Призиви за многохилядна армия в традициите на Варшавския договор, изобилни социални привилегии за военните и отказ от реформи. Многобройни, разнопосочни, често противоречащи си мнения и предложения за развитието на отбраната, в чиито поток се губят някои наистина ценни идеи и визии за армията. Това е основната картина на Обществения съвет по отбрана, който е един от най-активните граждански форуми, създадени към министерствата по идея на президента Росен Плевнелиев по време на служебното правителство в отговор на очакванията от февруарските протести за повече прозрачност и включване на гражданите във взимането на решения от институциите.
Десетките организации, фондации и асоциации, съставени предимно от бивши военнослужещи, намериха широко представителство в Общественият съвет към Министерството на отбраната.
Достъпът до съвета е отворен за всички и дори без изрична покана, желаещите могат да изказват мнение. Затова и форумът нерядко се превръща в говорилня, сцена за протяжни монолози и отдушник за носталгични тежнения на хора, които отдавна не са в крак с времето. Смислени идеи и въпроси потъват в общите приказки, тъй като липсва механизъм, по който предложенията на участниците в съвета да се систематизират, анализират и ако се намери за нужно, да се реализират.
Основната цел на съвета според политическото ръководство на министерството е да "консолидира обществената подкрепа за отбранителната политика", която обаче отстъпва място на традиционните армейски искания за "компенсации", които дразнят хората извън въоръжените сили и се определят от тях като “привилегии“ на гърба на данъкоплатеца.
До момента не се използват и широките възможности, които предоставя подобен форум, да се търси консенсус за прокарване на непопулярни мерки.
Общественият съвет като инструмент за социални придобивки
Военното министерство организира заседания на съвета по различни теми като социалната политика, присъствието в медиите, военната индустрия и други, но обсъжданията обикновено излизат извън предварително зададения дневен ред и стигат до съвсем различни въпроси, като например ролята на ловно-рибарските съюзи в отбраната на страната.
Тема, която обаче никога не слиза от дневния ред, е тази за необходимостта от по-сериозно материално осигуряване на военнослужещите.
"Съветът трябва да се съсредоточи в проектите, които касаят социалната сфера и да не се влиза в дебат по въпроси като въоръжението и други по-специфични теми", коментира пред Меdiapool шефът на единствената професионална организация в армията офицерска легия "Раковски" Иван Милов.
Милов тази година мина в резерва заради решението на предишното правителство да въведе изискване за пенсионна възраст и за военните. Неговата съпротива срещу промяната се споделя и от всички други участници в съвета.
Прави впечатление отсъствието на каквито и да било защитници на непопулярни реформи.
Военните традиционно не приемат мненията на работодателски съюзи и неправителствени организации, които настояват за по-късното им пенсиониране и стесняване на кръга от "привилегировани" само до служителите, пряко изложени на риск. Те обаче не са представени в съвета, в който като цяло е слабо присъствието на хора, които не са преминали през военна служба.
При това положение трудно може да се очаква да се води дебат за някакви реформи, тъй като повечето присъстващи са повече или по-малко единодушни в мнението си за съхраняване на статуквото и отпор срещу промените.
Ситуацията прилича на вица за реформата в гробищата - не можеш да очакваш подкрепа отдолу.
Затова едва ли е странно, че съветът безусловно и категорично подкрепи намерението на военния министър Ангел Найденов (БСП) да спре планирани съкращения и да върне старите условия за пенсиониране, което беше оспорено от президента и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев.
Съветът като отдушник за проблеми
Отсъствието на ясен регламент за заседанията на този обществен съвет го обрича на разнопосочно говорене и непрестанно излизане от първоначалната тема. А стремежът да се даде думата за изказване на колкото се може повече хора понякога ограничава възможностите на най-подготвените да развият тезите си. На моменти заседанията се превръщат и в арена за лична изява на различни специалисти, търсещи признание.
Според Милов например, съсловните организации трябва да имат по-голяма тежест в съвета.
На подобно мнение е и председателят на синдикат "Отбрана" към КТ "Подкрепа" Тодор Воденов, според когото е по-удачен съвет с по-ограничен състав - съсловните организации, представители на политическото ръководство на МО, президентството и някаква форма на гражданска квота.
Според него в съвета трябва да участват хора с по-тежка отговорност, за да не се превръща в среща на група пенсионери с носталгични чувства и инструмент на МО да демонстрира псевдо откритост.
Според Воденов истинска прозрачност би било да се качи на сайта на ведомството информация за изпълнението на всички политики, харченето на всеки лев за отбрана, както и предварителна информация за всички предстоящи промени.
Журналистът и авиоексперт от списание "Криле" Димитър Ставрев, който е един от постоянните участници, смята, че за да е по-ефективен съветът, са нужни правила, които да ограничат хаотичното говорене.
По време на заседанията често се изразяват лични проблеми или се стига до популярни констатации като тази, че "вече нямаме армия", дали да не се помисли за връщането на донаборната служба и други коментари, несвързани с реалната отбранителна политика.
Има обаче и много точни и обмислени предложения, които могат и би било добре да се ползват от ръководството на военното министерство.
Ставрев определи като добро предложението след като няма финансови средства за ново въоръжение и техника, вниманието да се пренасочи към поддържането на наличните, в които все още има потенциал.
В тази връзка според него би било добре да се помисли и за конкретен механизъм, по който предложенията да се реализират в конкретни политики, за да не остават само на масата.
Привеждане на думите в действия
В идеалния си вариант съветът трябва да действа като посредник между министерството и обществото и да се опита да подобри влошения имидж на военните от една страна, а от друга, да бъде използван като арена за постигането на консенсус по политики.
Към момента обаче повечето от мненията са много поляризирани и не се правят усилия да се постигне някакво съгласие.
Работата на министерството също не става по-прозрачна за гражданите, въпреки че трябва да се отчетат и усилията на МО да публикува стенограми от заседанията на специалeн сайт, който отразява дейността на съвета.
Важни за обществото теми като финансирането на различни политики в армията, аргументите за различни назначения, изпълнението на обществени поръчки, състоянието на техниката и др. остават скрити зад “националната сигурност“.
Ако това не се промени, липсата на резултати и реализирани промени може да обезсмисли работата на съвета и да остане впечатлението просто за отбиване на номера и поредната празна демонстрация на откритост и гражданска активност.
________________________
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
28 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Така наречената армия е една ламя, в която се изсипват огромни суми пари и ефект никакъв. Ефект има само за т. нар. военнослужещи. Имат работа, взимат заплати, дават им жилища, пенсионират се рано, вимат 20 заплати накуп, взимат големи пенсии, пак работят като военни след пенсията,ползват социали придобивки, ползват почивни бази. Думата е ПОЛЗВАТ. Приносът им към обществото е минимален, пазят ни - от кого? Нали сме страна член на НАТО- значи ни трябват сили за участие в мисии зад граница, военно въздушни и морски сили и гранични войски. Другото може да бъде включено в борбата с бедствии и аварии. Останалото да си ходи.
ПОВЕЧЕТО ЛИЦА В АРМИЯТА НИ СА АБСОЛЮТНИ ПАРАЗИТИ.ТРЯБВА НИ СИМВОЛИЧНА АРМИЯ А НЕ БРЪЩОЛЕВИЦИ НА НОСТАЛГИЧНИ ПАНСИОНЕРИ.НЯМАМЕ ИЗЛИШНИ ПАРИ ДА ХРАНИМ ХРАНТУТНИЦИ И НЕПОЛЕЗНИ НИКОМУ А САМО НА ТЯХ СИ ВОЕЕННИ
Пиночет, нашите войници "душат" барут зад граница, а някой ги връщат и в ковчези още от 1992 г.Ама къде толкова акъл, че да го знаеш!
Те не могат да заработят пари даже за газираната вода дето им я сервират.Плевналийски глупости и имитации на откритост.
Ген. Аугусто Пиночет: 21-ви, не ти ли се струва , че дъвчиш глупости? Точно по време на този министър наши части бяха изпратни в Ирак и Афганистан и се справиха много добре. Тези наши войници помирисаха барут , за разлика от тебе и другите комуняги в армията, които сте ненужни и вредни. Същите тези , които бяха в Ирак и Афганистан трябва да заемат сега водещи позиции в армията, а останалите комуняги трябва да бъдат изритани.
Добре е, че има такъв съвет, дори да се събират стари познати да обменят идеи иначе хубаво е да поканят Георги Ганев и друготе либерали
До № 22
Кой си ти дето хортуваш от името на войниците, а оставаш анонимен, бре джанъм? И приказките ти много комунистически ми се струват!? Да не си някое ЗКПЧ, а? Ьми де беше ти бе многознайко, когато избраха за нач.щаб на българската войска, един паж?! Един слуга, някакъв книжен плъх, който не се свени да замени най-висшият войнишки пост във войската с раболепното място на секретарка, и то на Гоце!? По голямо унижение от това, здраве му кажи! Но тези мой думи се отнасят за истинските български …
войни, не за измислените комунистически червени боклуци! Червени боклуци в шенели имаше мнооого преди години. И те, именно те съсипаха т.н. българска армия! Никой, ама никой не ви уважаваше през годините на соца, всезнайко! Викахме ви "тъпи шапкари" и какви ли не обидни прозвища си бяхте извоювали! "Извоювали" си бяхте и десетките привилегии, за заплати, за пенсии, крадяхте от войсковите складове и продоволствие като за последно! Ето това беше червената БНА, крадливо червено котило! И сега борбата ви е за кокала - да се пенсионирате на 35-40 години, да гушнете 20-те заплати и да станете нощни пазачи с полковнишки пагони! Пфу, негодници такива!Дори при Тодор Живков нямахте право на пенсия и заплата, а сега...Аньо поне опита да направи реформи, започна ги човека, ама с червен боклук за материал работа не става, г-н генерал!!!
Лицето Аню е Ньойски не само заради съкращенията, но най-вече заради унижението на армията
Лицето Аню е Ньойски не само заради съкращенията, но най-вече заради унижението на армията
Красен Гоцеделчевски
otbrana.com
Този лисунгер вместо да си стои в дупката , излезе да дразни пак с умнотиите си българските военнослужещи. И най-важното е, че си вярва. Взе пак да се пери , за да го забележат и ако може в патакламата на едни нови избори пак да се набута на някое топло местенце като военен експерт. …
Ама такава е породата на ренегатите и предателите. Те сменят барикадите уж за доброто на отечеството и армията. Но всъщност ги предават. Предават и себе си в името на личното си его и личния си интерес. Наглостта на този бивш генерал и бивш министър минава всички граници на благоприличие и воинска почтеност. Да пратиш войската в нокаут, да я унижиш и принизиш до шепа бутафорни батальони и после сам да се надсмиваш над стореното. Анювщина, брато, анювщина!
Говори за бутафорното батальонче във Враца. Съгласен съм, че вече не бива да се прави от къща колиба. Но кой го направи такова това батальонче ? Помните ли арогантните приказки на Аню към жените и семействата на уволнените войници от Враца ? Помните ли, че това «бутафорно» батальонче бе гордост за България по време на мисиите му в Ирак и Афганистан ! Помните ли, че воините от града бяха на първия час, когато в областта възникваха бедствия и аварии ? Да припомням ли за славната история на поделението в града под Вола? Щом това батальонче е за Аню такова, то в помислите му в същата редица фигурират и батальончетата в Хасково, Благоевград и Шумен. Представяте ли си пренебрежението и високомерието, с което се е отнасял Ньойски към всички закрити поделения по негово време на картата на България. На генерал Михов поне му беше мъчно за съкращенията. Генерал Колев се бореше като змей и дори заплашваше военния министър с фактори отгоре. Да не говорим за генерал Петров, който бе дисциплинарно уволнен, защото застана на армейската амбразура.
А Аню какво направи? Застана под крилото на Боко и Цв. Цв. и вършеше всичко, което му нареждаха висшите полицаи на държавата. Финансистът Дянков го омотваше, както юпи дебелобуз фелдфебел и армията страдаше.
Армията страдаше унизена !
Страдаше, когато бе лъгана за заплати и празнични добавки !
Страдаше, когато бе унижавана заради жилища и квартири !
Страдаше със стотиците безпринципни уволнения – най-вече в големите воински щабове!
Страдаше от жестоките промени в закона и законите, които водеха до напускането на армията на най-читавите и умни български офицери !
Страдаше от безумните мерки по пенсионирането на военните!
Страдаше от отнемане на десетки социални прпидобивки!
Страдаше от публичното унижение на генералите, чиито преклонени главици Ньойски сечеше ,както си поиска !
Затова войската го нарече Ньойски. Не само заради съкрашенията, но и заради униженията, заради смачканото самочувствие, заради рейтингът, който се срина до най-ниското ниво за цялата история на войската.
И на всичко отгоре този човек има очи да говори. Гьонсурат, братле, гьосурат! Да се крие в дупката във Варна, защото има хора, които ако го срещнат, няма да се размине с храчка. Та нали и като генерал той носеше отговорност за всичко, което ставаше във войските. Та нали беше заместник на Сухопътните войски. Нали стигна до заместник-началник на ГЩ. Нали го пращаха по конгреси на БКП за да дава ъкъл после и следи за правата линия. Не помни ли как преписваше като аташе в Англия препоръки за развитие и на нашата армия, които за съжаление бе разбрал криво. Това е Ньойски. Върти, суче – той винаги е прав. Не признава, дори когато негови хора станат предатели, когато го критикумат и октляво и отдясно. Дори когато е никой, не осъзнава защо е ненавиждан от всички.
Като генерал Аню не бе долюбван от войската. А като министър ще остане най-мразеният министър, и то не само от годините на прехода насам. Българските войници не го харесват, мразят го.
Материалът се публикува със съкращения
Когато патриотизмът е заменен от система от привилегии се ражда старото соц. мислене.Какво може да се очаква от хора възпитани в любов към СССР и световния комунистически ред. Тези, последните, вече ги няма, но мисленето не се променя.
В армията трябва да има някакъв друг стимул освен привилегиите, въпреки че голяма част от хората отиват там заради това. Би трябвало този съвет това да обсъди- какви нови стимули за постъпване и служене в Българската армия да се въведат, така че хората да не си мислят само за изгодата от това да бъдат на държавна (т.е на данъкоплатеца) издръжка.