Медийният експерт Георги Лозанов:

"Обществото се притеснява за свободата на словото"

"Обществото се притеснява за свободата на словото"

Свободата на словото започва да се връща в дневния ред на българското общество, което означава, че то е разтревожено и започва да се притеснява отново какво се случва, каза в четвъртък председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов по време на кръгла маса "Европа в медиите и медиите в Европа", посветена на Световния ден на свободата на словото.

"Падането на свободата на словото е тенденция и в други европейски държави в момент на криза. За да могат медиите да съществуват, им трябва ресурс и във връзка с генерирането на
този ресурс има заплаха за свободата на словото", добави той.

Според Лозанов обществото смята, че е най-добре от гледна точка на независимостта на медиите те могат да се самоиздържат. "Когато обаче парите им минават основно през спонсорство и реклама, тогава независимостта е все повече илюзия", коментира медийният експерт. Според него спонсорите и рекламодателите оказват влияние върху съдържанието на информацията.

"Преходът създаде много повече медийни канали, отколкото рекламно поле, така че все повече навлизат капитали от другаде и това започва да деформира картината, която стига до крайния потребител", обясни председателят на СЕМ.

По думите му в България има свобода на говоренето, но отбеляза, че свободата на словото е преди всичко свобода на слушането.

"Струва ми се, че българската свобода на словото като свобода на говорещите е много по-добре, отколкото свободата на словото на слушащите. Проблемът в нашата среда е, че има хибридни модели, където не можеш да различиш докъде е сериозната преса, къде е некачествената", смята Лозанов.

По време на дискусията като най-големи врагове на свободата на словото бяха посочени намаляването на гражданския натиск върху медиите, липсата на желание на журналистите да се борят срещу тези, които възпрепятстват свободата на словото, липсата на стимулиране от страна на читателите да се променят порочни практики, схващането, че информацията е продукт, и свръхкомерсиализацията на медиите.

Германският специалист Карл Гейбъл коментира, че в страната му най-висш приоритет е да се работи за истината. Според правилата в Германия журналистите нямат право да включват реклама в текстовете си под какъвто и да е вид, а приемането на подарък от репортер на стойност над 35 евро се смята за облагодетелстване.

"Ако при мен дойде издателят и ми каже за какво да пиша, аз имам правото да откажа и за това не мога да бъда санкциониран", каза още Гейбъл.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?