Обществото вижда борбата с корупцията като медиен репортаж

В представите на голяма част от българите борбата с корупцията се изчерпва с излагането на корумпираните пред медиите. Значителна част от обществото е напълно обезверена и няма никакво намерение да участва в каквито и да било форми на борба с това явление. Поради това значителен процент от хората възприемат като най-ефективна форма на противодействие подаването на сигнал за корупция до някоя медия, която да напише или излъчи репортаж. Обяснението е, че много малко хора вярват в институциите.

Това са основните изводи от проучване, извършено от Асоциация "Прозрачност без граници" със съдействието на германската фондация "Фридрих Еберт", което бе представено в петък.

Общо 41.5% от участниците в изследването заявяват, че въобще не биха подали сигнал за корупция. Ясна готовност да сторят това имат само 13% от българите. В същото време хора от всички социални групи декларират, че борбата с корупцията е основен приоритет за България. Повечето обаче смятат, че това е работа на някой друг.

В отговор на въпроса „Към кого бихте подали сигнала си за корупция?“ 24% от участниците в изследването посочват медиите. Под 20% биха подали сигнал в полицията, а около 15% - до новата комисия "Антикорупция". Това показва, че създадената от ГЕРБ институция стартира с голямо недоверие. Още по-ниски са процентите на доверието към прокуратурата и инспекторатите в изпълнителната власт.

"Борбата с корупция е приоритет за всички социални групи. Гражданите искат повече действия и по-малко думи", коментира Ваня Нушева от "Прозрачност без граници".

Гражданите обаче не желаят да съдействат за тази борба. Най-голяма готовност да подават сигнали за корупцията имат служителите в държавната и местната администрация, както и хората със свободни професии, които имат високо образование и се занимават с интелектуален труд – около 20%.

На този фон само 8% от хората в селата са изявили готовност да подадат сигнал за корупция. Сред безработните и домакините процентите варират между 4 и 6%. Основният аргумент за хората с ниски доходи и образование е, че нищо не зависи от хора като тях.

"Изследването показва, че корупцията се приема от обществото като обяснение за всички проблеми. Корупцията е начин и инструмент на властване. Смята се за доминиращ тип отношение към властта. Власт и корупция се мислят от обществото като неща, които са свързани помежду си", коментира политологът Антоний Гълъбов, който от години работи заедно с "Прозрачност без граници".

Тълкувайки данните, Гълъбов обясни, че страхът е основната мотивация за липсата на желание за подаване на сигнали, а наред с това идват недоверие към властта и към собствените възможности.

"Дълбоката социална непълноценност на част от хората е това, което позволява на корупцията да се разраства", коментира Гълъбов. Според него показването по медиите се въприема като максималната възможна санкция, защото хората не виждат как някой с власт ще бъде разследван и осъден.

"Един от начините за борба с корупцията е да се работи активно върху намаляване на усещането за социална изолация. С изявлението "Аз нищо не мога да направя" хората се опитват да се оневинят за корупцията", каза Гълъбов. Той допълни, че заради смяната на поколенията се забелязва все пак по-голяма готовност за участие в протести и подписки.

Иначе над 70% от българите настояват за разследвания за корупция на най-високо политическо ниво. За близо 60% най-голям проблем във властта са търговията с влияние, роднинските назначения и конфликтът за интереси.