Обществено значимите дела се бавят не по вина на съда

Това правителство е дало обет да срине организираната престъпност и репутацията както на кабинета, така и политическото бъдеще на вътрешния министър Цветан Цветанов зависят от изхода на тази битка. Такова мнение изрази изпълнителният директор на Фондация "Риск монитор" Стефан Попов при представянето във вторник на изследване за хода на 18 ключови дела.

На дискусията бяха обсъдени причините, поради които в обществото се налага усещането, че съдебната система работи бавно, неефективно и не правораздава справедливо.

Стефан Попов смята, че съдът трябва да бъде активен и представителен при диалога с МВР, за да бъде равнопоставен на говоренето от страна на изпълнителната власт.

Съдия Красимир Шереджиев от Софийския апелативен съд заяви, че чрез медиите обществото трябва да влезе в залата, за да види кой как правораздава. Според него в последната година съдът е бил демонизиран неоснователно. Той смята, че съдебната реформа не е работа на съда. "Ние трябва да бъдем наблюдавани. Съдиите имаме интерес нашата работа да бъде прозрачна", каза той.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че когато някой не работи качествено и е корумпиран, този някой си има име, а упреците не могат да бъдат отправяни генерално към всички.

Политици и магистрати обаче влязоха в спор кой трябва да реформира съдебната система. Според представители на ДСБ, поканени на форума, съдебната система в рамките на конституционната си позиция трябва да даде заявка за своята реформа.

Магистратите обаче заявиха, че не е работа на съдебната власт "да си подрежда къщичката".

Говорителят на Съюза на съдиите в България Нели Куцкова е стъписана от начина на мислене, според който, ако някой е пуснат от ареста, то съдията непременно е корумпиран.

Именно "неудобни" съдебни решения по мерки за неотклонение отключват гнева на вътрешния министър срещу представителите на Темида.

Една от най-тежките констатации в доклада на "Риск Монитор" бе, че има дела, чиито мотиви се изготвят година и осем месеца след приключването им.

В анализа попадат знакови процеси като тези срещу братята Маргини, близкия до БСП Марио Николов, бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившият директор на НАП Мария Мургина, енергийния бос Христо Ковачки, както и дела срещу магистрати, политици и митничари.

По повечето от приключилите дела доминират оправдателните присъди. В процесите с осъдителни присъди правят впечатление опитите на адвокатите да бавят хода им.

Общото заключение в изследването е, че обществено значимите дела не се бавят по вина на съдиите.

Всички обвинения към органите на съдебната власт за прекалено забавяне хода на делата поради намеса на субективни фактори, се оказаха изцяло неоснователни, заяви Ралица Илкова, която представи доклада.

Обективните фактори, които бавят делата с години, са повече от субективните.

Все още не се обръща достатъчно внимание на обстоятелството, че грешките, допускани по повечето дела, се отразяват и на делата с обществен интерес.

Органите на досъдебното производство полагат сериозни усилия за срочното приключване на делата от висок обществен интерес, но представителите на прокуратурата се поддават на обществения натиск за приключване на досъдебната фаза в кратки срокове, което е в ущърб на обвинението, сочат изводите от изследването.

Изследваните дела са много сложни и с много доказателствени материали, които в не малко от случаите са излишни за доказване на обвинението. Друг фактор за забавянето са многото подсъдими и свидетели.

Изследването разкрива сериозни проблеми в работата на прокуратурата. Некачественото формулиране на обвинението е една от честите причини за отлагането и за връщането на делата.

Отчита се тенденция, според която по досъдебните производства непременно се внася обвинителен акт, а след това на съда се вменява отговорността за крайния изход от процеса.

Прокурорите са слабо активни по време на съдебния процес, което се обяснява с практиката на обвинителите да събират всички доказателства по време на разследването. В същото време прокурорите не правят опит да разгадаят защитните тези, които адвокатите градят по време на делото и да ги оборят с доказателства.

Държавното обвинение трябва да концентрира усилията си за по-успешно прилагане на материалния и процесуалния закон, трябва да разпределя усилията си по доказване на обвинението в съдебната и досъдебната фаза, препоръчва експертният екип.

От Върховната касационна прокуратура заявиха, че ще вземат предвид доклада и ще се набележат мерки за разрешаването на посочените проблеми.