Общините искат спешно размразяване на санирането

Програмата не е спряна, отговори регионалното министерство

Снимка: БГНЕС

Общините и регионалното министерство влязоха в задочен спор заради проблеми с договорите за безплатното саниране на панелните блокове.

Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) настоява незабавно да се размрази програмата за санирането, заяви председателят на управата му и кмет на Велико Търново Даниел Панов на общото събрание на организацията в четвъртък.

Много от общините имат вече подписани договори с Българската банка за развитие (ББР), която отпуска финансирането, и при сегашната ситуация не знаят как да продължат изпълнението им, поясни Панов.

"В момента не разплащаме финансов ресурс за изпълнени дейности, тъй като договорите са спрени и изпълнителите могат да ни търсят съдебна отговорност“, каза Панов.

Затова сдружението ще поиска в началото на следващата седмица спешна среща с регионалния министър Спас Николов, за да получи яснота за бъдещето на програмата и възможните варианти за действие на общините.

Междувременно регионалното министерство разпространи съобщение, според което не е вярно, че програмата е спряна или замразена, и че "програмата има гарантирано държавното финансиране от 2 млрд. лв., които ще обезпечат всички сключени до януари 2016 г. договори за целево финансиране, които са 2022“.

Реално от въпросните 2 млрд. лв. с Бюджет 2016 бяха осигурени само 1 млрд. лв., а другата половина от сумата ще се осигури от заеми през Българската банка за развитие, които впоследствие ще се връщат от хазната.

От МРРБ посочват още, че поради индикации за "зачестили случаи на недоволство от бавния процес на анексиране на договорите за целево финансиране от страна на Българска банка за развитие министър Спас Николов е пратил две писма – на 14 и на 22 февруари, до банката с указания да бъдат подписани всички заявени искания за сключване на анекси към текущите 2022 договора.

"Всички плащанията по вече сключените договори между общините и избраните изпълнители за отделните дейности по обновяване на сградите се извършват от ББР и регионалното министерство не е част от този процес“, добавиха от ведомството.

Въпреки указанията на регионалното министерство обаче Българската банка за развитие е издала свои указания към общините на 10 февруари, според които, за да се подпишат анексите към договорите за целево финансиране, е необходима бележка от МРРБ за наличен финансов ресурс по националната програма и втора декларация за допустимост на дейностите и разходите по съответната сграда. Идеята е да не се плаща за недопустими разходи като например озеленяване или ремонт на асансьор, каквито бяха засечени от регионалното министерство.

Засега не е ясно дали ББР ще приеме писмата на регионалния министър като удостоверяващи наличието на финансов ресурс за покритие на програмата.

Въпреки твърдението на МРРБ, че програмата не е замразена обаче, в момента е прекратено сключването на нови договори. Засега няма пари и за договорите, сключени след януари 2016 г. Средства за тях едва ли ще се намерят и в близко бъдеще, защото първо трябва да се осигури вторият милиард за покриването на обещаните 2022 контракта, а той не е заложен в Бюджет 2017.

Сдружението на общините ще настоява да обсъди и друг проблем с регионалния министър, стана ясно още по време на общото му събрание.

Става въпрос за договарянето на общинските проекти за образователната инфраструктура по програмата "Региони в растеж". В момента 22 общини не могат да подпишат договори, тъй като стойността на подадените проектни предложения е значително по-голяма от наличния ресурс, твърдят от НСОРБ. Даниел Панов посочи, че сдружението ще настоява за наддоговаряне като се пренасочат средства от други мерки, към които интересът е ограничен.

Общините отново отправиха към партиите преди изборите свое старо искане до 2% от подоходния данък да остават в местните хазни. Подобен ангажимент през 2014 г. пое ГЕРБ, но идеята на общините бе трансформирана в предложение на бившия финансов министър да се даде право на местните власти да прибират до 2 процента над данък общ доход. Това изкривяване на предложението на сдружението предизвика огромен скандал и ГЕБ се отказа от него.

Според изпълнителния директор на НСОРБ Гинка Чавдарова трябва да се преустанови практиката непрекъснато да се възлагат ангажименти за общините с нулев финансов ресурс за тяхното изпълнение. Тя даде за пример като такава практика законовото изискване от 5-6 години всички публични сгради да имат достъп за хората с увреждания и нулев ресурс за постигането на това законово изискване.

Общините настояват и за нов закон за местните данъци и такси, за равнопоставено финансиране на държавните и общинските пътища и др.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?