Конституционният съд за агентите с картончета:

Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите

Всички сътрудници трябва да са равни пред закона, а работата за Държавна сигурност не накърнява доброто име

Обществото има право на цялата информация за ДС-агентите

Конституционният съд обяви официално решението си да откаже скриването на агентите на ДС с картончета. Основните аргументи на институцията са, че така ще се достигне до неравноправно третиране на лицата, които са сътрудничили на репресивния апарат, а и обществото има право на тази информация. КС припомня, че голяма част от архивите на Държавна сигурност са унищожени и картотеките с агентите (т.нар. картончета) понякога са единственото доказателство са осъществяваното сътрудничество.

"Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от Закона за досиета, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета", се казва в решението на съда, което е постановено единодушно с подписа на всички съдии. Докладчик по делото е Стефка Стоева.

 

Казусът възникна в началото на февруари, след като КС бе сезиран от Върховния административен съд (ВАС) за текста от закона, който разрешава осветляване на сътрудници и агенти на ДС на базата на документи, създадени само от служители на ДС.

ВАС настояваше агентите да се разкриват единствено по базата данни от личното им кадрово досие и разписки за възнаграждения. Съдът мотивираше искането си с възможността органите на ДС да са злоупотребили с права при попълването на картотеките. Подобно решение обаче щеше да скрие множество сътрудници на репресивния апарат заради голямото "прочистване" на архивите на ДС в началото на 1990-те години.

Повод за действията на върховния съд стана делото на бившия посланик в Германия и Турция Стоян Сталев, който бе обявен от комисията по досиетата като агент Маринов от Второ главно управление въз основна на картонче.

 

Конституционният съд припомня, че Законът за досиетата е плод на консенсус между всички парламентарно представени партии от 40-ото Народно събрание. Един от доводите за отказа е, че Комисията по досиетата е независим орган, който при оповестяването на сътрудниците не прави оценка на техните действия, а това е оставено на всеки български гражданин, който реши да се запознае с документите.

 

КС преценява, че в този казус има сблъсък между правото за ненамеса в личния живот и правото на достъп до информация, в който преимущество има правото за получаване на информация. До този извод се стига, защото Законът за досиетата засяга само хора, заемащи публични длъжности, които се ползват от по-ниска степен на защита на личния живот.

 

"КС преценява, че правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури", се посочва в решението.

 

Конституционните съдии се позовават на две предишни свои решения – от 1997 г. и от 2001 г., според които "дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство".

 

"Правото на информация на отделните граждани е изключително важно, за да могат те да осъществяват информиран избор", се казва в решението.

 

Според КС парламентът е свободен да преценява въз основа на какви доказателства ще бъде обявявана принадлежността към ДС.

 

"Парламентът е преценил, предвид унищожаването на голяма част от личните и работните дела на секретните сътрудници, че принадлежност към посочените органи може да се установява с всякакви по вид документи от архивите им при осигуряване на гаранции за правата на засегнатите лица.

 

С включване на оспорените документи (картончета) сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на бившите тайни служби и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени, посочват конституционните съдии.

 

"Следва да се отчете и обстоятелството, че невинаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им. Съгласно чл. 18 и чл. 34 от приетата като доказателство Заповед № 3900/11.11.1974 г. на министъра на вътрешните работи такива са вземани от агентите в отделни случаи по целесъобразност", се казва в мотивите на КС.

 

Съдът напомня още, че лицата с установена принадлежност имат право на съдебна защита, поради което не споделя доводите на ВАС за нарушено право на защита.

 

Решението на КС да не скрива агентите с картончета стана известно на 27 март, но тъй като не бе подписано от всички съдии, бе обявено официално на 30 март.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: