През 2023 година в 22 общини – с две повече в сравнение с 2022 година – няма аптека. В още 42 общини пък има само една. Общият брой на аптеките за 2023 година слабо намалява до 3252 (от 3296 през предходната година) по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Разположението им продължава да е концентрирано в големите общини и големите населени места – в София те са 725, в Пловдив – 219 и във Варна – 181. Общините без аптека са едни от най-малките в страната и в тях достъпът до лекарства остава силно ограничен – това са например Трекляно, Антоново.
Ако направим преглед на средния брой население, обслужвано от една аптека, ще видим, че най-добре осигурено с аптеки е населението на някои туристически общини – черноморските общини Несебър, Приморско и Царево, както и община Банско. В тази категория попада и община Челопеч, която разполага с 2 аптеки, обслужващи средно по 725 души.
На другия край на спектъра са общини като Добрич – селска (в която една аптека обслужва 16,6 хиляди души), Тунджа (която разполага с две аптеки, обслужващи средно по над 10 хиляди души), Аврен и Джебел, в които наличните аптеки обслужват най-голям брой население. Средно за страната една аптека обслужва 1988 души.
В контекста на ограничения достъп до аптеки и лекарства в малки и отдалечени населени места, ще отбележим и че в момента тече обществено обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Сред разнообразната палитра от предложения проектът предвижда и промяна по отношение на търговията на дребно с лекарствени продукти, които се продават чрез автомати, а именно – тя да може да се извършва и чрез автомати, които не са разположени на територията на аптеката или дрогерията, но само в рамките на съответната административна област, в която се намират.
Това е малка стъпка в правилната посока към подобряване на достъпа на гражданите до лекарства за лечение чрез премахване на излишни регулации и ограничения. Въпреки това обаче могат да бъдат предприети и допълнителни гъвкави мерки, например:
- Улеснено откриване на филиали на аптеки;
- Мобилни аптеки;
- Мобилни екипи, включващи медицински лица, които да имат възможност да доставят лекарства;
- Доставка на лекарства до домовете от онлайн търговци на база на електронна рецепта и др.
Повече информация за възможностите за разширяване на достъпа до лекарства можете да откриете тук.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Аптека може да нямат, ама всяко село има кръчма. Търсене и предлагане - това е то!
И пътническите влакове не могат да си покрият разходите и държавата налива милиарди в БДЖ. Защо не налее и няколко милиона в аптеки там където няма. Защото целта е обезлюдяване на територии и заселването им с пришълци.
Не е работа на държавата да открива и закрива аптеки и всякакви други магазини. Ако има търсене за нещо, ще има и предлагане. Нали това е пазарна икономика, за която работи и авторката на тази статия.
Малките общини са изоставени. Няма аптеки , няма болници, няма дори и лични лекари. Държавата стриктно спазва закона на Остап Бендер " Делото на давещия е на самия давещ"