Общини се готвят за регионални водни войни

Промените в закона за водите може да доведат до избухването на “регионални войни” заради изискването един оператор да обслужва една област, предупредиха кметове. До напрежение може да се стигне в областите, където в момента има повече от един оператор. След тях са областите Кюстендил, Благоевград, Плевен, Габрово, Пазарджик и Ловеч – общо десетина. Ако местните оператори обаче се разберат, те ще могат да се сдружат в холдинг. Това предвиждат промените в Закона за водите, които се очаква да бъдат приети на второ четене от парламента през седмицата.

Как си представяте ВиК-Сандански да поеме управлението на Благоевградска област или ВиК-Троян на Ловешка, риторично питат кметове. Финансовите резултати на двете ВиК- дружества в момента са по-добри отколкото на тези в областния център. Още по-непонятно за кюстендилци е как ВиК-то в Дупница ще поеме управлението на Кюстендилска област. Ако разберат, че цената на водата им ще намалее, няма да има никакви проблеми, коментира кметът на Кюстендил Петър Паунов пред Mediapool.

Конкурентен подбор

За да не се стига до регионални войни, управляващите предлагат бъдещият областен воден оператор да бъде избран на конкурентен принцип. Така всеки един оператор в дадена област ще има шанса да стане регионален. “Това означава, че не прилагаме административен подход – от утре ти ставаш регионалния оператор. Напротив, ще има състезателен процес”, заяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев пред Mediapool.

За целта Министерството на регионалното развитие и благоустройството подготвя наредба за изискванията към водните оператори. Те ще са в три категории – технически, финансови и човешки ресурси.

ВиК-операторите ще имат срок от една година, в който да се приведат в съответствие с изискванията в наредбата. Онези, които искат да продължат работата си като оператори, ще трябва да подадат заявления за лицензиране в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Регулаторът ще каже кой отговаря и кой не отговаря на изискванията.

В тези области, където има повече от един оператор и те не се сдружат доброволно, а всички заявят, че искат да бъдат оператори, изборът ще се направи от местната водна асоциация чрез обявяването на конкурс, обясни процедурата Симидчиев.

С поемането на областта от един оператор на базата на конкурентен подбор, ще стане ясно и дали кметовете хитруват с цената на водата. Сега голяма част от общинските ВиК-дружества скрито субсидират по нареждане на кмета цената на водата и населението не плаща реалната ѝ стойност. Този модел е неустойчив в бъдеще, защото може да доведе до фалит на дружеството. Така с окрупняването на сектора ще се сложи край на този модел, надяват се от Министерството на регионалното развитие.

Язовирите – под контрола на три министерства

Управляващите са се отказали от първоначалната си идея всички големи язовири да минат под управлението на Министерството на икономиката, а малките – на Министерството на земеделието. Вместо това са решили да запазят старото положение. Така държавното предприятие “Язовири и каскади”, което е от структурата на НЕК, ще продължи да управлява 27-те големи язовира, както и досега. Други девет големи язовира остават в активите на ВиК- дружества, които са собственост на Министерството на регионалното развитие. Останалите 164 големи водоема влизат в “Напоителни системи”, което е под шапката на Министерството на земеделието и храните.

Общо големите язовири в страната са около 200, а всички – близо 2800.

Преценихме, че язовирите ще се стопанисват по-добре от ресорните си министерства и за това оставихме старото положение, коментира пред Mediapool Любен Татарски, шеф на парламентарната комисия по регионално развитие, която е водеща.

С управлението на големите язовири нямаме проблеми, те се стопанисват добре, каза зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев пред Mediapool. Според него проблемни са малките язовири.

По тази причина е решено всяка община сама да заяви кои язовири иска да си запази, като за целта ще трябва да приложи план за действие как ще стопанисва и управлява съоръжението. “За язовирите, които не го направи, се намесва държавата. Тя не им взима собствеността, управлението им се поема от “Напоителни системи”, обясни Симидчиев.

Всички язовири с неизяснен статут, които нямат документи, стават обаче държавна собственост, за да не стане беля с тях и да не се повтори случаят с наводнението в село Бисер, допълни Симидчиев.

Без национализация на активите

Управляващите са отстъпили и от идеята си за одържавяване на активите и така отново ще остане сегашното положение. Това стана след съпротивата на кметовете и заканата на опозицията да сезира Конституционния съд.

“Предложението ни за делене на държавна и общинска инфраструктура по отношение на довеждащите водопроводи да са държавни, а от там нататък да са общински, не се възприе. Приехме сегашният принцип – всичко е общинско, с изключение на активите, които осигуряват услуга на повече от една община”, каза Симидчиев.