Обществото трябва да знае с кого спи президентът

Не трябва обаче да се стига до медиен терор

Доц. Георги Лозанов

Росен Плевнелиев предизвика немалко упреци заради публичната разгласа на връзката си със синоптичката от Нова телевизия.

Логиката им беше следната: независимо че вече не е, след като е бил, той остава президент, а един президент не трябва да занимава хората с личния си живот.

Точно обратното е обаче. Извън мандата си той би могъл да настоява вече за лична неприкосновеност, но нейният праг, докато е държавен глава, по условие трябва да е силно занижен.

Казано без задръжки, в обществен интерес е да се знае с кого спи президентът. И не само той, а всички политици, особено пък ако са на висок пост. Достъпът до личния им живот е част от публичната им роля.

Работата е там, че публичната роля е именно роля, вид маска – можеш да разбереш човекът зад нея колко добре я играе, но не и какъв е. Това става далеч по-ясно, когато го погледнеш "отблизо" - в частните му отношения, без прикритието на професионалната изява, според общовалидни човешки категории като честен-безчестен, верен-разпътен, скромен-алчен, чувствителен-груб и пр.

Правото на подобно надничане през ключалката на политиците идва от представителната демокрация – избираме ги, за да ни представляват, и в този смисъл те сме ние, което скъсява дистанцията помежду ни и ги прави обозрими. Честата съпротива и оплаквания от тяхна страна обикновено е израз на стремежа им да се ползват от привилегиите на властта, без да понасят тежестта ѝ, която най-общо се състои в това да нямаш тайни от избирателите си.

Разбира се, правото на интерес към личния живот на политиците не трябва да се превръща в повод за медиен терор над тях. Но в това отношение те са много по-защитени, отколкото обикновените хора. Особено ако обикновените хора са жертва на лична драма и след тях тичат репортери, за да продават на аудиторията чуждото страдание.

Споделяне
Още от Общество

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?