социални привилегии за военните и отказ от реформи. Многобройни, разнопосочни, често противоречащи си мнения и предложения за развитието на отбраната, в чиито поток се губят някои наистина ценни идеи и визии за армията. Това е основната картина на Обществения съвет по отбрана, който е един от най-активните граждански форуми, създадени към министерствата по идея на президента Росен Плевнелиев по време на служебното правителство в отговор на очакванията от февруарските протести за повече прозрачност и включване на гражданите във взимането на решения от институциите.

 

Десетките организации, фондации и асоциации, съставени предимно от бивши военнослужещи, намериха широко представителство в Общественият съвет към Министерството на отбраната.

 

Достъпът до съвета е отворен за всички и дори без изрична покана, желаещите могат да изказват мнение. Затова и форумът нерядко се превръща в говорилня, сцена за протяжни монолози и отдушник за носталгични тежнения на хора, които отдавна не са в крак с времето. Смислени идеи и въпроси потъват в общите приказки, тъй като липсва механизъм, по който предложенията на участниците в съвета да се систематизират, анализират и ако се намери за нужно, да се реализират.

 

Основната цел на съвета според политическото ръководство на министерството е да "консолидира обществената подкрепа за отбранителната политика", която обаче отстъпва място на традиционните армейски искания за "компенсации", които дразнят хората извън въоръжените сили и се определят от тях като “привилегии“ на гърба на данъкоплатеца.

 

До момента не се използват и широките възможности, които предоставя подобен форум, да се търси консенсус за прокарване на непопулярни мерки.

 

Общественият съвет като инструмент за социални придобивки

 

Военното министерство организира заседания на съвета по различни теми като социалната политика, присъствието в медиите, военната индустрия и други, но обсъжданията обикновено излизат извън предварително зададения дневен ред и стигат до съвсем различни въпроси, като например ролята на ловно-рибарските съюзи в отбраната на страната.

 

Тема, която обаче никога не слиза от дневния ред, е тази за необходимостта от по-сериозно материално осигуряване на военнослужещите.

 

"Съветът трябва да се съсредоточи в проектите, които касаят социалната сфера и да не се влиза в дебат по въпроси като въоръжението и други по-специфични теми", коментира пред Меdiapool шефът на единствената професионална организация в армията офицерска легия "Раковски" Иван Милов.

 

Милов тази година мина в резерва заради решението на предишното правителство да въведе изискване за пенсионна възраст и за военните. Неговата съпротива срещу промяната се споделя и от всички други участници в съвета.

Прави впечатление отсъствието на каквито и да било защитници на непопулярни реформи.

 

Военните традиционно не приемат мненията на работодателски съюзи и неправителствени организации, които настояват за по-късното им пенсиониране и стесняване на кръга от "привилегировани" само до служителите, пряко изложени на риск. Те обаче не са представени в съвета, в който като цяло е слабо присъствието на хора, които не са преминали през военна служба.

 

При това положение трудно може да се очаква да се води дебат за някакви реформи, тъй като повечето присъстващи са повече или по-малко единодушни в мнението си за съхраняване на статуквото и отпор срещу промените.

 

Ситуацията прилича на вица за реформата в гробищата - не можеш да очакваш подкрепа отдолу.

 

Затова едва ли е странно, че съветът безусловно и категорично подкрепи намерението на военния министър Ангел Найденов (БСП) да спре планирани съкращения и да върне старите условия за пенсиониране, което беше оспорено от президента и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев.

 

Съветът като отдушник за проблеми

 

Отсъствието на ясен регламент за заседанията на този обществен съвет го обрича на разнопосочно говорене и непрестанно излизане от първоначалната тема. А стремежът да се даде думата за изказване на колкото се може повече хора понякога ограничава възможностите на най-подготвените да развият тезите си. На моменти заседанията се превръщат и в арена за лична изява на различни специалисти, търсещи признание.

 

Според Милов например, съсловните организации трябва да имат по-голяма тежест в съвета.

 

На подобно мнение е и председателят на синдикат "Отбрана" към КТ "Подкрепа" Тодор Воденов, според когото е по-удачен съвет с по-ограничен състав - съсловните организации, представители на политическото ръководство на МО, президентството и някаква форма на гражданска квота.

 

Според него в съвета трябва да участват хора с по-тежка отговорност, за да не се превръща в среща на група пенсионери с носталгични чувства и инструмент на МО да демонстрира псевдо откритост.

 

Според Воденов истинска прозрачност би било да се качи на сайта на ведомството информация за изпълнението на всички политики, харченето на всеки лев за отбрана, както и предварителна информация за всички предстоящи промени.

 

Журналистът и авиоексперт от списание "Криле" Димитър Ставрев, който е един от постоянните участници, смята, че за да е по-ефективен съветът, са нужни правила, които да ограничат хаотичното говорене.

 

По време на заседанията често се изразяват лични проблеми или се стига до популярни констатации като тази, че "вече нямаме армия", дали да не се помисли за връщането на донаборната служба и други коментари, несвързани с реалната отбранителна политика.

 

Има обаче и много точни и обмислени предложения, които могат и би било добре да се ползват от ръководството на военното министерство.

 

Ставрев определи като добро предложението след като няма финансови средства за ново въоръжение и техника, вниманието да се пренасочи към поддържането на наличните, в които все още има потенциал.

 

В тази връзка според него би било добре да се помисли и за конкретен механизъм, по който предложенията да се реализират в конкретни политики, за да не остават само на масата.

 

Привеждане на думите в действия

 

В идеалния си вариант съветът трябва да действа като посредник между министерството и обществото и да се опита да подобри влошения имидж на военните от една страна, а от друга, да бъде използван като арена за постигането на консенсус по политики.

 

Към момента обаче повечето от мненията са много поляризирани и не се правят усилия да се постигне някакво съгласие.

 

Работата на министерството също не става по-прозрачна за гражданите, въпреки че трябва да се отчетат и усилията на МО да публикува стенограми от заседанията на специалeн сайт, който отразява дейността на съвета.

 

Важни за обществото теми като финансирането на различни политики в армията, аргументите за различни назначения, изпълнението на обществени поръчки, състоянието на техниката и др. остават скрити зад “националната сигурност“.

 

Ако това не се промени, липсата на резултати и реализирани промени може да обезсмисли работата на съвета и да остане впечатлението просто за отбиване на номера и поредната празна демонстрация на откритост и гражданска активност.

________________________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
На фокус
                               
Проектът "Ефективни форми на гражданското участие в процеса на взимане на решения и контрол върху управлението" има за цел да фокусира вниманието върху обществените съвети като форма на гражданско участие в управлението.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟На фокус“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Ако сте гражданска организация и участвате в обществен съвет, имате преки впечатления и предложения, които искате да споделите, свържете се с нас тук.
Още по темата
Още от На фокус