Общините излязоха виновни за забележките на ЕК по рамката за еврофондовете

От Министерството на финансите (МФ) потвърдиха информацията на Mediapool от сряда, че Еврокомисията е поискала от България да фокусира по-точно приоритетите на страната в националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г. Това стана ясно от думите на директора на “Управление на средствата от ЕС” в МФ Боряна Пенчева, която в петък участва в семинар на усвояване на европейските фондове.

Референтната рамка е един от основните документи, с които България предлага приоритетите си за финансиране от еврофондове за следващите седем години. Работният документ, който българското правителство е изпратело в ЕК, е бил върнат с мотива, че в него не са посочени ясни приоритети.

Според обясненията на Пенчева, несъвършенствата се дължат на кратките срокове, в които е бил изработен документът. Министърът на финансите Пламен Орешарски допълни, че България е една от първите, представила в ЕК работен вариант на стратегическата рамка.

“Общините ни представиха добре написани програми, в които прекрасно обясняваха как ще се направи всичко”, поясни Пенчева. Тя уточни, че от ЕК са поискали от финансовото министерство да определи ограничен брой проекти и да посочи във времето етапите, по които ще ги реализира.

Имаме план как да преодолеем критиките, каза Пенчева. Приоритетите ще бъдат преработени съвместно от екипи на МФ и ресорните министерства.

В програмите влизат най-мащабните проекти

На 5 октомври Брюксел трябва да се произнесе дали одобрява окончателния текст на документа. Рамката за подкрепа от ЕС предвижда за седемгодишния период България да получи 11 млрд. евро, които трябва да бъдат усвоени на базата на предварително подготвени проекти и в изпълнение на ясно записани и консенсусни национални приоритети.

Основните оперативни програми, които на по-ниското ниво ще очертават приоритетите на държавата през посочения период, са “Транспорт”, “Околна среда” и “Регионално развитие”, посочи Добринка Кръстева, началник отдел “Стратегически инвестиции” в МФ.

В трите програми ще влязат само най-мащабните проекти, които се вписват в общата европейска политика за този период и ще се финансират от кохезионния и структурните фондове.

В оперативната програма “Транспорт” ще влязат само проектите по “трансевропейските транспортни оси” на железопътната и пътната мрежа. По отношение на шосетата, от тази програма ще се финансират проектите за магистралите и първи и втори клас пътища, които обаче попадат в мрежата на бъдещите европейски планове. По програма “Транспорт” ще се финансират и проектите за изграждане на интермодалните превози и подобряването на условията за корабоплаване по река Дунав.

В приоритетите за “Околна среда” ще се включат тези проекти, които са свързани с отпадъчните води на населените места с население над 2000 жители, третирането на отпадъците и опазване на биологичното разнообразие.

Проектите за питейните води ще се финансират от оперативна програма  “Регионално развитие”, но те отиват по-назад в приоритетите за безвъзмездно финансиране от европейските фондове и затова много по-малко пари ще се отделят за тях, обясни Добринка Кръстева. По програма “Оперативно развитие” ще се финансират и проектите за онези второкласни шосета, които не са част от трансевропейската пътна мрежа и за трети клас пътища.

Четвъртокласните общински пътища ще се финансират от националния стратегически план за развитие на земеделието. Приоритетно в програмата “Регионално развитие” ще се включат проектите за обновяване и развитие на градовете, както и за преодоляване на разликите между отделните региони. У нас това различие в икономическия и социален статус между гражданите се изразява в противопоставянето на град – село, коментираха специалистите. По тази програма ще се финансират и проектите за устойчивото развитие на туризма.

Бюджетът на европейските фондове няма да стигне за всички проекти, от които държавата ни има нужда, коментираха от финансовото ведомство. Затова ще се развиват само свързаните с националните приоритети.

Националната стратегическа референтна рамка, която ще представи България в Брюксел се разработва на основата на приетите секторни стратегии за развитие до 2015 година, уточни Добринка Кръстева.

Общините опраха пешкира

Много критики отнесоха общинските власти заради липсата на ясно дефинирани приоритети и организации. Боряна Пенчева обясни пред представителите на местната власт, че за разлика от средствата, които досега се усвояваха по предприсъединителните програми ФАР и ИСПА, по структурните фондове тръжните процедури ще се провеждат от крайните бенефициенти – т.е. самите общини. Министерствата ще бъдат само координиращите органи. И за разлика от досегашните европейски програми, правилата за усвояване на парите от структурните фондове били много по-строги.

По принцип формулата, която трябва да се спазва, е двегодишен срок от подписването на договора с изпълнителя на проекта до окончателното усвояване на средствата. За България като нов член ще има преходен период от три години.

За да им е по-лесно на местните власти да се ориентират в тръжните процедури, те ще се организират според българския Закон за обществените поръчки, поясни Пенчева. При тръжните процедури и договори за изпълнение на предприсъединителните програми ФАР и ИСПА трябваше да следват изискванията на ФИДИК.

Боряна Пенчева поясни, че досегашната практика по проектите ФАР и ИСПА показват, че средният срок за усвояване на средствата е 6-7 години. Което означава, че общините ще трябва да работят три пъти по-бързо, отколкото е работила цялата държавна администрация досега.

От финансовото министерство обещаха, че няма да остават местните власти сами в бедата и ще помагат с обучение и помощ колкото могат.

Последните изследвания на капацитета и възможностите на общините да се справят с този проблем показват, че “мисията е напълно невъзможна”, тъй като  всички правителства в последните 6 - 7 години колкото повече говореха за финансовата децентрализация на местните власти,  със същото усърдие централизираха финансовите потоци в ръцете на държавната власт.

Интересно е наистина как от финансовото министерство си представят местните общински ръководства, разкъсани между осигуряването на средства за детски градини, учителски заплати и социални помощи примерно, да заделят средства за изготвяне на проекти и стратегии.

Големият проблем обаче ни чака след подготовката на националната стратегическа рамка и оперативните програми с националните проекти. Така още през октомври общините ще трябва  да предадат своите напълно готови проекти, които да се вместят и да допълнят документа  за Брюксел. Напълно готови проекти обаче означава, че местната власт е отчуждила земята – т.е. платила е обезщетенията на собствениците, подготвила е техническите проекти, изготвила е подробен устройствен план на обекта, готови са тръжните документи и обектът е включен във финансовата си програма на общината, уточни Добринка Кръстева.

Местните проекти – според съвместимостта им с националните

Боряна Пенчева обясни, че принципът за определяне на общинските проекти за финансиране ще е тяхната съвместимост с националните проекти. Ако по оперативната програма “Транспорт” се финансира магистрала, която е част от трансевропейската мрежа, то регионалните проекти на общините за изграждане или ремонт на път, който да осигурява достъп до магистралната отсечка, също ще получат финансиране от безвъзмездните европейски фондове, уточни Пенчева. Според нея обаче липсата на добре синхронизирани такива проекти ще доведе до ситуацията от предходните години, да се предлагат на Брюксел налични проекти в най-висока степен на подготвеност, но не и на приоритетност.

Според Добринка Желева общините е трябвало да започнат още преди година подготовката на стратегиите си за развитие след присъединяването на страната ни към ЕС. Ако МФ имаше вече плановете за развитие на регионите, страната ни можеше да избегне критичните забележки, заяви тя. Как може една община да няма визия как ще управлява водния си ресурс или третирането на отпадъците, възмути се Желева.

Тя припомни на кметовете, че липсата на геоложко проучване или доклад за екологична оценка може сериозно да препъне големи проекти и напълно да изключи от финансиране по-малките.

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев попита представителите на финансовото министерство кога ще са готови формулярите и съпътстващите документи към Закона за обществените поръчки, с които ще се кандидатства за европейското финансиране. Боряна Пенчева съобщи, че те се изработват паралелно със стратегическия документ и също ще са готови в края на септември.