Общини тънат в неусвоени кредити за милиони

Дълговете на местната власт нараснали с една трета само през 2010 г.

Част от българските общини вземат кредити за милиони левове за проекти, които не се реализират и парите не се усвояват, други рязко увеличават дълговете си, а трети забавят погасяването на борчовете си, а четвърти пропускат да информират финансовото министерство за взетите заеми. Това сочи проверка на Сметната палата за възникването и управлението на общинските дългове през 2010 г., чиито резултати бяха обявени в понеделник.

Според одита 24 общински заема стоят неусвоени, 24 общини не са въвели в Централния регистър на общинския дълг навреме информация за обслужваните заеми, 192 общини погасяват навреме кредитите си, а 22 – бавят плащанията си.

Към края на 2010 г. общинският дълг се е увеличил с над 210.248 млн. лв., достигайки 842 450 019 лв., което е с около една трета повече спрямо предходната година Просрочените плащания са за над 1.477 млн. лв.

Община Пещера например е теглила четири заема за 10.512 млн. лв., които си стоят непокътнати. Местната власт във Варна не усвоява заем за 3.836 млн. лв. по неясно какви причини, а в Троян – за 4.517 млн. лв. И при трите общини не е ясно защо парите не се използват. С неусвоени кредити са и Пловдив, Стражица и Кирково.

Тридесет и две общини са увеличили през 2010 г. общинския си дълг с повече от 50 на сто спрямо предходната година. В 22 общини общинският дълг е нараснал повече от два пъти, което рязко повишава рисковете за обслужването им. За какво са теглени тези заеми също не е ясно.

За 82 общини, чието съотношение между плащанията по общинския дълг и собствените приходи е по-голямо от 30 на сто за периода от 2010 г. до 2013 г., има повишен риск за обслужването на общинския дълг. За 2010 г. броят им е 44, за 2011 г. – 47, а за 2012 г. - 15, сочи одитният доклад..

При тридесет случая съотношението дълг – приходи надхвърля 100%, което е предпоставка за сериозни финансови проблеми за съответните общини. За обезпечаване на необходимите средства за годишните плащания по дълга в тези общини през периода от 2011 г. до 2013 г. ще е необходимо рефинансиране на дълга, свързано с допълнително нарастване на размера му, удължаване на срока на погасяването му, или искане за увеличаване на трансфера от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като източник на финансиране на дълга са собствените приходи и общата изравнителна субсидия), влияещо негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година.

При 14 общински заема е открито, че са усвоени повече средства от договорените в кредита, без местните власти да обясняват как се е получила това. Например община Добрич е използвала с над 5 млн. лв. повече от кредит за инвестиционни проекти в градската среда. Община Перник също е изразходвала с 5 млн. лв. повече от договорен кредит за максимум 440 хил. лв., Радомир – с близо 4.5 млн. лв. повече от отпуснатите ѝ 275 хил. лв.

Кметовете на 56 общини не са изплатили навреме на министъра на финансите и Сметната палата годишния си отчет за състоянието на общинския им дълг през 2010 г., сачи още проверката на Сметната палата.

Споделяне

Още от Бизнес