Общини и агроекология ще спасяват 308 млн. евро от селската програма

Земеделският министър намали риска от загуба на евросредствата до 30 млн. евро

Общини и агроекология ще спасяват 308 млн. евро от селската програма

Общините, агроекологичните плащания и тези за необлагодетелствани райони ще спасяват рисковите 211 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. Това стана ясно по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по еврофондовете и по земеделието. То се проведе в Министерството на земеделието и храните, като първоначално беше предвидено да бъде закрито за медиите заради ограничените места в залата, но след намесата на депутати журналистите бяха допуснати.

Програмата за развитие на селските райони е най-зле представящата се европейска програма, като през последните две години бяха отписани 91 млн. евро поради несправяне на България да усвои парите. Тази година обаче се очертава рекордна загуба на средства – 211 млн. евро, според доклада, предоставен от Министерството на земеделието на парламентарната комисия по еврофондовете, с който Mediapool разполага. От тях 52 млн. евро са по общинските мерки, а останалите по маерки от втората ос на програмата.

За сравнение рисковите средства по селската програма се равняват на почти същата сума, която се очертава по шестте оперативни програми – 276 млн. евро.

Министерството на земеделието е предприело мерки за намаляване на риска от загуба на средства в края на годината. "Ще направим невъзможни неща, за да не допуснем загуба на средства", обеща зам.-министърът на земеделието Явор Гечев, който отговаря за програмата. Началникът му – земеделският министър Димитър Греков обаче заяви, че реално в края на годината ще бъдат загубени до 30 млн. евро.

Министерството на земеделието е разработило три сценария за спасяването на парите. Оптимистичният предвижда да няма загуба, реалистичният – отписване на 27 млн. евро в края на годината, а песимистичният – загуба на близо 85 млн. евро, става ясно от представения доклад на земеделското министерство.

За този година Държавен фонд "Земеделие" трябва да разплати 398 млн. евро по селската програма, за да няма загуба на пари. До момента са разплатени 90 млн. евро, каза Явор Гечев. По думите му останалите 308 млн. евро ще дойдат от авансовите плащания на общините по текущите мерки (100 – 106 млн. евро) и от вътрешно прехвърляне на средства за плащания по агроекологичните дейности и необлагодетелствани райони (166.5 млн. евро). Останалите 35.5 млн. евро ще отидат по ускореното плащане по приключващи проекти през тази година.

Рискът да не бъде изпълнена програмата максимум е струпването на всички плащания в края на годината през декември, стана ясно от обясненията на зам.-министър Гечев. Той посочи, че по тази причина в ДФ "Земеделие" вече са командировани около 80 служители от регионалните звена. Тяхната задача ще е бързо да обработят постъпилите проектни предложения по общинските мерки за 132 млн. евро, да направят класирането, а след това да помагат и в обработката на исканията за плащанията, обясни Гечев.

Думите му идват на фона на несигурната обстановка във фонд "Земеделие" заради множеството взети отпуски и болнични от служителите след оставката на предишния шеф Румен Порожанов и назначаването на временно изпълняващ длъжността директор.

Общинските проекти – по обективни, а не политически критерии

Заради очакването да бъдат подадени повече общински проекти, които да надхвърлят предвидения бюджет от 132 млн. евро, Явор Гечев обеща, че класирането ще става по обективни, а не по политически критерии. Категорично няма да се взима под внимание дали кметът на дадена община е от управляващите партии или от опозицията, каза зам.-министърът. На първо място ще се гледа колко души обслужва реализацията на общинския проект. Други критерии са поредността на подаденото заявление, както и наличието на капацитет и средства за изпълнението на проекта.

Крайният срок за подаване на общинските проекти изтича в петък, като те могат да бъдат за ремонт на пътища, ВиК-мрежи, библиотеки, театри, културни институти и интернет на село.

В същото време стана ясно, че голяма част от изпълняваните в момента от общините проекти по селската програма се бавят и е поискано удължаване на сроковете за изпълнението им, което поставя под риск усвояването на средствата по програмата. Гечев не уточни колко общински проекта са с удължени срокове, каза само че са много.

Освен това се предвижда 14 общини, които са спечелили проекти за изграждане на пречиствателни станции на отпадни води по програмата, да получат допълнително още общо 13.1 млн. евро. Средствата се отпускат за да се достигане необходимото качество на пречистените отпадни води, защото в противен случай съществува риск да загубят внече отпуснатите средства по програмата, обясни Васил Грудев, и.д. изпълнителен директор на фонд "Земеделие".

Кметовете на 14-те общини са от всички политически сили и няма партиен подход при избора им, дори от управляващите партии са най-малко, отбеляза Явор Гечев. Пет общини - Петрич, Айтос, Несебър, Сапарева баня и Септември, се управляват от кметове избрани с инициативни комитети. Три са на ДПС – Белица, Сатовча и Якоруда, а четири на БСП и земеделски партии – на Симитли, Тетевен, Садово и Баните, Смолянско. Две общини са на ГЕРБ – Кочериново и Калояново.

Допълнителни 166.5 млн.евро за агроекология

Най-голямото прехвърляне на средства е вътрешно разместване по втората ос на програмата от мерки, по които няма интерес към такива с повишен интерес. Така се осигуряват допълнителни 166.5 млн. евро по мярка 212 "Плащания за природни ограничения на фермери в райони, различни от планинските" и по мярка 214 "Агроекологични плащания".

Средствата са за сметка на бюджетите на други четири мерки - мярка 211 "Плащания за природни ограничения на фермери в планински райони" (59.6 млн. евро), мярка 213 "Плащания по Натура 2000" (78.1 млн. евро), мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" (25.2 млн. евро) и по мярка 226 "Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности" (3.6 млн. евро).

По мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" се правят промени чрез въвеждането на нова методика, която предвижда увеличаване на разходите за създаване и поддържане на горите заради инфлацията.

Рибарската програма – загуба между 2 и 10 млн. евро

Рискът на загуба по програма "Рибарство" се оценява на между 2 и 10 млн. лева, е посочено в доклада на Министерството на земеделието до комисията по еврофондовете. Той е намален почти двойно, след като през август зам.-министърът на земеделието Валентина Маринова обяви, че рискови са 22 млн. лева.

До момента по рибарската програма, която е с бюджет от 101 млн. евро, са загубени 4 млн. евро.

Трудностите за реализация на проектите са свързани с невъзможността на публичните бенефициенти – общини и държавни учреждения, да осигурят средства за ДДС, който е невъзстановим разход, и отлагане на изпълнението на инвестиционни проекти заради икономическата криза. Има и редица прекратени договори заради невъзможност на бенефициентите да осигурят съфинансирането.

Притесненията са, че ако всички бенефициенти подадат исканията си за плащане през ноември, междинното звено да не успее да приключи проверките и изчисленията, така че сумите да бъдат одобрени за плащане, което може да доведе до увеличаване на загубените средства, е посочено в документа.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?